Снимка на мястото на кацане на "Аполо 15", заснета от китайската лунна мисия "Чанг'e 2". Тъмният регион вляво кореспондира с местоположението на лунния модул, а регионът вдясно - с местоположението на лунохода. Photo credit : CNSA/Onebigmonkey.com

16 юли 2019 г. 23:30 ч.

Светослав Александров. На 1-ви октомври 2010-та година Китай изстрелва към Луната орбиталната мисия "Чанг'e 2". Роботизираният апарат влиза в окололунна орбита на 6-ти октомври същата година и я напуска на 8-ми юни 2011-та година, за да се отправи към близкоземен астероид. В рамките на основната научна мисия "Чанг'e 2" заснема повърхността на Луната, като снимките служат за създаването на детайлна лунна карта. 

Към настоящия момент това е последната снимка на повърхността на Меркурий, получена от космически апарат. Заснета е от автоматичната междупланетна станция "Месинджър" на 30-ти април 2015 г. непосредствено преди контролираното й разбиване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/JHUAPL/CIW

19 октомври 2018 г. 21:00 ч.

Светослав Александров. Общността от космически ентусиасти следи със затаен дъх предстоящото излитане на автоматичната междупланетна станция на Япония и ЕКА "БепиКоломбо". Има защо да сме развълнувани - полетите до Меркурий са изключителна рядкост. Едва две космически мисии са достигали най-близката до Слънцето планета. "БепиКоломбо" ще е третата. 

Но дори и човечеството да притежава способност да изпраща апарати в космоса само през последните шест десетилетия от историческото съществуване на цивилизацията, изследователите започват да се интересуват от Меркурий от много по-далечни времена. Първи римляните забелязват, че планетата се придвижва на нощното небе много по-бързо от останалите небесни светила. Затова й дават името на бога Меркурий, който в римската митология покровителства бегачите на дълги разстояния.

Космическият телескоп "Гранат", изстрелян на 1 декември 1989 година и създаден от СССР в сътрудничество с Франция, Дания и България. Това е една от последните научноизследователски мисии на Съюза преди неговото разпадане. Снимка: Роскосмос 

5 юни 2019 г. 17:05 ч.

Светослав Александров. Ако всичко мине по план, на 21-ви юни ракетата "Протон-М" с ускорителния блок "ДМ-03" ще изпрати обсерваторията "Спектр-РГ" на път към точката на Лагранж L2 от системата "Земя-Слънце". Това е чудесен повод да направим исторически преглед на съветските и руските космически телескопи. 

Макар че много хора не са запознати с този факт, съветската космическа програма е отправяла взор не само към Луната, Венера и Марс, но и към далечните звезди. Даже бих казал, че съветските космически обсерватории са били много по-успешни от марсианските мисии. Също така Русия продължава да създава космически телескопи дори и след разпадането на Съюза и това се оказва една от малкото области на научната ѝ програма, които са съхранени, поне до известна степен. 

"Спутник 1" - общ вид

2 октомври 2017 г. 18:05 ч.

Светослав Александров. На 4-ти октомври отбелязваме цели шест десетилетия от изстрелването на първия изкуствен спътник в човешката история. Изстрелването е осъществено от стартовия комплекс Тюратам (по-късно известен като космодрума Байконур) с помощта на ракета "Спутник", която е модифициран вариант на междуконтиненталната балистична ракета Р-7 "Семьорка". Датата 4-ти октомври 1957 година маркира неофициално началото на космическата епоха, макар и "Спутник 1" да не е първият построен от човешка ръка апарат, достигнал до космическото пространство. Още дълги години преди това са провеждани суборбитални космически полети. Ракетата на Вернер фон Браун "Фау 2" е първата човешка машина, достигнала космоса още през 1944 година по време на изпитателен полет. През 1947 година САЩ успява да изстреля винени мушици с "Фау 2" от площадката Уайт Сандс (първите животни в космоса), а през 1949 година Алберт 2 се превръща първата маймуна, достигнала космическото пространство след изстрелване с "Фау 2".

Но "Спутник 1" е първата машина, която достига до орбита - изстрелването му маркира момента, в който човечеството окончателно придобива способност да се откъсне от гравитационното привличане на Земята. Днес, след цели шест десетилетия космонавтика, бихме могли да заключим следното: бяха постигнати невероятни неща за това време. Вярно е, не беше това развитие, което очаквахме. Уви, напредъкът е винаги по-бавен, отколкото ни се иска. Човешки крак все още не е стъпил на Марс. Туристическите полети в космоса са все още мираж. Но развитието на самата спътникова технология беше главоломно. Благодарение на миниатюризацията в електрониката спътниците станаха достъпни за малки фирми и организации, дори за ентусиасти, разполагащи с малко повече средства. За разработката и изстрелването на малък изкуствен спътник са необходими само хиляди, а не милиарди долари, както беше само допреди 15-тина години. Настъпи епохата на CubeSat-ите - една революция, която малцина очакваха.

Ето накратко ранната история на космическата надпревара.