Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите на този уебсайт. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Реклами с Google

Харесайте сайта!

Партньори


Фирма Андромеда ООД
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДИСТРИБУТОР НА АСТРОНОМИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И АКСЕСОАРИ В БЪЛГАРИЯ!
Издания на Астрономическа асоциация - София:


WWW.ASTRONOM-BG.COM
АСТРО МАГАЗИНЪТ НА БЪЛГАРИЯ
НАБЛЮДЕНИЯ НА ЗВЕЗДИТЕ И СЛЪНЦЕТО

АЛЕКС КОПИ ЦЕНТЪР:

Благотворителност

Реклами с Google

През 2018 година автоматичната междупланетна станция на НАСА "Озирис-Рекс" ще пристигне около астероида Бену. Photo credit : NASA

Всяка година по това време публикувам традиционната поредица "празнични статии", в които правя обзор на изминаващата година и очертавам какво предстои да се случи през следващата. Започваме с това, което предстои през новата година. Приятно четене!

1 декември 2017 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. От всички "празнични статии", прогнозата за следващата година предизвиква най-голям читателски интерес. Това е очаквано, тъй като всеки иска да знае какво ще се случи догодина. Затова сега реших да започна с нея, а обзорите на изминаващата 2017-та да оставя за по-късно, тъй като месец декември ще е изключително интересен и може да има важни събития дори по празниците.

От друга страна аз съм лош прогностик. А и повечето космически анализатори са лоши прогностици. Причината затова е, че нужното условие, за да се изпълнят очакваните космически проекти, е "ако всичко мине по план" - израз, който понякога повтарям до втръсване. Но за повечето агенции и частни космически компании нещата рядко минават по план - някои се сблъскват с технически затруднения и отлагания, а други - дори с по-сериозни пречки.

Един от въпросите, които всяка година си задаваме по това време, е: "Дали през следващата година ще сме свидетели на пилотиран полет, проведен от частна космическа компания?" Тази дъвка я дъвчем непрекъснато, а развитие в положителна посока все още не сме видели. Замислете се само - СпейсЕкс изстреля за пръв път успешно първата версия на "Фолкън 9" през 2010 година, а от 2012 насам корабите "Драгън" доставят полезен товар до "Международната космическа станция" и обратно. Ракетата "Атлас 5" лети от по-дълго време, а тя ще изстрелва космическите кораби "Старлайнър" на Боинг. СпейсЕкс и Боинг са двете фирми, на които се възлагат най-много надежди за пилотирани полети и след толкова години е нормално да се питаме: колко още ще чакаме?

Но вината за забавянията в комерсиалната пилотирана програма лежи не в Илон Мъск, нито в ръководството на Боинг, а в самата НАСА, която до този момент остава основен желаещ да купува места на новите космически кораби. Както СпейсЕкс, така и Боинг очакват първите безпилотни изпитания на новите кораби да започнат по някое време през 2018 година, а през втората половина на годината да започнат и пилотираните. Имам известни съмнения, че това може да се случи и предполагам, че първите пилотирани стартове ще бъдат изместени по-нататък за 2019 година, каквито са и очакванията сред космическата общност. И двете компании продължават да се мъчат да удовлетворят суровите изисквания на НАСА - агенция, която е жертва на свръхбюрократична култура, възникнала в условия на две тежки катастрофи на космически совалки, довели до лоша публичност. Колебливата и плашлива НАСА се чуди с какво още да натовари частниците, заели се с нелеката задача да превозват екипаж и има нагласи, че агенцията ще поиска по време на първите безпилотни тестове на новите кораби да бъдат направени инспекции в орбита. Важно изискване, което превозвачите трябва да изпълнят, е да осигурят защита на корабите в случай на сблъсък с космически отломки - но това може да доведе до допълнително утежняване на "Драгън 2" и "Старлайнер". При всички положения нещата се развиват изключително тромаво. През 2018-та година ще следим с голям интерес докъде ще стигнат Боинг и СпейсЕкс и дали изобщо ще има съществено развитие.

