Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите на този уебсайт. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате нашия сайт пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Реклами с Google

Харесайте сайта!

Партньори


Фирма Андромеда ООД
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДИСТРИБУТОР
НА АСТРОНОМИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТИ И АКСЕСОАРИ В БЪЛГАРИЯ!
Издания на Астрономическа асоциация - София:


WWW.ASTRONOM-BG.COM
АСТРО МАГАЗИНЪТ
НА БЪЛГАРИЯ
НАБЛЮДЕНИЯ НА ЗВЕЗДИТЕ И СЛЪНЦЕТО

АЛЕКС КОПИ ЦЕНТЪР:

Благотворителност

Реклами с Google

На това съставно изображение на Юпитер, изготвено с помощта на данни от инструмента JIRAM, се вижда централният циклон на Северния полюс на планетата, обкръжен от осем други циклона. Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/ASI/INAF/JIRAM

7 март 2018 г. 22:15 ч.

Светослав Александров.  Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Джуно", която пристигна успешно в орбита около Юпитер на 4-ти юли 2016 г. и продължава да изучава планетата до ден днешен, направи забележителни открития, които тотално преобръщат представите ни за газовия гигант.

Резултатите ще бъдат официално публикувани утре, на 8-ми март, в рамките на четири научни статии на страниците на списание "Нейчър". Ето какви са най-важните акценти според прес-съобщението на НАСА. 

Събраните данни от инструментите на "Джуно" потвърждават, че атмосферните ветрове на Юпитер се простират дълбоко във вътрешността и съществуват по-дълго в сравнение с аналогичните атмосферни явления на Земята. Масивните циклони, които обкръжават Северния и Южния полюс на планетата, са устойчиви структури и са уникални. Няма никакви други формации в Слънчевата система, които да ги наподобяват. 

Колко дълбоко се простират прочутите зони и пояси на Юпитер? Тази мистерия стоеше неразгадана в продължение на десетилетия, докато "Джуно" не пристигна в орбита около планетата. Сега имаме яснота по въпроса благодарение на гравитационните измервания на автоматичната станция.

"Измерванията на "Джуно" на юпитерианското гравитационно поле показват съществуването на северно-южна асиметрия, която е сходна с асиметрията, наблюдавана в зоните и поясите", съобщава Лучано Йесс от Римския университет "Ла Сапиенца" и водещ автор на една от статиите в Нейчър. На една газова планета, каквато е Юпитер, подобна асиметрия може да се породи само от въздушни потоци, намиращи се дълбоко във вътрешността. Колкото по-дълбоки са те, толкова повече маса съдържат и толкова по-силно влияние оказват върху гравитационното поле. С други думи, самият магнитут на асиметрията представлява показател за дълбочината на потоците. 

"Галилео е наблюдавал ивиците преди повече от 400 години", съобщава Йохай Каспи от Института на науките Вайцман в Реховот, Израел и също водещ автор на една от статиите. "Досега имахме само повърхностно разбиране за тях и можехме да отнесем тези ивици към облачните структури около юпитерианските струи. Но сега, след като разполагаме с гравитационните измервания на "Джуно", знаем колко дълбоко се простират потоците и каква е тяхната структура под видимите облаци. То е подобно на това да преминем от наблюдения на 2-D снимка към наблюдения на 3-D вариант с висока дефиниция".

Резултатът е наистина шокиращ, защото се оказа, че метеорологичният слой на Юпитер е много по-масивен, отколкото се смяташе преди. Размерът на този слой от върха до разположения в дълбочината край е 3 000 километра и съдържа около 1% от общата маса на Юпитер, което обаче се равнява на три земни маси.

"За разлика от него атмосферата на Земята съдържа по-малко от една милионна част от общата маса на Земята", пояснява Каспи. "Фактът, че Юпитер притежава такъв масивен регион, който се върти в рамките на отделни източно-западни ивици, е безспорно изненадващ".

