В продължение на цели 55 години усмивката на Гагарин символизира порива на човек към звездите. Снимка : РКК Енергия
Вижте предишната статия от поредицата: Летял ли е Юрий Гагарин в космоса?
3 октомври 2016 г. 19:42 ч.
Светослав Александров. Спорът за истинността на полета на Юрий Гагарин в блога на журналиста Иво Инджев продължава. Поради факта, че по-голямата част от коментиращите са анонимни, взех решение да не отговарям на тях. Но днес се появи нова статия, подписана под истинско име, в случая автор е Павел Тинков (източник).
"Той (т.е. Светослав Александров, администратор на сайта) фриволно жонглира с ненаучни и непрофесионални, неточни термини, придобили обществено звучене", казва г-н Тинков.
Но за съжаление неговите тълкувания са тези, които не са съобразени с общоприетата терминология и са по своята същност погрешни.
1. По какво определяме дали един полет е космически или не?
Атмосферата на Земята има сложна структура. Условно тя може да се раздели на следните слоеве (източник- НАСА): тропосфера (най-плътният слой от земната атмосфера, простира се от повърхността до височина 14.5 километра, повечето метеорологични явления се случват именно в този слой), стратосфера (от 14.5 километра до 50 километра, тук се намира озоновия слой, който абсорбира UV лъчението), мезосфера (височина между 50 до 85 километра, тук изгарят метеорите), термосфера (между 85 километра до 600 километра - тук летят повечето спътници!), екзосфера (най-външният слой от атмосферата, простира се до височина 10 000 километра).
"Страшен” Космос, а?", възкликва г-н Тинков. Всъщност наистина трябва да признаем - ако имаме предвид всичко това, което изброих по-горе, то почти всеки полет трябва да се възприема за атмосферен, а не за космически - повечето от спътниците летят в термосферата. Тогава единствените хора, които трябва да наричаме "астронавти", са 24-те души от програма "Аполо" - само те са пресичали горната граница от 10 000 километра. Това са и единствените хора, които са изминавали разстоянието Земя-Луна.
Тогава защо за космически полет определяме линията на Карман, която се намира на височина едва 100 километра над морското равнище?
Защото Теодор Карман е първият човек, който изчислява, че приблизително около тази височина атмосферата става толкова тънка, че скоростта на един самолет, която ще е нужна за неговото аеродинамично издигане, би била по-голяма, отколкото ще му е нужна да постигне скорост за навлизане в орбита (Източник : FAI). На височина от 100 километра и повече вече може да се ускори космически апарат до 7.9 km/sec и той ще може да извършва обиколки около Земята. Разбира се, можем да спорим за детайлите и да издребняваме - че при такава височина атмосферата все още е достатъчно плътна и апаратът ще пада все повече и повече, докато в един момент изгори в атмосферата. Затова и орбитата на "Международната космическа станция" бива повдигана периодично.
Г-н Тинков може да смята следното: " космонавт – за пътуващ в космически кораб, т.е. в кораб придвижващ се извън планетната атмосфера, с цялата относителност на последното понятие /за Земята, обективно погледнато – на десетки хиляди км от повърхността й", " астронавт – за пътуващ в космически кораб извън пределите на слънчевата система /до съседни звезди/." Съжалявам, но това е измислена терминология, която не е общопризната.
За астронавт според общоприетото правило на FAI се приема човек, който достига 100 километра височина над морското равнище. Толкоз. На г-н Тинков може да не му харесва това определение, което си е негово право. И на мен не ми хареса, че Международният астрономически съюз понижи Плутон от планета в планета-джудже. Какво да направя? Оплаквам се пред хора от въпросните организации.
Г-н Тинков може да ме обвинява, че фриволно жонглирам с терминологията. Но при положение, че той не използва официално признатите правила от FAI, не съм аз, който жонглирам с терминологията. Той обаче го прави и измисля нови значения за думите "астронавт" и "космонавт". Ако не му харесва, нека да се оплаче пред FAI, а не от мен. Това е официалната международна организация, която определя стандартите в областта на аеронавтиката и космонавтиката.
2. Как кацат руските, а и американските космически кораби?
