ESO - Европейска астрономическа организация.

[ang]

Понеже днеска малко се поразрових в официалният сайт, реших да направя една такава тема. Има доста интересни неща, за които човек си заслужава да отдели малко време, и като за начало малко инфо:

ЕСО (Европейска южна обсерватория), е преди всичко междуправителствена организация по астрономия в Европа и света и е най-продуктивната астрономическа обсерватория. ЕСО включва държавите с най-съвременните научноизследователски съоръжения на астрономията именно Австрия, Белгия, Чешката република, Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Нидерландия, Португалия, Испания, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Няколко други страни са изразили интерес към членство.
Основната мисия на ЕСО предвидена в конвенцията от 1962 г., е да обедини държавите с най-съвременните научноизследователски съоръжения, астрономи и астрофизици, което им позволява да развиват науката при най-добри условия. Годишния доклад за вноските на държавите за ЕСО са приблизително 135 милиона евро и в ЕСО работят около 700 служители. С изграждането и експлоатирането на пакет от най-мощните наземни телескопи, се създава възможност за важни научни открития.

Въпреки че седалището (Научно-техническия и административен център на организацията) се намират в Гарчинг близо до Мюнхен, Германия, ЕСО работи, в допълнение към Сантяго център с три уникални обсерватории в Чили.

В Ла Сила ЕСО работи с няколко средни оптични телескопи, включително и с най-успешните ловци на екзопланети.

The Very Large Telescope (VLT), е най-голямата в света астрономическа обсерватория във видима светлина и се намира на 2600 m в планините Паранал, в която са също и VLT интерферометъра и два изследователски телескопа, като VST и Vista.
Третата обсерватория е на 5000 м височина в Яно де Чажнантор, където е микровълновия телескоп ( APEX ) и предстои да се пусне нов революционен телескоп също микровълнов съставен от гигантски масив от 12 антени ( ALMA ), който се изгражда в сътрудничество със Северна Америка, Източна Азия и Чили.

ЕСО е понастоящем планира да изгради 42-метров европейски изключително голям оптично - инфрачервен телескопи, E-ELT , който ще се превърне в "най-големите очи на света към небето".

С много високата си ефективност ЕСО в момента е "научна машина" която произвежда огромно количество данни. Те се съхраняват за постоянно в научен Архив в централата на ЕСО. Архивът в момента съдържа повече от 1,5 милиона изображения и спектри с общ обем от около 65 терабайта (65,000,000,000,000 байта) данни. Това съответства на съдържанието на около 30 милиона книги от 1000 страници всяка, които ще заемат повече от 1000 километра библиотека!

ЕСО също е домакин на Европейския център за Координиране на телескопа Хъбъл, едно сътрудничество между ЕКА и НАСА, който в много отношения направи революция в съвременната астрономия

"ЕСО е постигнала почти уникално равнище на международно сътрудничество, както и всичко, което се прави от онези, които могат да го правят най-добре, независимо от тяхната страна или институция. Този дух на високи постижения е пример за цяла Европа." Г-жа Мария дер Хоевен, министър на образованието, културата и науката на Холандия

От официалният сайт:
http://www.eso.org/public/

[ang]

http://www.eso.org/public/archives/imag ... o1017a.jpg
По посока към центъра на Млечния път на разстояние около 5500 светлинни години от Земята в съзвездието Скорпион, с големина около 50 светлинни години се простира мъглявината "Котешка лапа" или NGC 6334. Във видима светлина, газа и прахта, са осветени от горещи млади звезди, създавайки странни червеникави форми, които дават наименованието на мъглявината. Едно скорошно изображение, направено от ESO’s Wide Field Imager (WFI) в обсерваторията La Silla, залови тази красива мъглявина във видима светлина в особено големи детайли. NGC 6334 е една от най-активните разсадници на масивни звезди в нашата галактика.
Vista, най-новото попълнение към ESO’s Paranal Observatory в, е един от най-големите телескопи в света. Той работи в инфрачервения диапазон. Видимата светлина се разпръсква и поглъща от междузвездния прах, но прахта е почти прозрачна за инфрачервената светлина.
ВИСТА има 4,1 метрово огледало и е оборудван с най-голямата инфрачервена камера на всеки телескоп. С този мощен инструмент, астрономите виждат раждането на големи млади звезди в мъглявината "Котешка лапа", някои почти десет пъти масата на Слънцето. Гледката в инфрачервения диапазон е поразително различна от тази във видима светлина. Сега учените могат да научат много повече за това как тези звезди се образуват и развиват в първите няколко милиона години от живота си. Много широкия зрителен ъгъл позволява да се види целия звездообразуващ район с много по-голяма яснота от всякога.
Образът е изпълнен с безброй звезди на нашата галактика Млечния път. Забелязва се грандиозно петно от тъмен прах, който се вижда напълно тук за първи път. Прахът е достатъчно дебел на места, за да блокира дори и част от близката инфрачервена радиация, към която камерата на Vista е чувствителна. Много от прашните области, като например тези в близост до центъра на картината, се появяват в оранжево на изображението - доказателства за скрити активни млади звезди и придружаващите ги струи. При последващия етап обаче, при малко по-възрастните звезди визията на Vista, разкрива процесите на първия ядрен синтез като по неустойчив през първите няколко милиона години от живота си.
Телескопът в момента прави големи проучвания на южното небе, като ще отнеме години да го проучи цялото. Но с голямото си огледало високото качество на изображенията и чувствителната камера с голям зрителен ъгъл го издигат далеч над най-мощните телескопи на Земята.
http://www.eso.org/public/news/eso1017/

