Това видео обединява общо 52 снимки, заснети на 14-ти юни. Photo credit : ONC team: JAXA, University of Tokyo, Kochi Univ., Rikkyo University, Nagoya University, Chiba Institute of Technology, Meiji Univ., Aizu Univ., AIST

16 юни 2018 г. 15:50 ч.

Светослав Александров. Едни от най-хубавите моменти в космонавтиката настъпват когато построен от човека апарат за пръв път доближава небесно тяло, което никога в историята на човечеството не е било изучавано. Такова тяло е астероидът Рюгу. Автоматичната междупланетна станция на Япония "Хаябуса 2" ще пристигне в орбита около него през следващите няколко дни.

За голяма радост на космическите ентусиасти екипът на мисията реши да публикува своевременно снимките от "Хаябуса 2" и така ние имаме възможността да наблюдаваме прогреса на експедицията почти в реално време. 

Илюстрация на спътника "Чьечиао". Image credit : CNSA

14 юни 2018 г. 08:05 ч.

Светослав Александров. Китайските медии официално оповестиха, че комуникационният спътник "Чьечиао", който в края на годината ще осъществява радиовръзката между Земята и кацащия на обратната страна на Луната апарат "Чанг'e 4", днес влезе успешно в своята окончателна орбита

Една от снимките на Земята и Луната, направени преди броени дни от спътника "Лонгчян 2". Photo credit : HIT/KACST

14 юни 2018 г. 16:56 ч.

Светослав Александров. На 21-ви май в 00:28 ч. българско време китайската ракета "Лонг Марч-4С" изведе на път към точката на Лагранж Л2 комуникационния спътник "Чьечиао". Тази точка лежи на 64 000 километра отвъд обратната страна на Луната. Днес беше съобщено, че спътникът успешно се е позиционирал в т.нар. хало орбита около Л2 и в края на 2018-та ще осъществява връзката между Земята и бъдещия апарат "Чанг'e 4". Това ще е първата мисия в историята на човечеството, която ще извърши кацане върху невидимата от човешко око страна на естествения ни спътник.

Но "Чьечиао" не полетя сам. Като вторичен полезен товар на ракетата бяха монтирани и два микроспътника - "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2". Спътниците бяха построени от Харбинския технологичен институт и всеки един от тях трябваше да се позиционира в орбита около Луната. "Лонгчян 1" и "Лонгчян 2" тежат по 45 килограма, стабилизирани са по трите оси и са с размер 50 на 50 на 40 сантиметра.

Марсоходът на НАСА "Кюриосити" засне тази снимка на прашното марсианско небе на 10-ти юни. "Кюриосити", за разлика от "Опортюнити", разполага с ядрен източник на електроенергия на борда, поради което праховите бури не го застрашават в такава степен. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/MSSS

13 юни 2018 г. 22:13 ч.

Светослав Александров. Екипът на марсохода "Опортюнити" е сериозно притеснен дали 15-годишната машина ще преживее праховата буря, която се е разразила на Марс. Последният радиоконтакт с "Опортюнити" е осъществен през неделя, а от тогава до сега марсоходът не е излъчил радиосигнал. Бурята, по думите на марсианските учени, е най-сериозната, наблюдавана до този момент. И ако до броени дни тя се обсъждаше само от тесен кръг специалисти, които имат достъп до данните от космическите апарати, днес вече дори обикновени астрономи-любители докладват, че я виждат с малките си телескопи! Бурята обхваща площ, която е еквивалентна на площта на Северна Америка и Русия взети заедно. При това тя се води локална - с изгледи да стане глобална и да покрие цялата планета. 

Тази вечер НАСА излъчи специална телеконференция, на която беше разказано всичко, известно към настоящия момент. И тук е момента да спомена - самият факт, че на Марс има буря, не е изцяло лоша новина. Да - опасността за "Опортюнити" е сериозна и има голям шанс той да не успее да я "преживее". Но същевременно учените не познават много добре процесите, които водят до образуването на бури. С други думи, настоящата буря е добре дошла за науката. Освен "Опортюнити" на повърхността на Марс работи и марсоходът "Кюриосити", който има ядрена батерия на борда и не е застрашен в същата степен ("Опортюнити" разчита на слънчеви батерии). От орбита около Марс наблюдават още: американските мисии "Марс Риконисънс Орбитър", "Марс Одисей" и "Мейвън", европейската мисия "Марс Експрес", мисията на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", индийската "Марсианска Орбитална Мисия". Всички те събират данни. Да добавим и наземните телескопи и можем да сме сигурни, че ще научим много съществени факти за Червената планета. Независимо, че жертвата може да е марсоходът "Опортюнити", тези факти трябва да бъдат научени - ако искаме да изпратим хора на Марс, трябва да сме наясно с опасностите пред тях. Затова първо изпращаме роботи.