Коментар: "Колкото до кацането изобщо, защо ни спестява г-н АЛЕКСАНДРОВ факта, че до момента НИТО ЕДИН РУСКИ КОСМИЧЕСКИ КОРАБ НЕ Е КАЦНАЛ, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ НА ЗЕМЯТА? Като изключим кацането на неизлетялата совалка БУРАН… "
Хайде сега да използваме правилната терминология.
Има два начина, по които космически кораб може да се завърне на Земята - по суша (нарича се "приземяване") и по вода (нарича се "приводняване"). По отношение на САЩ, като изключим кацанията на космическите совалки, повечето от космическите кораби са се приводнявали - "Мъркюри", "Джемини" и "Аполо" в миналото, както и съвременният "Драгън". Съветските, а и по-късно руските космически кораби обаче са се завръщали и кацали на суша! Единственият съветски космически кораб, който по погрешка се е завръщал чрез приводняване, е "Союз 23" (източник). Това замалко не довело до гибелта на космонавтите. Разликата между СССР и САЩ е че американските космически центрове се намират в близост до океана и затова повечето американски кораби са се приводнявали, а не приземявали (тук трябва да отчитаме не само завръщане след нормален космически полет - ако апаратът се намира в орбита, винаги може да бъде изведен от нея и да бъде приземен на желано място, но и завръщане в случай на авария скоро след старт - което веднага налага изискване корабът да може да се прибира безопасно). Руските центрове се намират навътре в континента и затова приземяването на суша е предпочитан вариант.
По време на космическата надпревара кацането на суша не е приоритетно за САЩ. Основната цел е била да бъде изпратен човек на Луната - цел, която е постигната в рамките на програма "Аполо". Така че както корабите "Мъркюри", така и "Джемини", а и "Аполо" са се приводнявали след края на мисиите им. Ако благодарение на корабите "Мъркюри" американци за пръв път политат в космоса, по време на програма "Джемини" са тествани сложни маневри, космически разходки и процедури по скачвания. Макар че в рамките на "Джемини" не е разработена система за кацане на суша, програмата успява да постигне всички поставени пред нея цели, за да се отработят технологиите за реализиране на лунната програма "Аполо".
3. Осъществил ли е "Восток 1" планирания космически полет?
Коментар: "И друго не ни казва експертът АЛЕКСАНДРОВ – че „Восток-1” изобщо не е осъществил планирания полет! Корабът превишава с цели 100 километра ахелия на предвидената траектория /327км, при зададени 247/ и поради драстично изменената си траектория, при приземяването си се отклонява с повече от 400 километра, падайки край село Смеловка, Саратовска област /РФ/, вместо в степта на съседната държава Казахстан!"
Всъщност, казвал съм го. Но няма кой да чете. В статия от 6.04.2016 г. със заглавие : "Какво наистина знаем за Гагарин?" (източник) съм подчертал: "Но вместо планирана орбита с апогей от 230 километра, "Восток 1" е въведен в орбита с апогей от 327 километра. Наистина, слава Богу, че не е имало проблеми със запалването на основния двигател, в противен случай Гагарин е щял да остане на орбита цял месец. Тъй като не е имало нужните ресурси за преживяване на такъв дълъг период, това е щяло да доведе до бавна и мъчителна смърт."
Нека обаче не издребняваме за височините и орбитите на космическите апарати. Първите двама американски астронавти Алан Шепард и Гъс Грисъм въобще не са летяли до орбита. Те са летяли по суборбитални траектории над 100 километровата граница. Затова официалните правила са толкова хубави - благодарение на тях много хора могат да получат признание за астронавт. Апропо, Върджин Галактик също се съобразява с тези правила и космическите туристи, които ще летят над височина от 100 километра, ще получат признание, че са извършили космически полет.
Ако Гагарин е достигнал нужния апогей от 327 километра, значи и той е извършил космически полет.
ПП: Между другото благодаря на коментатор от блога на Инджев, който показа, че г-н Тинков бърка термините. Термините "перихелий" и "афелий" се отнасят за околослънчева орбита, а за околоземна използваме "перигей" и "апогей". Очаквам от хора, които ме критикуват за неточни термини, да използват точни такива.
4. Отново за снимките
Коментар: "От тази гледна точка звучи смешно твърдението на АЛЕКСАНДРОВ, че Юрий ГАГАРИН не би имал време за снимки, тъй като по време на краткия, 108-минутен полет е имал да свърши много „сериозна работа”."
