Снимка на мястото на кацане на пилотирания кораб "Аполо 17", заснета от съвременната американска мисия "Лунар Риконисънс Орбитър". Вижда се ясно къде е знамето и сянката, която знамето хвърля. Photo credit : NASA/GSFC/Arizona State University

13 септември 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Точно преди една седмица, на 6-ти септември, индийският спускаем апарат "Викрам" се опита да кацне меко в района на Южния полюс на Луната. На около разстояние 2 километра от повърхността обаче сигналът рязко прекъсна и до този момент радиоконтактът не е възстановен. 

Индийската космическа агенция ISRO оповести, че орбиталният отсек "Чандраян 2" е успял да заснеме "Викрам". Но до ден днешен индийците крият снимките и отказват да ги публикуват. На фона на множеството запитвания от журналисти, прес-центърът от ISRO съобщава единствено да следим официалните канали на агенцията в социалните мрежи. Които не ни съобщават нищо съществено. 

Руският модул "Наука", който трябва да бъде прикачен към Международната космическа станция. Снимка: ГКНПЦ Хруничев

12 септември 2019 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. През месец март 2019-та година шефът на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповести: "Мултифункционалният лабораторен модул "Наука" ще напусне хангара на центъра Хруничев през август т.г. и ще бъде преместен в РКК "Енергия" за предполетните си изпитания. Решението бе взето днес след съвещание в Корольов с участието на главните конструктори. Работата по МЛМ се подобрява".

Снимка от изстрелването на автоматична междупланетна станция от серията "Луна" през 1959 г. Photo credit : USSR Space Program

12 септември 2019 г. 22:00 ч.

Светослав Александров. През месец юли тази година отбелязахме половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. Но десет години преди да се случи историческият "голям скок" на Армстронг и Олдрин, съветската мисия "Луна 2" проправя пътя на човечеството към естествения ни спътник. 

От архива: извънслънчевата планета "Кеплер 20е". Image credit : NASA/Ames/JPL-Caltech

11 септември 2019 г. 19:20 ч.

Светослав Александров. Учени са успели да установят наличието на водни пари в атмосферата на екзопланета, която се намира в т.нар. обитаема зона около своята звезда. Откритието стана обществено достояние след като електронно копие от научната статия бе качено на базата данни arXiv вчера, на 10-ти септември. 

Тук се налага да направя едно уточнение, което е важно, за да не се заблудят хората, когато прочетат израза "обитаема зона". Това е тази зона около звездата, която би позволила на намиращите се в нея планети да притежават вода в течно агрегатно състояние. Ако в обитаемата зона на дадена звезда съществува планета, това означава, че тя притежава най-основното условие за наличието на живот - но не е гаранция, че такъв наистина има.