Светослав Александров. Руската космонавтика бавно, но постепенно върви по пътя към своето възраждане. Допреди 10-15 години космонавтиката не беше съществен приоритет за правителството на Русия, защото политическият климат беше твърде неблагоприятен за каквато и да е космическа инициатива - СССР се разпадна, а икономиката бе срината. Русия запази необходимите си ресурси за производството на ракети, след като отвори пазара си и за западни сателити, и така страната остана лидер в изстрелванията. Голям брой азиатски държави взеха каквото могат от пръсналия се като балон СССР и създадоха собствени космически програми, затова в днешно време се говори за азиатска космическа надпревара. Цената беше огромна - Русия практически остана без научно-изследователска космическа програма (като изключим "Международната космическа станция" и скромното участие на руски прибори на безпилотни мисии като "Марс Одисей" и "Лунър Риконисънс Орбитър"). Достатъчно е само да споменем, че от 1989 година (това прави повече от 20 години) Русия не е имала собствена успешна междупланетна мисия! Основният руски космодрум Байконур пък остана в границите на Казахстан и така Русия трябва и до днес да се съобразява с казахстанските изисквания.

През последните няколко години обаче икономиката на Русия се стабилизира и правителството отново поставя космонавтиката като приоритет. Финансирането на Роскосмос нараства поетапно. Наистина, каквото и да се случва отсега нататък, няма да има безобразно пилеене на средства за програми с пропагандна цел. Но най-малкото финансирането на Русия стана достатъчно, за да може да осъществи безпилотна мисия до спътника на Марс - Фобос, да участва съвместно с Индия относно мисия до Луната, да изпълни задълженията си към "Международната космическа станция" и да започне проучвания за космически кораби от ново поколение. РИА Новости съобщава, че през 2010 година руското правителство е поело ангажимент да осигури 500 милиона рубли за разработката на кораб с ядрен двигател.

Съвместната руско-индийска мисия "Луна-Ресурс" (или "Чандраян-2") цели изпращането на луноход до повърхността на Луната. Първоначално, според информация от Роскосмос, били планирани два лунохода - един руски и един индийски. След калкулиране на средствата обаче е взето решение да бъде построен само индийски луноход, а Русия ще бъде ангажирана по построяването на спускаемата степен. Спускаемата степен ще бъде изготвена от НПО Лавочкин. Преди обаче да бъде осъществена мисията "Луна-Ресурс", аналогът на спускаемата степен ще бъде тестван на спътника на Марс - Фобос, по време на мисията "Фобос-Грунт". "Фобос-Грунт" е амбициозна руска мисия, която цели взимане на проби от повърхността на Фобос и доставката им на Земята. Първоначално бе предвидена да лети през 2009 година, но времето се оказа недостатъчно за тестовете на всичките системи. Русия не направи грешката да изстреля незабавно нетествана мисия през 2009 година (нещо, което в миналото се е случвало - през 1973 година с "Марс 4", "Марс 5", "Марс 6" и "Марс 7" и тези мисии завършиха почти с пълен провал заради прибързаното решение) и разумно отложи полета до 2011 година.