На тази снимка, заснета през 2021 година, се вижда приближаването на експерименталния апарат на Нортроп Груман към спътника "Интелсат 10-02". На фона е Земята. Днес Китай разполага със сходни технологии. Photo credit : Northrop Grumman

28 януари 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Китайската космическа програма показа, че притежава способност, която до този момент е била демонстрирана само от една-единствена друга държава - САЩ. На 26-ти януари космическият апарат "Шиян-21" се скачи с неработещия китайски спътник "Бейду-2 Г2" и го издърпа от претоварената със сателити геостационарна орбита, за да го позиционира в гробищна орбита.

Тази илюстрация показва пътешествието на "Джеймс Уеб" към точката на Лагранж L2 и окончателната му орбита около L2. Image credit : NASA

24 януари 2022 г. 21:30 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 21:00 ч. българско време космическият телескоп на НАСА "Джеймс Уеб" запали своите двигатели в продължение на пет минути. Маневрата беше успешна и като резултат телескопът пристигна в своята окончателна научна орбита около точката на Лагранж L2 от системата Земя-Слънце!

Ракетата "Ангара", която летя през 2022 година. Фото: Роскосмос

27 януари 2022 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. "Ангара-НЖ", която се явява пълноразмерен макет на тежкотоварната руска ракета "Ангара-А5", ще бъде доставена на космодрума Восточний през това лято. Това сподели шефът на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин във вторник. 

На снимката: диагоналните черти представляват отразена светлина от 25 спътника "Старлинк". Image credit: Victoria Girgis/Lowell Observator

23 януари 2022 г. 12:50 ч.

Светослав Александров. Човешката цивилизация се намира на повратен етап от своето развитие. Днес ние разполагаме с технологичната възможност да изградим спътникови групировки, които ще осигурят интернет достъп за хората, живеещи в отдалечени и затънтени места, но това сериозно ще затрудни способността на професионалните астрономи да провеждат наземни телескопични наблюдения. Илон Мъск е първият, който гради подобна групировка и това неизбежно го въвлича в конфликт с международната астрономическа общност. Но както показва следният анализ от известен професионален астроном, нито Илон Мъск е черният дявол, нито астрономите са невинна жертва в нежелан конфликт. Напротив - сблъсъкът между Мъск и изследователите е далеч по-нюансиран, отколкото хората са подведени да си мислят.