Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите на този уебсайт. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Реклами с Google

Харесайте сайта!

Партньори


Фирма Андромеда ООД
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДИСТРИБУТОР НА АСТРОНОМИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И АКСЕСОАРИ В БЪЛГАРИЯ!
Издания на Астрономическа асоциация - София:


WWW.ASTRONOM-BG.COM
АСТРО МАГАЗИНЪТ НА БЪЛГАРИЯ
НАБЛЮДЕНИЯ НА ЗВЕЗДИТЕ И СЛЪНЦЕТО

АЛЕКС КОПИ ЦЕНТЪР:

Благотворителност

Реклами с Google

НАСА разработва ракета за милиарди долари, но след толкова години работа по нея все още няма полет. Image credit : NASA

12 февруари 2018 г. 17:50 ч.

Светослав Александров. Преди няколко дни ракетата на СпейсЕкс "Фолкън Хеви" успя да проведе своя първи успешен полет. "Фолкън Хеви" е свръхтежка ракета, която в невъзвръщаем вариант може да извежда до орбита общо 64 тона полезен товар. Това е важно число - но още по-важен е фактът, че НАСА понастоящем разработва сходна ракета, наречена "Спейс Лонч Систъм". Ракетата ще има товароподемност от 70 тона до орбита, малко повече от товароподемността на "Фолкън Хеви". За близки мисии като тези до орбитата на Луната това е напълно достатъчно, но след успешния старт на СпейсЕкс мнозина си задават неудобни въпроси - кому е нужно НАСА да продължава да харчи пари за разработката на тежкотоварна ракета, при положение че такава вече има? Как така НАСА усвоява милиарди долари всяка година за полети до Луната и Марс, а резултат от това няма? 

И защо "Спейс Лонч Систъм" продължава да се бави? Тя трябваше да лети първоначално през 2016 година, после полетът беше изместен за 2017-та, за 2018-та ... сега се очертава да е най-рано през декември 2019 година. Реално никой критично мислещ човек от космическия сектор не очаква дебютът да е преди 2020 година, а някои скептици са на мнение, че е много по-вероятно да я видим да лети за пръв път през 2022-2023 година. 

Официалното обяснение на НАСА е, че има нужда от такава ракета, понеже нито една частна ракета няма да се доближи до нейните възможности. Вижда се, че това не е съвсем вярно - между 70 тона на "Спейс Лонч Систъм" и 64 на "Фолкън Хеви" няма голяма разлика. НАСА обаче настоява, че при по-нататъшни полети - т.е. към средата на 20-те години "Спейс Лонч Систъм" ще бъде ъпгрейдната, за да може да извежда 130 тона полезен товар.  

Само че дотогава СпейсЕкс също очаква наследникът на "Фолкън Хеви" да е готов - ракетата "Биг Фолкън" ще може да извежда до орбита 140 тона полезен товар. Отново "Спейс Лонч Систъм" се очертава да е излишна. 

Това е статия за историята на проекта на НАСА и защо той до този момент не успява. Това е и статия за тези, които се чудят как може една частна компания да се справя по-бързо и по-ефективно от държавните агенции. 

Историята започва с катастрофата на совалката "Колумбия".  

Когато "Колумбия" се разпада през 2003 година в небето над Тексас, това подписва смъртната присъда на програма "Космическа совалка" на НАСА. По това време администратор на НАСА е Шон О'Кийф. Под ръководството на О'Кийф агенцията успява да си стъпи на краката и да излезе с план за пенсионирането на совалките до 2010 година, когато трябва да е завършена "Международната космическа станция". Самото пенсиониране е тежка и емоционална стъпка за САЩ - совалките  след 80-те години  се превръщат в символ на американската космическа мощ. Това, което е по-лошо, е че САЩ ще си изпълни ангажиментите по конструкцията на станцията, но скоро след това няма да има самостоятелен достъп до нея и ще трябва да разчита временно на руснаците. И това, което е най-лошото, безброй работници по програмата ще загубят работните си места.

Първоначалната идея на администрацията на Буш е НАСА да не се занимава изобщо със строежа на ракети, а да се фокусира върху правенето на полезен товар и космически кораби. Няма как, парите на агенцията са крайно ограничени и ако ръководството й реши да харчи за ракети, няма да останат средства за корабите. Вярно е - по това време ги няма СпейсЕкс и Блу Ориджин (по-точно фирмите вече са основани, но са съвсем в началото на своето развитие и още не произвеждат обществено значим хардуер). Но по това време в играта са Боинг и Локхийд Мартин, а техните ракети "Атлас" и "Делта" са едни от най надеждните в света. Идеята НАСА да разработи нов кораб, който да лети на вече съществуващите ракети "Атлас" и "Делта", е посрещната с одобрение от експертите.

