Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите на този уебсайт. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Реклами с Google

Харесайте сайта!

Партньори


Фирма Андромеда ООД
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДИСТРИБУТОР НА АСТРОНОМИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И АКСЕСОАРИ В БЪЛГАРИЯ!
Издания на Астрономическа асоциация - София:


WWW.ASTRONOM-BG.COM
АСТРО МАГАЗИНЪТ НА БЪЛГАРИЯ
НАБЛЮДЕНИЯ НА ЗВЕЗДИТЕ И СЛЪНЦЕТО

АЛЕКС КОПИ ЦЕНТЪР:

Благотворителност

Реклами с Google

Концепции за такива колонии в космоса съществуват от 70-те години на миналия век, но днес изобщо не сме се приближили към тяхното създаване. Photo credit : NASA Ames/Rick Guidice

11 юни 2017 г. 20:10 ч.

Светослав Александров. Какво би било ако ние никога не успеем да заселим космоса? Една мечта лъжа ли е, ако тя никога не стане реалност?

Космическият журналист и писател Дуейн Дей написа подробна статия по тези въпроси на 1-ви май за електронното издание The Space Review.

Разбира се, думата "никога" е твърде силна, затова той предлага да я дефинираме като един човешки живот плюс известен период отгоре - да кажем, до края на този век. Какво би било, ако човечеството не успее да се засели където и да е в Слънчевата система - нито на Луната, нито на Марс, нито в открития космос в рамките на този период? Има ли това някакво значение? Има ли смисъл за хората, които в днешно време се интересуват от заселването на космоса? Биха ли зарязали своя ентусиазъм?

Според Дей вярата в заселването на космоса има много общи характеристики с религията. Тя е базирана най-вече на емоцията, макар че много от привържениците й твърдят, че е основана на логика. Нещо повече - някои от характеристиките на тази верска система наподобяват култовете. Едно от най-изненадващите неща за култовете, които определят дати и пророчества за края на света е, че несбъдването на едно такова пророчество не води до унищожаването на култа и дори, парадоксално, може да има обратен ефект - то може да съживи верните и да усили тяхното посвещение. Всичко това се случва по много различни начини, но чест мотив е вярата, че членовете на даден култ са предотвратили или по-скоро са отложили идването на края на света.

Без да вземаме тази аналогия твърде присърце, ние все пак бихме се запитали - защо идеята за заселването на космоса продължава да съществува от много десетилетия насам и защо тя продължава да има своите последователи въпреки факта, че не са направени съществени крачки напред в осъществяването й?

Дуейн Дей ни напомня, че концепцията за космически колонии се появява още в началото на 20-ти век, но става по-популярна през 50-те и 60-те години. Това съвпада с епохата след края на Втората световна война и усилването на влиянието на САЩ, както и обществената увереност в американските научни, икономически и културни способности. Например още вторият епизод на "Стар Трек" през 1966 г. ни показва такава колония. Но чак през 70-те години определени писатели и мислители започват да изучават възможността да се построят действителни колонии в космоса или на повърхността на Луната. През 1976 година Джерард О'Нийл публикува книгата "Горната граница: Човешки колонии в космоса". Тя е последвана през 1977 година от две други книги - "Космически колонии" на Стюарт Бранд и "Колонии в космоса" на Т.А. Хепенмайер. Американците нямат проблеми с концепцията за космическа колонизация, тъй като колониалният опит на страната е в далечното минало и се разглежда позитивно като прелюдия към създаването на американската нация. Но много други части от света имат лошо отношение към "колониализма" и го виждат като експлоататорско общество, в което хората са страдали до 70-те години на миналия век с продължаващи ефекти и в настоящето.

Но предвижданите тогава космически колонии никога не стават реалност. За тези от нас, които не сме били родени през 70-те и 80-те години на миналия век, ни е трудно да направим смислено сравнение, но ентусиазмът, който хората са изпитвали тогава, е бил сходен с този на хората в днешно време, които вярват, че Марс Уан ще установи колония на Червената планета или на тези, които смятат, че Илон Мъск ще направи своята Междупланетна транспортна система и ще започне да изстрелва хора, които ще построят градове на Марс. Много ентусиасти тогава също са вярвали, че космическата совалка на НАСА ще направи полетите рутинии, лесни и евтини, както и че обикновените хора скоро ще пътуват в космоса и ще създават индустрии, инфраструктура и градове. Ранните представители на "Обществото Л5" са били изключително активни и са вярвали, че големите космически станции ще са факт само след няколко десетилетия. Ако по това време сте имали възможност да им зададете анкета, повечето от тях биха очаквали станциите да са налични до началото на 21-ви век - т.е. днес.

