Светослав Александров. Почти всеки път, когато се проведе сбирка по повод на някое космическо събитие, или се осъществи образователна инициатива, или просто приятели се съберат и започнат да обсъждат космическите проблеми, се задава въпроса : струва ли си да се харчат толкова много пари за космонавтика?

Всеки човек е чувал аргументите на противниците на космонавтиката: „Има твърде много проблеми тук на Земята, от какъв зор сме тръгнали да вървим в космоса?”, „Защо се харчат толкова пари – нямаме ли тук проблеми с бедността и болестите?” ... или пък: „Какво правят толкова тия космически апарати – правят разни снимки на мъглявини за милиарди долари без никаква реална полза?” Дори Мартин Лутър Кинг Джуниър казва: „Ако нашата нация може да отдели двайсет милиарда долара, за да прати човек на Луната, то би следвало да може да отдели милиарди долари, за да изправи Божиите деца на краката си тук, на Земята”.

Или накратко – наистина ли космонавтиката е такова разхищение на средства, каквото противниците й я изкарват?

Тук правя една вметка – може би критиците на някои конкретни програми имат известно право. Може би „Международната космическа станция” не е най-удачният начин да се харчат държавни средства и може би научните й ползи не оправдават високите й цени. Може би програми като „Съзвездие”, които нямат ясна политическа мотивация, в един момент се явявят черна дупка, която поглъща много средства. Но дали това се отнася за космонавтиката като цяло? Дали не е по-добре да се откажем от космическите полети,  поне докато не си решим проблемите на Земята?

Моят отговор на последния въпрос е ясно и категорично НЕ, не бива да се отказваме от космоса. Космонавтиката не е излишно разхищение, полезно е да инвестираме в космическите полети. Очевидно не съм само аз на същото мнение – днес все повече и повече страни финансират разработката на нови ракети и космически апарати. Това не включва само правителствени агенции – вече и отделни хора основават частни компании, които са до голяма степен независими от същите тези правителствени агенции.

Прахосване на пари ли е космонавтиката? Photo credit : TCY

Но защо хората все още до такава степен опонират космонавтиката?

Има няколко причини за това.

Първата е – в културно отношение утопичните научнофантастични книги и филми показваха точно това – далечно космическо бъдеще, където човек си е решил всички проблеми на Земята и тръгва с мирни намерения да търси далечни цивилизации в космическата шир. Но нашата космонавтиката потръгна в момент, когато нашата цивилизация бе почти на ръба на опустошителна война между САЩ и СССР – война, която за наше щастие така и не се случи. Нашата космонавтика се появи в момент, когато нашите проблеми все още бяха далеч от решени. И това продължава и до ден днешен. И космонавтиката, като едно велико начинание, продължава да се използва като опозиция на все още нерешените ни проблеми. На западната част (откъм ГФР) на Берлинската стена сред многобройните надписи се открояваше следният: „Днес ние можем да отидем до Луната, но не можем да се срещнем със съседите си”. Скоро след настъпването на огромния петролен разлив през пролетта на 2010 година бе създадена и група във Фейсбук: „Можем да пратим човек на Луната, нима не можем да спрем един петролен разлив?”

Втората е – ползите от космонавтиката продължават да стоят скрити за обществото. Когато преди няколко години астронавтката Хайди Стефанишин-Пайпър изгуби чантата си с инструменти в космоса, медиите веднага гръмнаха: „Чанта за 100 милиона долара бе изгубена в космоса”. От друга страна, ако има някакво постижение в космоса, което действително решава проблемите ни тук, на Земята, медиите от своя страна мълчат. Аз си спомням много добре полета на британската сонда „Бийгъл 2” до Марс. При кацането си тази сонда се разби и за космическите ентусиасти моментът беше изключително тъжен. Но заради този провал редица британци огласиха обществеността- как може една малка държава да харчи излишно толкова много пари? Заради този провал британската космонавтика още не може да се съвземе. И аз бях скептично настроен към „Бийгъл 2” и си мислих, че всичко е отишло напразно – до един момент, в който един британец ме информира (той работи в университета Лестър), че технологията от марсианската сонда вече е внедрена в диагностични уреди по болниците. Защо всички тръбяха за това как Великобритания харчи пари по космоса? Защо никой не спомена как този харчлък е довел до напредък в медицината? Защо аз, който чета ежедневно космически новини, не съм научил за това? Дори аз не съм научил за това – какво остава за хората, които не следят редовно космическите новини? И то да беше само „Бийгъл 2” – винаги съм давал примери с микроендоскопа, мамографския апарат, ушния термометър – все устройства, които са създадени или са подобрени от космическите полети! И все неща, които новинарските агенции пропускат да споменат.