Но през 2005 година Майк Грифин сменя Шон О'Кийф като администратор на НАСА. Под негово ръководство агенцията търпи коренни промени. Грифин излага план за амбициозна програма, наречена "Съзвездие". Тя включва създаването на лекотоварна пилотирана ракета "Арес 1", тежкотоварна ракета "Арес 5" и кораб "Орион". Според начертаните планове корабът трябва да е готов и да лети в пилотиран режим през 2014 година, а до 2020 година човек трябва отново да стъпи на Луната. По време на пресконференцията, на която е оповестена програмата "Съзвездие", Майк Грифин казва следните думи: "Мислете си за това като за Аполо на стероиди". Впоследствие изразът "Аполо на стероиди" става символ не само на "Съзвездие", но и служи като ирония за всичките недостатъци на НАСА.

Майк Грифин излага уж железни аргументи защо НАСА не може да ползва ракети "Атлас" и "Делта", какъвто е бил първоначалният замисъл на администрацията на Буш. Ще трябва да се изстрелят няколко ракети (общо до девет), за да може да се изведе цялата архитектура за евентуална пилотирана експедиция до Луната. От друга страна ракетите "Арес 1" и "Арес 5" няма да натоварят особено бюджета на НАСА - те ще използват части на космическата совалка. Хем вълкът сит, хем агнето цяло. Хем отиваме към Луната, хем пазим работните места на хората, работещи по совалките. 

Проблемите възникват още със създаването на лекотоварния носител "Арес 1", който просто трябва да се състои от един твърдогоривен ускорител на совалка за първа степен плюс главен совалков двигател за втората степен. На пръв поглед звучи лесно, но на практика се получава съвсем друго. Проблемът е, че двигателите на совалките са създадени да се запалват в наземни условия. Те не могат просто да се вземат и да се сложат на втората степен на ракета - тогава ще трябва да се запалват в полет, докато ракетата е във въздуха. Нужни са модификации, които биха направили совалковите двигатели скъпи. Поради това НАСА се отказва от тях и решава да използва двигатели J-2X. Този тип двигатели обаче са по-слаби от совалковите двигатели, което налага удължаването на твърдогоривния ускорител на първата степен. 

Като резултат "Арес 1" изобщо не се превръща в желаната бърза ракета, която да може да осигури достъп на САЩ до космоса веднага след пенсионирането на совалките. Тя вече не разчита максимално на компонентите от старата совалкова система. Тя се оказва изцяло нова ракета, която си има свои собствени проблеми. По-нататък инженерите се сблъскват с други технически пречки - новият твърдогоривен ускорител предизвиква нежелани вибрации при запалването си, което налага инсталирането на специални шокови омекотители. Това води до спад в товароподемността на "Арес 1".

Разработката на малката ракета продължава до 2009 година, когато тя прави един тестов полет, при който се изпитва работата на първата степен - не и на втората, тогава тя още не е готова и вместо нея се ползва макет. Но до края на годината вече е твърде късно за "Арес 1" - смъртната й присъда е подписана.

Защото в началото на същата тази година президентът на САЩ Барак Обама е вече встъпил в длъжност и е свикал комисия - т.нар. Августинова комисия, която има за цел да разгледа напредъка на НАСА. През лятото на 2009-та комисията публикува шокиращи резултати:

1. На НАСА не са осигурени нужните средства, които да позволят устойчиво развитие на програма "Съзвездие".

2. Ще минат поне седем години след пенсионирането на космическата совалка, преди НАСА да е в състояние да прати отново човек до околоземна орбита. "Арес 1" няма да лети преди 2017-2018 година, може би ще е готова даже към 2020 година. 

3. Тежкотоварната ракета "Арес 5" няма да е готова преди 2030 година. НАСА няма да е в състояние да реализира пилотирани мисии до Луната преди 2030-та, ако изобщо може дори тогава да го направи. 

4. По силите на НАСА е да използва услугите на комерсиални космически компании за достъп до орбита.

На фона на експертното становище администрацията на Барак Обама прави единственото разумно нещо - всички планове за програма "Съзвездие", заедно с ракетите "Арес 1", "Арес 5" и кораба "Орион", всички те отиват в кошчето за боклук. Даден е ход на комерсиализацията на космическото пространство. Агенцията финансира частни фирми като Орбитал, СпейсЕкс и Боинг първо за доставка на полезен товар, а после и за доставка на астронавти до "Международната космическа станция". Докъм днешна дата, 2018-та, частниците засега изпращат само полезен товар, а не и хора - защо, това е дълга тема и е предмет на друга статия (вижте "Отлагания след отлаганията и пак отлагания"). 

Решението на Барак Обама да прекрати "Съзвездие" съвсем очаквано среща сериозен отпор от Конгреса. Ако не се използва хардуерът от космическите совалки, мнозина са заплашени да загубят работата си. Забележете - има много политици в САЩ, които разпалено говорят за Луната и Марс, но това е празна риторика - на тях изобщо не им пука за космонавтиката. Никой няма да загуби мястото си в Конгреса, ако човек няма да стъпи на Марс преди 2030 година. Конгресмените обаче се плашат от това ако хиляди хора от техните щати останат без работа. Именно това е в основата на техния натиск след 2009 година.

Натискът се оказва успешен. От програма "Съзвездие" е спасен почти незабавно корабът "Орион" и НАСА продължава да работи по него до ден днешен. Но за да може да лети "Орион", на него му трябва и ракета - затова конгресмените настояват да се пристъпи към работа по създаването на тежкотоварен носител, сходен с "Арес 5".

