На снимката - астронавтът Юджийн Сърнан и луноходът от мисия "Аполо 17". Photo credit : NASA

ПОСЛЕДНА РЕДАКЦИЯ: 19 февруари 2020 г. 17:30 ч.

Светослав Александров. През месец юли 2019-та година отбелязахме цял половин век от първото стъпване на човешки крак на Луната. В рамките на програмата "Аполо" са осъществени общо шест пилотирани кацания на Луната, последното от които е през декември 1972-ра година. След приключването на програмата не просто се слага край на екскурзиите до нашия естествен спътник, но човек престава да пътува отвъд пределите на ниска околоземна орбита въобще.

Защо се случи така? Защо в продължение на половин век никой не се е завърнал на Луната? Хората, които си спомнят за тези славни години, вече остаряват. По-младите се съмняват, че изобщо е имало лунни мисии. Даже допускат, че всичко това е било грандиозна фалшификация, а кадрите от експедициите са заснети в тайно филмово студио.

Но дали? Ако сме по-мъдри, ще признаем, че в човешката история се е случвало нееднократно след историческо събитие да настъпи затишие и никой да не успее да повтори постижението дълго време след това. През 1911 и 1912 година Амундсен и Скот първи достигат до Южния полюс. Но минават повече от 40 години, преди нова експедиция да повтори постижението им - през 1958 от Едмънд Хилъри. През 1960 година батискафът "Триест" с Жак Пикар и Дон Уолш достига до най-дълбоката точка на океана - Челинджър Дийп в Марианската падина. Но минават над 50 години, преди батискафът "Дийпсий Челинджър" през 2012 година да повтори постижението. Подобни затишия са напълно нормални и фактът, че през това време не се провеждат експедиции, не е показател, че човечеството забавя своето развитие. Нито че първите експедиции са фалшификат. Това се отнася както за експедициите на Скот и Амундсен, така и за тази на батискафа "Триест". Същото се отнася и за мисиите "Аполо".

И все пак, защо половин век по-късно никой не е осъществил нова пилотирана мисия до Луната? В тази статия ще бъдат описани различните фактори, които пречат на това да бъде реализирана нова експедиция.

Ракетите "Ънха" стоят в основата на космическата програма на КНДР. Credit : Sungwong Baik/VOA

9 октомври 2015 г. 17:38 ч.

Светослав Александров. От известно време в публичното пространство обикаля смехотворна история - централизираните севернокорейски новинарски агенции уж били разпространили новина, че севернокорейски астронавт стъпил на повърхността на Слънцето.

И докато е ясно, че новината при всички случаи не е истина, остава една въпросителна: Наистина ли севернокорейската пропаганда е стигнала чак до там? Наистина ли хората в тази държава биха повярвали на всичко, което подскаже великият вожд Ким Чен Ун?

Историята е малко по-различна.

Няма спор, че комунистическите режими навсякъде са ужасяващи. В България комунистическият режим е обявен за престъпен със закон. Комунизмът се характеризира не просто с кървави репресии, Народен съд, лагери и затвори. Той е пословично известен с престъпленията, които човек извършва срещу човек, доносите, тайната полиция, която у нас е позната като Държавна сигурност, в Германия като Щази, а в Северна Корея като Департмент по национална сигурност. И разбира се... режимът е известен с пропагандата. С лъжите, които бълват централизираните медии.

От всички комунистически режими, този в Северна Корея е най-чудовищен. Наказанията се простират не само върху извършителите на предполагаеми престъпления, но и върху цели семейства и дори родове - затова той оцелява и толкова дълго. Макар по конституция страната да е република, тя е де факто монархия - властта се предава от баща на син. От Ким Ир Сен тя се предаде към сина му Ким Чен Ир, а после към неговия син Ким Чен Ун. Към фамилията Ким има култ на личността. О, наистина има култ към личността до висини, до които не е стигал дори Сталин! Достатъчно е да видите записи по телевизията от смъртта на Ким Чен Ир, масовата истерия и плач.

Бъз Олдрин и Нийл Армстронг на лунната повърхност. Credit : NASA

"Проблемът на тоя свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения"

-Бъртранд Ръсел

10 октомври 2015 г. 15:15 ч.

Светослав Александров. Всички сме невежи в някои области от живота! Даже ако трябва да сме по-конкретни, всички хора сме невежи за повечето неща от живота, тъй като е много трудно да учиш и да се ограмотяваш по повече от един предмет.

Въпросът е да желаеш да се ограмотяваш и да се учиш. Но какво правим в случая, когато човек отказва да промени възгледите си по даден предмет, независимо от доказателствата, които му показват, че той греши?

Последна редакция : 9 октомври 2015 г.

Светослав Александров. Има една известна градска легенда. Казано накратко, през 60-те години на миналия век специалистите в НАСА установили, че обикновените химикалки не могат да работят в условия на микрогравитация, защото няма гравитационно привличане, което да дърпа мастилото надолу. Затова били вложени милиони долари, само и само да бъде разработена специална химикалка, която да работи в космоса. А през това време умните руснаци въобще не се занимавали с такива глупости, тъй като използвали най-обикновен молив.

Има някои обвинения към НАСА, които са истинни. Аз съм напълно съгласен, че НАСА е бюрократична агенция, за която в днешно време борбата за работни места е много по-важна от действителния напредък на човек в космоса. Бюрокрацията е видна - отнема 20 години на агенцията да разработи нов космически кораб и ракета за далечни пилотируеми полети. В този ред на мисли една подобна история за космическата химикалка би илюстрирала прекрасно бюрокрацията на НАСА и как се харчат средства, за да се симулира активност...

Но за съжаление историята с космическата химикалка на НАСА, колкото и да е красноречива, просто не е вярна.