Друго съществено откритие, направено от "Джуно", е че под метеорологичния слой самата планета Юпитер се върти почти като твърдо тяло. "Това е наистина забележителен резултат и бъдещи измервания на "Джуно" ще ни помогнат да разберем как функционира преходът между метеорологичния слой и твърдото тяло под него", съобщава Тристо Гийл от университета "Кот д'Азур" във Франция и водещ автор на друга от статиите в Нейчър. "Откритието на "Джуно" има приложения и за другите светове в Слънчевата система и отвъд нея. Нашите резултати загатват, че външният диференциално-въртящ се регион на Сатурн трябва да е поне три пъти по-дълбок, но на масивните планети-гиганти и кафяви джуджета би бил по-плитък".

Но вероятно най-поразяващите неща в статиите на Нейчър са тези нови изображения на Юпитерианските полюси (едно от които е показано в началото на публикацията). Изображенията са съставени с помощта на данни от инструмента JIRAM, който работи в инфрачервената област на електромагнитния спектър. JIRAM може да проучва метеорологичния слой на Юпитер до дълбочина от 50 до 70 километра под облачната покривка на планетата.

"Преди изпращането на "Джуно" ние не знаехме какво е времето в близост до полюсите на Юпитер. Сега имаме възможност да наблюдаваме полярната метеорология отблизо веднъж на всеки два месеца", съобщава Алберто Адриани от Института по космическа астрофизика и планетология в Рим и съответно водещ автор на своята статия в Нейчър. "Всеки от северните циклони е голям колкото разстоянието между Наполи, Италия, и Ню Йорк. Южните циклони са дори по-големи. Те имат много яростни ветрове, които понякога достигат до скорости 350 километра в час. И това, което е най-забележителното, те са много близко разположени едни до други и са устойчиви".

Полюсите на Юпитер са коренно различни в сравнение с известните оранжеви и бели пояси и зони, които обкръжават планетата при по-ниските ширини. Северният полюс е доминиран от централен циклон, обкръжен от осем други циклона с диаметри между 4 000 и 4 600 километра. Южният полюс също има централен циклон, но той е обкръжен само от пет циклона с диаметри между 5 600 и 7 000 километра. Впечатляващото е, че тези циклони съществуват отделно и притежават индивидуални морфологии.

"Истинският въпрос е защо те не се сливат?", пита Адриани. "Ние знаем от данните на "Касини", че Сатурн има единична циклонова вихрушка на всеки полюс. Започваме да осъзнаваме, че не всички газови гиганти са създадени по еднакъв начин". 

Източник: НАСА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/

Дарения

Дарете с Epay.bg:

Дарете с PayPal:

Финансовите дарения, които изпращате, ще служат за осигуряването на безпроблемната работа на уебсайта чрез
покриването на разхода за уебхостинга и домейните,
както и за подпомагането на инициативи по популяризирането
на космонавтиката в България, образователни и научни дейности.

Фантастична книга


ISBN: 978-619-162-488-1
Издателство: Издавам.Ком
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн
на 1 септември 2014 година
Закупете хартиеното издание : ТУК
Четете в електронен вариант (безплатно):
ТУК
Оценете в Goodreads
Харесайте във Фейсбук

Туитър

Follow Us On Twitter - Image

Времето

SMS реклама

За да публикувате Вашата реклама изпратете SMS с текст space www.adres-na-saita-vi.com на номер 1851 (цена 1.20 лв. с ДДС)
www.sharebg.eu
www.astroreflect.com
www.space-bg.org
www.sharebg.eu
probujdane.wordpress.com
Camo
www.astroreflect.com

Космическа колонизация


Е-издание на книгата "Космическа колонизация - неосъществената мечта"
ISBN: 978-954-497-010-9
Издателство: e-Книги
Автор: Светослав Александров
Публикувана он-лайн на 1 ноември 2010 година
Връзки: ТУК, ТУК (Първо издание)

БГ Топ 100

Реклами с Google