[ang]

На 26 април 2010 г. ЕСО Съвета избра Cerro Armazones за място за изграждане на 42-метровия Европейски много голям телескоп (E-ELT). Cerro Armazones е планина с надморска височина от 3060 м в централната част на пустинята Атакама Чили, на около 130 километра южно от град Антофагаста и около 20 километра от Серо Паранал, дом на най-големия телескоп на ЕСО.
Това е следващата стъпка на ЕСО - изграждането на европейските изключително големи оптични / инфрачервени телескопи (E-ELT), с диаметър на основното огледало 42 метра. E-ELT ще бъде "най-голямото око на света към небето" - единственият такъв телескоп в света. E-ELT ще търси отговори на много от най-неотложните въпроси, нерешени от астрономите до момента, и може в крайна сметка да доведе до революция във възприятието ни на Вселената, както телескопа на Галилей преди 400 години. Даването на зелена светлина за строежа се очаква в края на 2010 г., като началото на дейноста на телескопа е планирана за 2018год.

http://www.eso.org/public/archives/imag ... o1019a.jpg
Това широкообхватно изображение публикувано от ЕСО показва хиляди далечни галактики, и по-специално една голяма група, принадлежаща към масивния куп от галактики, известен като Abell 315. Това видимо струпване на галактики е само "върхът на айсберга", при Abell 315 - както и при повечето галактически купове основната маса е доминирана от тъмната материя. Огромната маса на този куп отклонява светлината от фона от галактики, което леко нарушава техните наблюдавани форми.
Галактичните купове са едни от най-големите структури във Вселената свързани от гравитацията. Но има и още нещо в тези структури, освен многото галактики, което не можем да видим. Галактиките в тези гиганти допринасят само десет процента от общата маса, а с горещия газ между тях се отчитат още други десет процента. Останалите 80 процента се падат на невидимо и неизвестно вещество, наречено тъмна материя, която се намира между галактиките.
http://www.eso.org/public/news/eso1019/

[ang]

http://www.eso.org/public/archives/imag ... o1023a.jpg
Мъглявината Тарантула.
Това е първото изображение на чисто новия напълно роботизиран малък телескоп намиращ се в La Silla обсерваторията Чили. Телескопът е именуван TRAPPIST (TRAnsiting Planets and PlanetesImals Small Telescope - Транзитиращи планети и планетезмален малък телескоп) и основната мисия на телескопа е посветена на изучаването на планетните системи главно в две области - откриване на планети извън слънчевата система (екзопланети) по метода на транзита, и откриване на комети кръстосващи слънчевата система. Телескопът е с големина 60см и управлението му се извършва от контролната зала Лиеж, намираща се в Белгия на 12000 км от него.
Трапистки е лек 0,6-метров телескоп робот, напълно автоматизиран и се движи точно по небето с висока скорост. Спазването на програма на телескопа е подготвена предварително и телескопа може да извърши пълни нощни наблюденията без надзор.
Ето снимка и на самият телескоп, който изглежда ще сканира нощното небе като пълни масиви от данни които ще бъдат обработвани от софтуер.

http://www.eso.org/public/news/eso1023/

[ang]

http://www.eso.org/public/archives/imag ... o1025a.jpg
Грандиозен нов поглед на "Скулпторната" галактика (NGC 253) е направен с новият телескоп Vista на ЕСО. С инфрачервеният си поглед Vista е в състояние да погледне през прахта и разкрива безброй звезди. Образът от ВИСТА предоставя много информация за историята и развитието на галактиката.