Но това не е всичко. Конгресът отива една стъпка по-далеч. Вместо само да одобрят стъпките, които НАСА трябва да следва, конгресмените дават задача на агенцията какъв тип ракета да строи, какви части да ползва за нейното създаване и кои да са фирмите, които да я създадат - при това договорите да се сключат без изобщо да се обяви конкурс. Имаме безпрецедентен случай в американската космонавтика - политици чертаят космически планове и се правят на ракетни специалисти, без реално да са такива! В основата на този абсурден парад стоят две лица - сенатор Кей Бейли Хътчисън (от републиканската партия) и сенатор Бил Нелсън (демократ).

Ракетата, която се ражда в лоното на Конгреса, а не в чертозите на НАСА, получава името "Спейс Лонч Систъм" и съвсем неизбежно придобива прякора "Сенат Лонч Систъм". 

Говорим за събития, случили се още през 2010 година, и които предопределят пътя, по който американската космическа агенция трябва да върви. Основната цел на НАСА е да строи "Спейс Лонч Систъм", а главната й задача е да пази работните места на пръснатите в различни щати бивши работници от совалката. Евентуално като втора цел може да се мисли за Луната и Марс, но пътят към Слънчевата система върви само през "Спейс Лонч Систъм".

Междувременно след 2010 година СпейсЕкс на своя отговорност реши да почне работа по "Фолкън Хеви" - ракета, сходна по възможности със "Спейс Лонч Систъм", но ресурсите за създаването й са концентрирани на едно място, а работният процес е така оптимизиран, че да се пестят пари.

Ще ме попитате какво се случва след 2010 година. Резултатът е видим: днес "Фолкън Хеви" лети, при това успешно. Докато през изминалите няколко години от страна на НАСА се нагледахме на пауърпойнт презентации, тук-таме тестове на двигатели и бомбастични заглавия за това коя част от многобройните части на "Спейс Лонч Систъм" е заварена с електрожен. 

Междувременно датата за първия старт на "Спейс Лонч Систъм" продължава да се отлага - първо от 2017 за 2018, сега за 2019, а скоро очакваме да получим официално потвърждение за отлагане до 2020 година. Миналата година някои конгресмени изразиха сериозно недоволство от тези отлагания  - например Ламар Смит от Камарата на представителите оповести : "Ако отлаганията продължат, ако цените скачат и ако все още има технически предизвикателства, никой не трябва да предполага, че американските данъкоплатци или техните представители ще толерират това".

Но независимо от политическата риторика, шансовете да бъде прекратена работата по "Спейс Лонч Систъм" през 2018 година са твърде нищожни. Вярно е - СпейсЕкс продължава да жъне успехи, а полетът на "Фолкън Хеви" остави даже най-верните поддръжници на "Спейс Лонч Систъм" с пръст в устата. Но надали ще се случи нещо преломно, което може да накара "Спейс Лонч Систъм" да се срути под собствената си бюджетна тежест. Надали ракетата ще последва "Съзвездие" към коша за боклук. Спомнете си, че основната цел на ракетата не е да осигурява напредък в космоса. Истинската цел на "Спейс Лонч Систъм" е да продължава да държи на работа бившите работници от програма "Космическа совалка". В това отношение ракетата успешно изпълнява своята политическа и икономическа обосновка за съществуването си.

С оглед на историята на "Спейс Лонч Систъм", не е чудно защо има толкова много фенове на Илон Мъск, Джеф Безос и другите предприемачи в САЩ. Просто те се опитват да оптимизират работния процес. 

И най-важното - защото благодарение на тях през 2018 година вече има видими резултати. Има въведена в експлоатация тежкотоварна ракета "Фолкън Хеви". И тя е налична сега и веднага, а не след 5-10 години. 


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

  

Дарения

Дарете с Epay.bg:

Дарете с PayPal:

Финансовите дарения, които изпращате, ще служат за осигуряването на безпроблемната работа на уебсайта чрез покриването на разхода за уебхостинга и домейните, както и за подпомагането на инициативи по популяризирането на космонавтиката в България, образователни и научни дейности.

Фантастична книга


ISBN: 978-619-162-488-1
Издателство: Издавам.Ком
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 септември 2014 година
Закупете хартиеното издание : ТУК
Четете в електронен вариант (безплатно):
ТУК
Оценете в Goodreads
Харесайте във Фейсбук

Туитър

Follow Us On Twitter - Image

Времето

SMS реклама

За да публикувате Вашата реклама изпратете SMS с текст space www.adres-na-saita-vi.com на номер 1851 (цена 1.20 лв. с ДДС)
www.sharebg.eu
probujdane.wordpress.com
Camo
www.astroreflect.com

Космическа колонизация


Е-издание на книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта"
ISBN: 978-954-497-010-9
Издателство: e-Книги
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 ноември 2010 година
Връзки : ТУК, ТУК (Първо издание)

БГ Топ 100

Реклами с Google

Брояч