Тези две компании не са единствените с амбиции за пилотирани космически мисии и нищо чудно да бъдат изпреварени от частниците, желаещи да развият космически туризъм - като Блу Ориджин и Върджин Галактик. През 2017-та година двете фирми се развиха по различен начин. Блу Ориджин беше колосално разочарование, защото компанията не проведе абсолютно никакви полети. През 2016-та година бяха извършени важни изпитания на суборбиталната ракета "Ню Шепърд" и космическата капсула, но последният полет до този момент си остава през октомври 2016-та. Имаше нагласи тази година Блу Ориджин да продължи да изстрелва ракетата и в един момент да прати хора. Нищо подобно не се случи. Пълно затишие, докато компанията се преориентира към тестовете на двигателите на новата си тежкотоварна ракета "Ню Глен", която се очаква да почне да лети през 2020 година. Това доведе до съмнения, че суборбиталният бизнес действително е приоритет за Блу Ориджин. При всички положения Блу Ориджин ни разочароваха твърде много през тази година и не знам какво Безос е планирал за 2018-та. Очакваме да видим дали компанията ще живне тогава и дали ще има полети.

Приятната изненада тази година беше Върджин Галактик, които възобновиха полетите на кораба "СпейсШипТу". Бяха проведени множество планиращи изпитания в пилотиран режим ... и това продължи до месец август. След това - нищо. Ричард Брансън обещаваше космически полети до края на 2017-та, но е видно, че това е нереалистично. Очакваше се тая есен да има по един изпитателен полет на всеки три седмици. Все още нищо. Не е изключено да ни изненадат приятно през декември. Ще видим. Има нагласи, че да няколко седмици Върджин Галактик ще започнат ракетни полети и в един момент човек ще достигне космоса. Дано...

Дотук с пилотираните очаквания. Преминавам към следващата област - тази на специализираните малки ракети за извеждане на малки спътници. 2017-та беше изключително интересна, тъй като бяха проведени дебютните полети на ракетите на компаниите Вектор и Рокет Лаб. През 2018-та година очакваме да видим какво ще е по-нататъшното развитие на тези компании, както и дебюта на Върджин Орбит - дъщерна компания на Върджин Галактик, която също разработва малки ракети. Преди броени седмици беше показана първата произведена ракета на Върджин, готова за тестов полет. Дано през 2018-та година работата на компанията потръгне.

В областта на междупланетните полети: очакваме още една интересна година за "Джуно" и изучаването на Юпитер. През 2018-та година "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", съвместна мисия между Европа и Русия за изучаването на Марс, трябва да приключи с корекциите на орбитата и да започне основната си научна дейност. През лятото очакваме японската мисия "Хаябуса" и американската "Озирис-Рекс" да достигнат до крайните си цели: съответно астероидите Рюгу и Бену - така че предстоят горещи и натоварени със събития летни месеци.

След продължило две години отлагане, през май 2018 година към Марс трябва да излети спускаемият апарат "ИнСайт". Ако всичко мине наред, в края на ноември 2018-та той ще кацне на марсианската повърхност в района на Elysium Planitia. "ИнСайт" ще изучава вътрешната структура на Червената планета. Това е стационарен апарат, не е екипиран с марсоход.

Дай Боже, след толкова много отлагания, през 2018 година да видим и изстрелването на "БепиКоломбо" - съвместна мисия между Япония и Европейската космическа агенция (ЕКА), която ще пътува към Меркурий. Пристигането около планетата е планирано за 2025 година.

Относно изучаванията на Луната: 2017-та беше разочароваща година. Нито един от конкуриращите се частни екипи не успя да достигне до Луната и всички проекти претърпяха отлагания. Китай също не изпрати мисия до Луната поради авария на тежкотоварна ракета. 2018-та година може да е по-интересна и дано да е по-успешна. Google Lunar XPRize удължи крайния срок - сега частните фирми ще трябва да изстрелят своите мисии до края на март 2018-та година. Не е ясно дали това ще стане, още повече че някои от екипите разчитат на ракети, които все още не са разработени - примерно Муун Експрес разчита на ракетата "Електрон" на Рокет Лаб, която през 2017-та летя само на един експериментален полет и още един тест е планиран за този месец. Въпросът "ще видим ли частна мисия до Луната догодина" продължава да е все така актуален, както и в края на 2017-та.

До четири месеца Индия планира да се завърне на Луната - очакваме изстрелването на мисията "Чандраян 2", която ще се състои от орбитален, спускаем апарат и луноход. До този момент меки кацания на Луната са извършвали само САЩ и СССР през 60-те и 70-те години на миналия век, както и Китай през 2013 година. Ще видим дали Индия ще се превърне в четвъртата държава, постигнала меко кацане на лунната повърхност. Дано страната успее!

Китай все още се възстановява след неочакваната и разочароваща авария на тежкотоварната ракета, поради която изглежда, че възвръщаемата мисия до Луната се отлага за 2019-та. Не е изключено обаче догодина страната да започне подготовка за кацане на обратната страна на естествения ни спътник. Първо ще бъде изстрелян комуникационен спътник за тази цел, който трябва да се отправи отвъд лунната орбита и чак тогава ще бъде пратен спускаем апарат.

