Илюстрация: мисията на НАСА "НИЪР Шумейкър" - първата в историята на човечеството, която каца меко на повърхността на астероид. Image credit : NASA

След известно прекъсване, днес продължавам с поредицата от статии "Забравените мисии", които разкриват историята на тези космически експедиции, за които днес рядко се сещаме, но въпреки това са значими за развитието на космическото дело.

Линкове към предишните статии от поредицата: 

Лунар Проспектър и пътешествието на НАСА до Луната през 1998 г.

Голямата обсерватория "Гранат" на СССР

Халеевата армада

"Пайъниър Винъс" и първото американско кацане на Венера

Хитен и японското покоряване на Луната

25 януари 2022 г. 18:51 ч.

Светослав Александров. Мисията на НАСА "НИЪР Шумейкър" бележи важен период от развитието на световната космонавтика. След като СССР успява да изпрати спускаеми апарати на повърхността на Луната, Венера и Марс преди американците, кацането на "НИЪР Шумейкър" върху повърхността на астероида Ерос е първият път в историята на космическото дело, когато американски космически апарат се спуска на друго небесно тяло преди всички останали да го направят. Нещо повече - тази космическа експедиция не само извършва дебютното меко кацане върху астероид, но и първа се превръща в изкуствен спътник на малко небесно тяло от Слънчевата система. Това е един от най-големите триумфи на НАСА, макар и да не си спомняме често за него. 

На снимката: ретроракетната платформа на "Пърсъвиърънс", заснета от камерите на марсохода по време на кацането. Тя е оборудвана с двигатели MR-80. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

23 февруари 2021 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. Когато на 18-ти февруари марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" извърши меко кацане на повърхността на Червената планета, това се случи посредством американските ракетни двигатели MR-80. Тези двигатели безспорно са едни от най-надеждните в цял свят. Те са проектирани през 70-те години на миналия век и са били използвани на редица роботизирани експедиции - в това число на спускаемите апарати "Вайкинг", които пристигат на Марс през 1976 г., както и на историческите междузвездни мисии "Вояджър", изстреляни през 1977 г. и работещи до ден днешен. 

Снимка на Марс, заснета от камерата на "Пърсъвиърънс" Mastcam-Z. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/ASU

28 февруари 2021 г. 21:40 ч.

Светослав Александров. Марсоходът "Пърсъвиърънс" кацна на Червената планета преди броени дни ... и веднага започна дежурното мрънкане защо е такъв, а не онакъв. Някои хора дори се осмелиха да сравняват характеристиките му с тези на смартфоните и домашните си компютри. Това е глупаво - да, компютърните системи на марсохода отстъпват на битовите, но това е напълно в реда на нещата! 

Първата цветна снимка от повърхността на Марс, изпратена от новия марсоход "Пърсъвиърънс". Photo credit : NASA/JPL-Caltech

21 февруари 2021 г. 20:20 ч.

Светослав Александров. Малцина знаят, но въпреки огромния интерес към изучаването на Марс посредством космически апарати през последните две десетилетия, "Пърсъвиърънс" е първата мисия, която ще търси живот на планетата след 1976 година.