Големият адронен колайдер на ЦЕРН

[ang]

Току що по новините чух, че вече са проведени сблъсъци със енергии 7 тераелектронворта!

[ang]

Първи сблъсъци с енергия 7 TeV, видяни от ATLAS

Физиците на ЦЕРН в Женева постигнаха първите 7 TeV протон-протонни сблъсъци в Large Hadron Collider (LHC).

Първите сблъсъци се проведоха в 13 часа местно време и са най-енергичните изобщо някога, постигнати в ускорители на частици.

По-значителното днес е, че се поставя началото на истинската програма на LHC за физиката, който ще тества стандартния модел на физиката на елементарните частици.

"Това е голям ден за един физик на елементарните частици", заяви генералният директор на CERN Ролф-Дитер Хойер. "Много хора са чакали дълго време за този момент, но тяхното търпение и всеотдайност започва да се изплаща" добави той. "Преобладаващото чувство е емоция", каза Гианоти друг учун от ЦЕРН, който говори малко след като първите сблъсъци бяха обявени. "Зад тези инструменти са хора, с техните чувства, с отчаянието си, с техните амбиции - това е края на 20 години упорита работа в рамките на научната общност."

Първите сблъсъци се провеждат по обяд след два по-ранни опити, които са преустановени, поради повреди в захранването. И двата проблема са установени от системата за ранно предупреждение на LHC, която е инсталирана след аварията през 2008 г., че е възможен теч на хелий от охладителната система.

Всички детектори CERN са записали сблъсъците и учените предполагат, че ще са силно впечатлени от това, което ще видят. "Ние сме напълно готови да започнем анализа на данните още днес, защото нашите детектори са перфектно калибрирани, а ние вече постигнахме значими резултати публикувани в книга миналата седмица", заяви Полин Gagnon на учен от Атлас детектора.

Експериментът АТЛАС ще търси бозона на Хигс - липсващо парче в Стандартния модел на физиката на елементарните частици, който би могъл да обяснят как частиците придобиват маса. Според стандартния модел, масата му е малко вероятно да бъде повече от 186 GeV. Директно търсене от Electron-позитрон Collider ЦЕРН - предшественик на LHC, изключи Хигс, да е по-лек от 114 GeV.

Друг експеримент на CERN е LHCb, което ще позволи на изследователите да изучават разликата между материя и антиматерия с безпрецедентна точност. Негов говорител Андрей Golutvin заяви, че той вече е заинтригуван от резултатите. "Днес ще отбележим началото на нов живот, в който Монте Карло симулациите се заменят с реални данни", каза той. "Нека се надяваме, че природата е добра към нас."

Плана на CERN е да има сблъсъци непрекъснато за период от 18-24 месеца, с кратко техническо спиране в края на 2010 година. Експериментът ще продължи през това време и изследователите очакват да се натрупа солидна база от данни - около 10 трилиона протон-протон сблъсквания. LHC ще преустанови работа през 2012 г. за да се подготви да проведе експерименти направо с максималната си мощност от 14 TeV.

Стив Майерс, директор на ЦЕРН за ускорители и технологиите, е сигурен че ще се постигнат сблъсъци с по-високи енергии. "Ние сме убедени, че без прекалено много проблеми, можем да отидем до 13 TeV, а аз съм уверен, че ние можем да отидем и по-далеч, до 14TeV, но след известно време през 2013 г.", каза той.

Ако погледнем в по-дългосрочен план, Хойер днес отново повтори желанието си, че лабораторията в Женева ще бъде домакин на следващия голям експеримент в областта на физиката след LHC. "Енергията на новият колайдер ще се определя от резултатите постигнати от LHC", казва шефът ЦЕРН. "Би било лошо управление, ако ние не достигнем върха на ринга."

Превод Ang от:
http://physicsworld.com/cws/article/news/42188

[Antigravity]

Добра работа, ang. Да се надяваме, че ще открият някой нов екзотичен източник на енергия, който да ни откара към звездите

[integrall]

По-значителното днес е, че се поставя началото на истинската програма на LHC за физиката, който ще тества стандартния модел на физиката на елементарните частици.

Значи тестовете свършиха и от днес започва да работи, честито!

[stani]

Физиците, работещи с Големия адронен колайдер, са успели да регистрират първата красива частица - Meson В+, съобщава сайта на експеримента LHCb.
В+ получава името си от факта, че се състои от U-кварк и B-антикварк, или красив антикварк. За да се регистрира една такава частица, която е родена в резултат на сблъсъка на протони с висока енергия в ускорителя, учените трябвало да анализират около 10 милиона сблъсъка.
В момента Големия адронен колайдер постепенно набира скорост. Например, наскоро ускорителя постави рекорд като сблъска два снопа протони с три пъти по-голяма енергия от постиганата до момента. Заредените частици, движещи се по двете направления на 27-километровия тунел на колайдера се сблъскаха с енергия от 7 тераелектронволта.
Когато Големият адронен колайдер заработи с пълна мощност, ще могат да се възпроизведат условията, които са съществували само една милиардна от секундата след Големия взрив. Учените се надяват с негова помощ да отговорят на много фундаментални въпроси от физиката на елементарните частици.