Догодина СпейсЕкс трябва да изстреля (най-после!) своята тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви" за пръв път, която някой ден би могла да се използва за пилотирани облитания на Луната. 

Ако има една област, която безспорно ще продължи да се развива, това е областта на малките спътници. Предстои да видим как България ще се позиционира в тази област. През февруари 2018 година на борда на космическия кораб "Драгън" се очаква да лети малкият спътник EnduroSat-1 от типа 1U CubeSat. До този момент България е имала едва два изкуствени спътника в историята: "Интеркосмос 22", известен като "България 1300" (летял през 1981 година) и BulgariaSat-1, спътника на Булсатком. Ако мисията на EnduroSat-1 e успешна, това ще е третият български изкуствен спътник в историята и първият аматьорски радиосателит. Изпълнителният директор на EnduroSat е Райчо Райчев, който е в основата на образователната инициатива Space Challenges.

Другото българско предприемаческо начинание, което беше инициирано през 2017 година, е Space Sling, което цели да тества технологии за станции с изкуствена гравитация. Очакваме по-нататъшно развитие на инициативата и през 2018-та година - вероятно технологиите ще бъдат първоначално тествани с малки спътници от типа CubeSat, но все още чакаме потвърждение за това.

Приложението на малките спътници до този момент винаги е било ограничено, най-вече до околоземна орбита. От дълги години се питаме дали CubeSat-ите ще намерят и приложение в междупланетната космонавтика Отговор на този въпрос може да има през предстоящата 2018-та година, тъй като когато мисия "ИнСайт" излети към Марс през месец май, с нея като вторичен полезен товар ще се отправят и два малки спътника от типа 6-U CubeSat - те се казват MarCo (Mars Cube One). Очаква се спътниците MarCo да предават информация от кацащия "ИнСайт" към Земята. Това ще е първото внедряване на CubeSat-и в междупланетните изследвания.

Относно космодрумите: по последна информация Русия ще започне да строи стартова площадка на космодрума Восточний за ракетата "Ангара" през 2018-та година. Очаква се да бъдат вложени 40 милиарда рубли за тази цел, а първите полети се очертават да са през 2021 година. Междувременно в САЩ се очаква 2018-та да е годината, в която ще почнат дейности на космодрума Спейспорт Америка. До края на декември Върджин Галактик ще премести на космодрума около 30 работника, а догодина - още 85. Дано жителите на Ню Мексико, с чиито финанси е построен космодрумът, останат доволни - Върджин Галактик винаги поддържат оптимистичен тон, дори и когато казват "следващата година почваме работа". Дано в края на тази година за последен път чуем израза "следващата година" и 2018-та да е наистина решаващата година!

Вместо заключение: очаква ни една доста вълнуваща 2018-та година, наситена с повече събития в сравнение със сегашната. През 2017-та бяхме свидетели на любопитно развитие на частната космическа индустрия и възвращаемостта на ракетната технология, но от друга страна беше сравнително постна година откъм междупланетни мисии. През 2018-та ще има повече развитие в сферата на междупланетната космонавтика, докато частната индустрия, най-вече в областта на малките ракети и спътници, ще продължи своя стабилен ръст, започнал още от края на миналото десетилетие и продължаващ до ден днешен.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Дарения

Дарете с Epay.bg:

Дарете с PayPal:

Финансовите дарения, които изпращате, ще служат за осигуряването на безпроблемната работа на уебсайта чрез покриването на разхода за уебхостинга и домейните, както и за подпомагането на инициативи по популяризирането на космонавтиката в България, образователни и научни дейности.

Фантастична книга


ISBN: 978-619-162-488-1
Издателство: Издавам.Ком
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 септември 2014 година
Закупете хартиеното издание : ТУК
Четете в електронен вариант (безплатно):
ТУК
Оценете в Goodreads
Харесайте във Фейсбук

Туитър

Follow Us On Twitter - Image

Времето

SMS реклама

За да публикувате Вашата реклама изпратете SMS с текст space www.adres-na-saita-vi.com на номер 1851 (цена 1.20 лв. с ДДС)
www.sharebg.eu
probujdane.wordpress.com
Camo
www.astroreflect.com

Космическа колонизация


Е-издание на книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта"
ISBN: 978-954-497-010-9
Издателство: e-Книги
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 ноември 2010 година
Връзки : ТУК, ТУК (Първо издание)

БГ Топ 100

Реклами с Google

Брояч