Ранният ентусиазъм за космическото заселване е бил подхранван както от положителни, така и от отрицателни влияния. Една от причините, поради които О'Нийл и останалите като него са предложили идеята за космическото заселване, са били световните кризи, най-вече Петролната криза от 1973 година, която подбудила гледището, че САЩ трябва да търси енергийна независимост. Положителните фактори включвали вяра в американските технологически и културни способности и дори и когато Виетнамската война демонстрирала лимита на американската мощ, културата на САЩ все още била доминирана от оптимизъм и предприемачество.

Със сигурност, пише Дей, несбъдването на пророчеството е довело до отлив на членовете. Някои хора вероятно са се отказали да мислят за космическото заселване, престанали да ходят на сбирките на "Общество Л5" и са си намерили други занимавки. Животът продължил. Но други са пренасочили своето мислене и своето творчество. Станало очевидно, че НАСА и космическата совалка нямало да ни дадат желаната космическа колонизация, така че започнали да търсят алтернативни идеи, технологии и оправдания, към които да закачат своите вярвания.

Следващата вълна от вярващи в космическата колонизация, напомня ни Дей, била поета от Робърт Зубрин, който за кратко време и по доста шумен начин е бил включен в Международните конференции за космическо развитие, преди да създаде своето Марсианско общество през 1998 година. През по-голяма част от 90-те години Зубрин е говорил интензивно за човешкото заселване на Марс и така е набрал последователи.

Подобно на ентусиазма през 70-те години, визията на Зубрин е била подхранвана както от положителни, така и от отрицателни фактори: вяра, че НАСА спира космическото заселване, съчетано с аргумент, че е възможно да се изпратят хора на Марс доста лесно с вече съществуващи технологии, както и с оптимизъм за предизвикателствата и човешкия дух. Но подкрепата за визията на Зубрин също спаднала с течение на времето, което е видно от все по-малката посещаемост на конференциите на Марсианско общество. Близо 20 години след основаването на Марсианско общество, ние все още не сме изпратили хора на Марс, а какво да кажем за колония...

В началото на 21-ви век, продължава Дуейн Дей, на дневен ред била темата за космическия туризъм. Това започнало с дискусиите в края на 90-те за изпращане на туристи до руската станция "Мир", което кулминирало с действителното изпращане на Денис Тито до "Международната космическа станция" през 2001 година. Надпреварата X Prize приковала общественото внимание в началото на първото десетилетие на века и когато наградата била спечелена през 2004 година, космическият туризъм бил гореща тема в медиите и сред космическите ентусиасти.

Но днес, повече от десетилетие и половина след като ентусиазмът достигнал до своята връхна точка, все още няма редовен космически туризъм. Нещо повече - всички космически туристи са летяли през предишното десетилетие. През настоящето десетилетие платени туристи няма. Освен това последната експериментална космическа станция на Бигълоу (която не е финансирана от НАСА) е била изстреляна през 2007 година. Да, все още има някакви съобщения и оповестявания, но и преди е имало оповестявания. Освен това е имало и някои технически спънки и лоши публични събития, като трагичния инцидент през 2014 година със "СпейсШипТу". През настоящето десетилетие космическият туризъм трябваше да бъде ежедневие, но седем години от това десетилетие са отминали и това все още не се е случило, а някои компании като Бигълоу и Върджин галактик са се ориентирали към други пазари като този на НАСА и на малките спътници. Към нито едно от двете неща ентусиастите от предишното десетилетие не биха гледали днес с ентусиазъм.

Днес движението за космическо заселване се е прилепило към Илон Мъск и към неговите забележителни технически постижения, които карат хората да припадат. Речта на Мъск миналата година доказа колко ентусиазирани са някои хора за неговата визия за Марс: посетители се втурнаха в аудиторията в мига в който бяха отворени вратите и една жена от задаващите въпроси искаше да се качи на сцената и да целуне своя идол. Хората днес редовно твърдят, че цената за достъпа за космоса ще спадне драстично, което ще отвори космическата граница за всички нас. В реалността текущата отстъпка на СпейсЕкс за преизползваемите ракети е доста по-скромна. Ентусиастите също така допускат, че дори и предсказанието на Мъск за пилотирано кацане на Марс през 2024 година да е оптимистично, той със сигурност ще го направи, макар и няколко години по-късно. Така че вероятно ще видим хора на Марс до едно десетилетие, а няколко години по-късно ще започне конструирането и на колонията...