Но най-важното, което е – тези, които сочат с пръст космическите агенции и ги обвиняват, че харчат пари за космоса, вместо да помагат на бедните, са такива, които в същото време не забелязват собствения си консуматорски стил на живот. Т.е. те са лицемери.

Да дам ли пример? Много хора се оплакват от космонавтиката, но никой не се оплаква от свръхскъпите филми, продукт на Холивуд. Напротив – същите тези хора си слагат 3D очилата, купуват си пуканки, а на никой въобще не му пука, че бюджетът например на „Аватар” е 237 милиона долара, сума, която дори е по-голяма от някои реални космически мисии – „Марс Патфайндър”, мисията, която успешно изпрати марсоход на повърхността на Марс през 1997  година е разработена само за 150 милиона долара. Колко болници биха могли да бъдат финансирани с бюджета на „Аватар”? Колко училища? Но никой не се оплаква от това... докато мнозина гледат с кървясал поглед към космонавтиката.

Още примери? По същия начин никой не се оплаква от високоплатените турнири като Световното първенство по футбол. Футболистите са скъпоплатени само и единствено да разкарват по терена едно кожено кълбо, а за България – съвсем нескопосано и безстрастно. Все пак никой не се оплаква от харчлъка на футболните клубове, за разлика от космонавтиката.

Къде е разликата – защо някои хора продължават да плюят космонавтиката, а за собствените си консуматорски навици си затварят очите – разликата може би е в това, че когато харесват дадено нещо и им доставя удоволствие, то значи непременно е добро, заслужава си харченето на парите?

Така че – както Стю Аткинсън от блога cumbriansky.com казва – „нека никой не ми изнася лекции за това как се прахосват пари по космически кораби – този, които твърди това, по-добре да бъде светец, по-добре да си е дал всяко спечелено пени за благотворителност, защото всеки път когато си купиш пица, или скъпи обувки, или червило, копие на „Хелоу” или „Окей”, или си отишъл да гледаш „Аватар” или „Сексът и градът 2”, или имаш абонамент за „Скай Спортс”, значи си лицемер, защото си могъл да дадеш тези пари за „Спаси децата”, за „Барнадос”, за друг тип благотворителност, но не си избрал да го направиш”.

Много добро становище по същия този въпрос има и Франк Стратфорд, който е написал статия, озаглавена „Истинската полза от пилотирана мисия до Марс”. Той пише следното относно критиката на космонавтиката, че е прахосване на пари:

„Ако разбираме обществото, в което живеем, такъв тип реакция е очаквана и нормална. Общество, което е „омекнало” – такова общество, което избягва рисковете, което си гледа пъпа, което е фокусирано повече върху скандалите в жълтата преса – това общество не е такова, което би обсъдило проблем от този тип сериозност. Най-сериозните проблеми в нашето общество, които се дискутират, са фокусирани върху глобалното затопляне и несправедливостта по отношение на бедните. Докато това са важни проблеми, това не са единствените важни проблеми, а фактически не са и главният проблем.

Главният проблем на съвременното общество е, че то е отвикнало да атакува проблеми от всякакъв сорт със всякакво чувство за ред. Да, има някакви опити тук и там за справяне с големите проблеми, но с безброй политически агенди и персонажи, през които трябва да се пребориш, трябва ли да ни учудва, че не се отчита прогрес по разрешаването дори на най-дребните проблеми? Да, нашето общество е в упадък. Да, ние имаме „напредничава технология”, но не в такава  степен, в каквато напредваше някога. Повечето от технологичните промени са козметични или несъществени”.

И ето един много съществен проблем, който обществото ни допуска – неспособността ни да се справим с някакво голямо предизвикателство – като например пилотиран полет до Марс.

И точно както съвременните космически технологии непременно имат влияние върху ежедневния ни живот – било под формата на сателитна телевизия, сателитен интернет, сателити за оценяване на земеделската продукция, сателити за телемедицина, далечни сонди за изследване на другите планети, чиято технология после се използва в медицината, авиацията и на други места – така трябва да преценяваме и бъдещите ни инициативи – в това число и пилотиран полет до Марс. Хората не бива да остават с впечатление, че космонавтиката е прахосване на пари – защото това не е така, но хората трябва да са наясно с това по какъв начин космонавтиката е допринесла и ще продължи да допринася за решаване на проблемите ни тук, на Земята. Нека критиците на космонавтиката да са наясно, че нямат никакво основание и никаква морална основа, за да я критикуват.

Навремето първите полети в космоса, първите безпилотни и пилотирани мисии до Луната успяха да вдъхновят редица деца, които впоследствие станаха учени и допринесоха за нашия уют и комфорт. Нека да направим следващата голяма стъпка – за да направим нашия свят дори още по-добър.

http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/