"Скулпторната" Галактика (NGC 253) се намира в едноименното съзвездие и е една от най-ярките галактики на небето. Тя е толкова ярка, че може да се наблюдава с добър бинокъл и е открита от Каролин Хершел от Англия през 1783. NGC 253 е спирална галактика, която се намира на около 13 милиона светлинни години от нас. Това е най-яркия член на една малка колекция от галактики, наречена Sculptor Group. Част от известността и идва от статута са и на звездообразуваща галактика. NGC 253 е също много прашна, което я прави неясна в много изображения.

Повече информация относно изображението:
http://www.eso.org/public/news/eso1025/

[integrall]

Международен екип от астрономи съобщи, че е открил най-голямата звезда във Вселената, наблюдавана някога, която е 10 милиона пъти по-ярка от слънцето. Това станало с помощта на чилийския Very Large Telescope (VLT) и космическия телескоп Хъбъл.

Мегазвездата, наречена R136a1, още при раждането си преди повече от един милион години е имала 320 пъти по-голяма маса от тази на слънцето. Тя е част от група звезди-гиганти, открити неотдавна от екип от астрономи, ръководен от проф. Пол Краутър, астрофизик от университета в Шефилд, Великобритания.

от http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=497354

и тук http://russian.news.cn/science/2010-07/ ... 409381.htm

[ang]

http://www.eso.org/public/archives/imag ... o1032a.jpg

Астрономите използват ЕСО Very Large Telescope за да получат за първи път триизмерен поглед на наскоро избухнала звезда. Оказва се, че взрива е бил не само колосален, но е и по-концентриран в една определена посока. Това е силна индикация, че свръхновата трябва да е много бурна, както казват най-новите компютърни модели.

Суперновата е 1987A (SN 1987A), в близкия Голям Магеланов Облак и заема много специално място. Появила се през 1987 г., тя е първата свръхнова, която се наблюдава с просто око от 383 години и поради относителната и близост, тя дава възможност на астрономите да изучават експлозията и последиците от нея по-подробно от всякога.

SN 1987A е златна мина за астрофизиката. В нея за първи път е открито неутрино, произхождащо от срутването на вътрешното звездно ядро. От архивни фотографски плаки на звездата преди да експлодира, се наблюдават признаци на асиметричност, пряко се наблюдават радиоактивни елементи, произведени по време на взрива, образуването на прах от свръхновата, както и откриването на обикалящи около звездата и изхвърлени от нея материали.

Нови наблюдения от един уникален инструмент - SINFONI на VLT разкриват още по-задълбочено познаване на това невероятно събитие, тъй като астрономите вече са в състояние да направят първата по рода си 3D реконструкция на централните части на взривините материали.

Това художествено изображение показва, че експлозията е била по-силна и по-бърза в някои посоки от други, което води до неправилната форма в космоса.

Първоначалният материал изхвърлен от експлозията се движи с невероятните 100 милиона километра в час, което е около една десета от скоростта на светлината или около 100 000 пъти по-бързо от един пътнически самолет. Дори с тази главоломна скорост му отнема 10 години за да достигне предишния пръстен от газ и прах пушещ от умиращата звезда. Снимките показват също, че нова вълна от материал се движи десет пъти по-бавно и се нагрява от радиоактивни елементи, създадени в експлозията.

Учените също са открили че материалът не е изхвърлен симетрично във всички посоки, а по-скоро, изглежда има предпочитана посока. Освен това, тази посока е различна от това, което се очаква от позицията на пръстена.

Такова асиметрично поведение прогнозират някои от най-новите компютърни модели на свръхнови, според които модели трябва да има широкомащабна несигурност по време на експлозията. Новите наблюдения са първите преки потвърждения на такива модели.

SINFONI е водещ инструмент и на ниво на детайлност позволява на научният екип да правят доста заключения. Една техника, наречена "integral field spectroscopy" позволява на астрономите да изучават някои части на хаотичното ядро на свръхновата едновременно, което води до създаването на 3D изображения.
http://www.eso.org/public/news/eso1032/