Дуейн Дей ни напомня, че вече сме слушали всичко това и преди. Визията за космическо заселване от 70-те години все още не е реалност четири десетилетия по-късно, визията за заселването на Марс от 90-те години все още не е факт 20 години по-късно, космическият туризъм според визиите отпреди десетилетие и половина все още не се е случил. Имало е концепции, ентусиазъм и никакъв реален резултат. Но може би днес ще бъде различно, нали?

Според Дуейн Дей думата "религия" може би не е много подходяща, за да се схване ентусиазма за космическо заселване. Трудно е да го наречем и "движение". Вероятно най-добрият термин е "забавление", като субкултура на фендъма за научна фантастика. Различно е от това да отидеш на кино и да гледаш Elysium с гигантската въртяща станция или The Expansion със своите колонии на Марс и в астероидния пояс. Това са пасивни дейности. До каква степен обаче да бъдеш активен означава да си реално "включен" в активностите за космическо заселване?

Някой навремето забелязал, че повечето от хората, които играят лотария във времената, когато джакпотът е достигнал стотици милиони долари, знаят много добре, че няма да спечелят. Но да си купиш лотариен билет ти дава разрешение да фантазираш какво би станало ако спечелиш. Може би същото е валидно и за космическите ентусиасти, смята Дей - те участват, било то на конференции, било то като пишат в блога си, или просто като пускат безкрайни постове в дискусионните форуми и коментари, защото това им позволява да вярват, че мечтата им може да стане реална, дори и дълбоко в сърцата си да знаят, че няма да е така.

Желанието да построиш един нов свят е важен аспект от космическия ентусиазъм, твърди Дуейн Дей. Винаги можеш да видиш кога в дадено есе някой есеист нагажда пилотираната космонавтика по начин, по който се вписва в неговата собствена визия за това кое е най-доброто. Това се случва дори въпросният есеист да не е квалифициран, за да вземе реални решения за животоподдържащите системи, космическата медицина и сключването на договори. Водопроводчици, програмисти и ортопеди, които упражняват занаята си през деня, вечерта сядат и пишат есета от по 10 000 думи, с които описват каква трябва да бъде космическата програма. Лесно е - започваме с отменянето на договора за открития космос, пренаписваме правилата за държавна придобивка и продължаваме с ученически сметки относно цените за изстрелвания и връщането на инвестиции. Всеки може да го направи и после да мрънка, че не се случва в реалността.

Къде ще се намираме през футуристичната от съвременна гледна точка 2027-ма година? Ще се гонят ли хората около Марс? А през 2037-ма? Дори и за оптимистите е твърде оптимистично да очакват космическите колонии да са факт до 20 години... но ... какво би било ако нито един човек не стъпи на Марс до две десетилетия? Какво би се случило тогава? Тук Дей е категоричен: трябва да си спомним, че несбъдването на прогнозите за края на света рядко подкопава култовете и религиите, така че няма причина да смятаме, че ако космическата нирвана не се случи, това съществено ще подкопае вярата и ентусиазма за тази нирвана. Дори и тези бъдещи дни да не оправдаят очакванията на хората, които си мечтаят те да дойдат, едно нещо е сигурно - винаги ще ги има тези, които ще бленуват, че бъдещето на космическа колонизация е на ръба на осъществяването. Стига да почакаме още мъничко.

И ето какъв е отговорът на въпроса според Дуейн Дей : Една мечта не е лъжа, ако тя не се случи. Това не е причината, поради която мечтите съществуват.

За повече информация: The Space Review


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Дарения

Дарете с Epay.bg:

Дарете с PayPal:

Финансовите дарения, които изпращате, ще служат за осигуряването на безпроблемната работа на уебсайта чрез покриването на разхода за уебхостинга и домейните, както и за подпомагането на инициативи по популяризирането на космонавтиката в България, образователни и научни дейности.

Фантастична книга


ISBN: 978-619-162-488-1
Издателство: Издавам.Ком
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 септември 2014 година
Закупете хартиеното издание : ТУК
Четете в електронен вариант (безплатно):
ТУК
Оценете в Goodreads
Харесайте във Фейсбук

Туитър

Follow Us On Twitter - Image

Времето

SMS реклама

За да публикувате Вашата реклама изпратете SMS с текст space www.adres-na-saita-vi.com на номер 1851 (цена 1.20 лв. с ДДС)
www.sharebg.eu
probujdane.wordpress.com
Camo
www.astroreflect.com

Космическа колонизация


Е-издание на книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта"
ISBN: 978-954-497-010-9
Издателство: e-Книги
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 ноември 2010 година
Връзки : ТУК, ТУК (Първо издание)

БГ Топ 100

Реклами с Google

Брояч