На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Въпреки множеството доказателства, че астронавти на НАСА са стъпвали на Луната, някои хора не вярват в този факт и отказват да повярват. Credit : NASA

31 август 2020 г. 16:51 ч.

Светослав Александров. "Проучи двете страни на въпроса и реши за себе си". Това е прост, разбираем и добър съвет. Но когато става въпрос за проблеми като ваксинациите, климатичните промени или новия вирус, съветът може да се окаже опасен и разрушителен. Тази техника, която ни позволява да се справяме с повечето ситуации в живота - т.е. събирането на информация, оценяването ѝ на базата на това, което вече знаем, и подбирането на решение - това може да доведе до страховити провали по научен въпрос. 

Снимка от архива на мисия "Аполо 11". Photo credit : NASA

18 юли 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Ако някога сте се чудили какво е отношението на съветските специалисти относно автентичността на американската пилотирана лунна програма "Аполо", предлагам ви поглед към статията на Е. Молотов, специалист към НИИ Космически приборостроения, гр. Москва. Статията е публикувана в списание "Новости-космонавтики", бр. 8 през 2005 г. и носи заглавие "Мы «видели», как американцы садились на Луну..."

В нея е разказано подробно как СССР проследява сигнала на пилотираните кораби "Аполо" по време на техните мисии, което включва и работата на астронавтите на повърхността на Луната. 

На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA

22 юни 2020 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. Случи се неизбежното. Живеем във времена на засилен интерес към Луната и нови роботизирани мисии - на САЩ, на Индия, на Китай, се отправиха към естествения ни спътник. Беше ясно, че в един момент тези мисии не просто ще изпратят нови снимки на лунната повърхност, но и ще прелетят над местата, където са се спускали историческите експедиции от 60-те години, най-интересни от които са тези от пилотираната програма на НАСА "Аполо". 

Преди броени дни бе оповестено, че руските експерти Виталий Егоров и Игор Тирски са успели да открият останките от "Аполо" на фотографиите от китайската автоматична станция "Чанг'e 2". За космическите ентусиасти е вълнуващ самият факт, че няколко десетилетия след лунните екскурзии оставеният хардуер и следите на астронавтите се различават доста добре. Не всички обаче останаха впечатлени. Някои от стандартните тролове и псевдоучени в социалните мрежи за пореден път се включиха с изказвания, че продължават да смятат програмата "Аполо" за грандиозна фалшификация и че новите снимки нямат стойност.

Това е поводът да напиша тази статия. Забележително е как определени хора са не просто неграмотни, но и упорстват в своята неграмотност до такава степен, че се чудиш доколко мъдър е бил Карл Линей да кръсти човека с названието Homo sapiens (sapiens = мъдър, разумен). 

На снимката: астронавтът на НАСА Нийл Армстронг работи в близост до лунния модул "Ийгъл" по време на мисията "Аполо 11" през юли 1969 г. Photo credit : NASA

3 юли 2019 г. 22:45 ч.

Светослав Александров. Трябва да си призная, че космическите конспирации ме вълнуват изключително много - макар и не по начина, по който мнозина си мислят. Просто авторите на конспиративни теории обръщат внимание на множество детайли, които иначе биха ми убягнали. Разбира се, това не променя факта, че лично аз бих предпочел да живея в свят, в който лъжезнанието не се радваше на такава почит. 

Днес ще разгледаме една много интересна тема - за психологията на лунната конспирация, за нейните отличителни черти и как тя се вписва в съвременния свят, като ще си послужа с материал от Роджър Лейниъс. Лейниъс е работил в НАСА в периода между 1990 и 2002 г. като главен историк на агенцията. 

Вече съм писал за психологическите нагласи на плоскоземците, но поради широкото разпространение на конспиративните теории около програмата "Аполо" си мисля, че това си заслужава отделна статия. Какво кара някои хора да мислят, че човек никога не е стъпвал на Луната?