Автоматичната междупланетна станция на НАСА "ИнСайт" трябваше да кацне на Марс през 2016 г. и да изучава сеизмичната активност на планетата. Credit : NASA
23 декември 2015 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. Отлаганията на космическите мисии, особено на междупланетните, когато се проточват с години, са много дразнещи. Очакваш дадена мисия с голямо нетърпение и изведнъж се оказва, че няма да лети! Не е случайно, че американските космически ентусиасти се нахвърлиха веднага върху френските партньори, които така и не успяха да поправят сеизмометъра си. Но в космонавтиката отлаганията са много често срещани, затова по-отдавнашните космически ентусиасти като мен не ги вземат твърде навътре. Да, "ИнСайт" няма да лети, но 2016 година ще е достатъчно натоварена година и без нея. Догодина около Юпитер пристига мисия "Джуно", чиито старт беше отложен от 2009 до 2011 година. Продължаваме да следим "Акатсуки", която пристигна в орбита около Венера през този месец след петгодишно отлагане. Дори мисия "Розета" бе отложена - първоначално трябваше да лети до кометата Виртанен, а по-късно беше намерена нова комета за нея - Чурюмов-Герасименко. Някак си нещата се напасват - едни мисии се отлагат днес, но други мисии се осъществяват чак сега след дългогодишни отлагания.
И така, мисия "ИнСайт" няма да лети през 2016 година? Какво означава това за НАСА?
Междупланетните мисии на НАСА се осъществяват в рамките на три програми и се делят на нискобюджетни (програма "Дискавъри"), среднобюджетни (програма "Ню Фронтиърс") и високобюджетни (програма "Флагшип"). "Флагшип" мисиите са най-скъпи и най-сложни, тяхната цена възлиза на около $2-3 милиарда. Мисии от този тип са настоящата "Касини" в орбита около Сатурн и марсохода "Кюриосити" на Марс. Следващата "Флагшип" мисия ще е тази до Европа, спътника на Юпитер. Тя вече е в етап на формулировка и разработка и ще лети през следващото десетилетие.
Мисия "Ню Хърайзънс", която тази година посети Плутон, е може би най-голямото постижение на НАСА за цялото десетилетие, но не е "Флагшип". Тя е разработена към програмата "Ню Фронтиърс" и цената й възлиза на $700 милиона. Мисия "Джуно", която ще пристигне около Юпитер догодина, е също от този клас и струва $1.1 милиарда долара.
Нискобюджетна мисия от програма "Дискавъри" е настоящата "Доун", обикаляща около Церера. Тя е разработена за $446 милиона. Нискобюджетни бяха мисията до Луната "Граал" през 2011-2012 година, телескопа "Кеплер", мисия "Месинджър", която тази година приключи работа около Меркурий и "Стардъст", която взе проби от комета.
Мисия "ИнСайт" до Марс беше от нискобюджетния клас "Дискавъри". Максимално допустимите средства за реализирането й възлизат на $675 милиона, като от тях са похарчени вече $525 милиона. Тя е избрана чрез конкурс през 2012 година, състезавайки се срещу предложение за изпращане на лодка, която да плува във въглевородордните морета на Титан, луната на Сатурн, и предложение за мисия до кометата Виртанен, свързана с многократни кацания. Когато "ИнСайт" бе избрана за победител спрямо другите две мисии, космическите ентусиасти много се ядосаха, защото искаха нова мисия до Титан. Ние обаче не можем да се сърдим на бюрократите в НАСА - те избраха "ИнСайт" не защото е най-интересната от научна гледна точка мисия, а защото се считаше за най-лесната за изпълнение, най-малко рисковата (понеже спускаемият апарат е базиран на "Феникс" през 2008 година), най-малко вероятната да бъде просрочена и да надхвърли тавана на бюджета от $675 милиона. Мисията до Титан, колкото и да е интересна, е многократно по-рискова.
И фактът, че точно сега се налага отлагане на "ИнСайт", никак не се харесва на НАСА. Очакванията беше тя да се изпълни в срок и да няма неприятни изненади. Особено от чуждестранен партньор.
Какво означава едно отлагане? Не е толкова просто, колкото звучи. Да, космическият апарат ще бъде върнат на конструктора Локхийд Мартин, който от своя страна ще го постави в стерилен бокс за съхранение. Това - добре. Но следващият стартов прозорец е през 2018 година. Какво ще правим с хората, които работят по проекта? Те трябва да се задържат като екип и да продължат да работят, а за да просъществуват като екип, им трябва и заплащане.
Стои въпросът и какво ще стане с ракетата-носител "Атлас 5". Ще бъде ли прехвърлена на друга мисия, или ще е съхранена за 2018 година? Съхраняването на ракета-носител или пък закупуването на още една ракета, ако се наложи поради спецификите на стартовия прозорец през 2018 година, струва пари.
Затова може да се стигне и до най-лошото възможно решение - зарязване на мисията изцяло. Сега учените имат две години да поправят инструмента си, но са поставени в много неприятна ситуация. Трябва да изчакат решението на НАСА дали ще продължи да финансира "ИнСайт", прехвърляйки тавана на бюджета. Но ако се наложи допълнително финансиране, то вероятно ще дойде от програма "Дискавъри", за сметка на останалите мисии. Следващата междупланетна мисия ще бъде избрана в края на 2016 година (няма време!) и ще трябва да бъде изстреляна не по-късно от 2021 година. Тази мисия или ще е до астероид, или до Венера. Дали НАСА ще отложи избора на следващата "Дискавъри" мисия или не? Или ще продължи да финансира "ИнСайт"? Или пък НАСА ще се откаже изцяло от "ИнСайт"?
Това не знаем.
Вероятно решение за бъдещето на междупланетните нискобюджетни мисии ще бъде взето най-рано след няколко месеца.