Много моля да се обърне внимание на следното твърдение, което се различава коренно от профанизирания преразказ: " В нашето съвремие снимките заемат много важна част от битието. Съвременният човек се снима, качва се във Фейсбук, отбелязва се и т.н... Но в миналото отношението на хората към снимането не е било такова. Нещо повече - преди десетилетия в космонавтиката се е смятало (както в СССР, така и в САЩ), че фотоапаратите само ще разсейват космонавтите от тяхната истинска работа. На 29-ти август публикувах в западното издание The Space Review моя статия със заглавие: Rethinking image release policies in the age of instant gratification (Svetoslav Alexandrov), в която обсъждах проблемите около обнародването на снимки на съвременните космически мисии. Бях изненадан да науча от по-възрастни коментиращи, които имат спомени от "онова време", че д-р Джеймс ван Алън (същият този ван Алън, чието име носят радиационните пояси около Земята) е бил яростен противник на това да се монтират фотоапарати или видеокамери на лунните и междупланетните мисии. Говорим за САЩ, не за СССР! Аргументите на ван Алън са били, че камерите няма да изпратят важна научна информация. Хубавото е, че този учен често пъти е губил споровете, но през 60-те години е имало известна логика в твърденията му - да се монтира камера към космическия кораб не е било тривиална задача и понеже на космическите мисии всеки грам се изчислява много внимателно, по-разумно било да се монтират други научни инструменти."
Обърнете следното внимание на този коментар на г-н Тинков: "Искам категорично да заявя, че в случая никакви снимки не биха могли да бъдат доказателствен материал! Най-малкото защото, за да се снима каквото и да било не е неизбежно необходимо непосредствено човешко участие. Да не говорим за необятните технически възможности да се фалшфицира!"
"Та такива снимки /че и по-сполучливи/ биха могли да се направят и на Земята, при това дори не в самата капсула, а в нейно точно копие – тренажьор… Всеки технически грамотен човек е наясно, че наличието или отсъствието на снимки в случая НИЩО НЕ ДОКАЗВА!"
Уважаеми читатели, горният пример доказва перфектно защо не мога да вярвам на конспиративни теории. Поне на мен ми се случва доста често когато споря с различни привърженици на конспиративни теории, те изпадат един с друг в противоречия. Блогърът с автор "Българин" се оплаква, че на борда на кораба "Восток 1" Гагарин не носи камера. Другият блогър обаче казва "Наличието на снимки нищо не доказва".
Така самите автори на конспиративни теории сами се откъсват от доказателствата. Ако няма това, което искат, едните веднага се обаждат: "Ама къде са доказателствата?". Когато обаче се намери това, което искат, се обажда другият лагер: "Ама чакайте, това нищо не може да докаже". Това е много интересен социален феномен - самите автори и привърженици на конспиративни теории се изолират от фактите и от реалността. Както казва д-р Фил Плейт, американски астроном (източник): "Фактите сами по себе си не могат да унищожат конспиративна теория и в много случаи привлекателността на конспиративна теория има повече общо с възприемчивостта на аудиторията си, отколкото с точността на фактите". Така е и в случая. Тези, които не харесват политиката на Русия (между другото, с основание - аз също не я харесвам) са по-склонни да вярват на конспирацията за Гагарин.
Но същата схема работи и с отричането на лунното кацане на НАСА. Хора, които мразят американската политика, отричат реалното постижение на програма "Аполо" и кацането на Луната. И там конспирацията се подхранва от противоречащи си автори. Едните казват : "Защо няма снимки на Армстронг от лунната повърхност?" Когато намерих такива снимки, веднага се обадиха другите : "Ама тези снимки нищо не доказват".
Време е да погледнем разумно на въпроса.
5. Но историята на СССР е пълна с лъжи! Да вярваме ли, че полетът на Гагарин е бил истинен?
Коментиращите в блога на Инджев горе-долу се обединяват около следното твърдение: на фона на толкова много лъжи, потулвания, секретност в СССР, трудно е външен човек да каже със сигурност: Така е било наистина! Съгласен съм - това е разумна позиция. Проблемът обаче е, че няма твърди и сигурни доказателства, че наистина е имало конспирация. Ако се появят сигурни доказателства, ще преосмисля мнението си за полета на Гагарин, разбира се. И световната научна общност ще го направи.
Но засега нямам никакви основания да вярвам на конспирации.