Източник: http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=4&id=21943

[ang]

Large Hadron Collider (LHC) е преустановил работа през нощта на 28 за 29 май поради прекъсване на мощноста казва източник от техническата служба на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN). Очаква се, че LHC ще се пусне отново в Сряда, 2 юни. Експертите се опитват да разбера каква е причината за инцидента, но все още не е ясно. През ноща внезапно е изключила линията с напрежение 18 KV, чрез която електроенергията се доставя на CERN.

Това не е първото спиране на (LHC) напоследък. В четвъртък, 27 май експериментите в ускорителя бяха преустановени заради повреда в доставката на електроенергия на предварителния ускорител SPS (протон - суперпротон) и PS (Протон синхронизатор).

http://www.lenta.ru/news/2010/05/31/stop/

[Елемаг]

26.07.2010 15:43
Известният български физик акад. Матей Матеев загина при автомобилна катастрофа на 70 години, съобщиха от БАН.

Той бе ръководител на българската група учени, поканена да работи по пускането на големия адронен колайдер в Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН) в Швейцария.

Активното включване на страната ни в експерименталната и теоретична работа на международната организация бе основна заслуга на акад. Матеев.

Той бе член на Комисията за сътрудничество на България с ЦЕРН, член на Съвета на ЦЕРН и научен представител на страната в периода 1999-2000 г.

Акад. Матеев бе един от най-изтъкнатите български физици с особено значими научни постижения и признат международен авторитет в областта на теоретичната и математичната физика.

Той бе любим преподавател на студентите по физика и от 1980 г. без прекъсване чете едни от най-посещаваните лекционни курсове във физическия факултет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски", изтъкват колегите му от БАН.
Автор бе на над 100 научни публикации, многократно цитирани в научната литература и високо оценени от водещи изследователи във физическите науки.

С указ от 9 март 2009 г. акад. Матеев бе удостоен с орден "Св. Св. Кирил и Методий" - първа степен, за големите му заслуги към България в областта на образованието и науката.

Матей Драгомиров Матеев е роден на 10 април 1940 г. в София. Завършва ядрена физика в СУ през 1963 г.

През 1967 г. специализира в Международния център по теоретична физика в Триест, Италия.

От 1971 до 1980 г. работи в Лабораторията по теоретична физика на Обединения институт за ядрени изследвания (ОИЯИ) в град Дубна, Русия, където защитава докторска дисертация.

От 1997 до 2003 г. е председател на Комисията за сътрудничество на България с ОИЯИ към Агенцията за ядрено регулиране.

Акад. Матеев е бил декан на физическия факултет, член на академичния съвет и зам.-ректор на Софийския университет.

През 1990 г. е избран за зам.-министър, а през 1991 г. - за министър на народната просвета.

Под негово ръководство е разработен Законът за народната просвета, приет от Великото народно събрание през 1991 г.

През 2003 г. е избран за академик по физически науки по конкурс на БАН.

Акад. Матеев бе радетел за създаването на Национална фондация за фундаментални изследвания и дългогодишен председател на Съюза на физиците в България.

Той бе главен редактор на Bulgarian Journal of Physics, член на редакционната колегия на Balkan Physics Letters и вицепрезидент на Балканския физически съюз.

[ang]

Бюджетът на Европейския център за ядрени изследвания (CERN) - организацията, контролираща работата на Големия Адронен Колайдер, в периода 2011-2015 ще бъде намален с 250 милиона евро поради финансови затруднения на участващите страни. Това се съобщава на портала Physics World, въз основа на съобщение от дирактора на CERN - Ролф-Дитер Хойер.
Хойер подчертава, че бюджетните ограничения няма да се отразят върху работата на LHC, но ще се отразят на много други експерименти, провеждани в ЦЕРН.

Основната последица от орязването на финансирането е, че ще се забавят операциите и преминаване на голям брой от дейностите за по-късна дата. По този начин, очаквания нов предварителен линеен ускорител Linac4 няма да заработи през 2015 г., както е планирано досега, а една година по-късно.

Най-тежките удари може да понесе Linear Collider (CLIC) - собствен проект на CERN за бъдещо сблъскване на електрони и позитрони, който може да бъде построен, след като LHC достигне края на своя живот. Първоначалната цена на CLIC възлиза на 16 милиона Евро, но след това бюджетът му е планиран да бъде увеличен. Но сега си остава първоначалното 16 милиона евро. В допълнение, новият бюджет ще отложи за неопределено време строителството на първия модул на компактния Linear Collider - CLIC0.
http://www.lenta.ru/news/2010/08/27/cut/

http://physicsworld.com/cws/article/news/43620