На илюстрацията: спускаемият апарат "Скиапарели" запалва ракетните си двигатели. Според анализ на получените данни двигателите са работили по-кратко от очакваното, което е довело до твърдо кацане. Credit : ESA
19 ноември 2016 г. 13:37 ч.
Светослав Александров. Точно преди един месец, на 19 октомври, автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" пристигна благополучно в орбита около Червената планета.
Но "ЕкзоМарс-2016" не пътуваше сама към Марс - прикачен към нея летеше малък демонстрационен спускаем апарат на име "Скиапарели". Това беше изключително прост апарат - на борда му нямаше сложни научни инструменти, нямаше дори камера за заснемане на снимки след кацането. Той обаче трябваше да демонстрира готовността на технологии, които ще бъдат използвани при по-следващата мисия през 2020 година. Тази мисия, ако бъде реализирана, ще включва стационарна платформа и марсоход.
И така, на 19 октомври, докато "ЕкзоМарс-2016" влизаше в орбита около Червената планета, същевременно "Скиапарели" навлезе в атмосферата със скорост 21 000 km/h. Топлинният щит благополучно запази спускаемия апарат по време на тази първоначална гореща фаза и забави неговата скорост до 1 700 km/h. След това беше разгърнат парашут, който допълнително забави скоростта до около 320 km/h.
Предварителният анализ показва, че по времето на парашутната фаза "Скиапарели" се е клатушкал като махало, което объркало някои от бордовите системи като жироскопите. Какво се случило след гореописаните събития? "Скиапарели" се отделил от задния щит с парашута и запалил спирачните си ракетни двигатели. След това активирал висотомера си, който започнал да подава данни към компютъра.
"В този момент", съобщава Енрико Фламини, планетарен учен и ръководител на научния екип на Италианската космическа агенция, "бордовият компютър е получил объркваща информация. Висотомерът правилно е показвал височина от 2 000 метра, докато жироскопите показвали минус 10, като че ли "Скиапарели" се е намирал под повърхността".
Компютърът е решил да повярва на жироскопите, а не на висотомера. Той изключил двигателите само три секунди след тяхното запалване.
Под "Скиапарели" все пак е имало трошлива структура, предназначена да омекоти съприкосновението с повърхността. Но това е трябвало да се случи след допълнително забавяне, при скорост, сравнима с тази на походката на човек. "Скиапарели" обаче се е приближавал към повърхността със 200 km/h - твърде висока скорост, за да бъде омекотена от трошливата структура.
Възможно ли е тези отклонения в последната минута от кацането да са били предотвратени? Според Енрико Фламини напълно е било възможно - стига ЕКА да е провела критичен тест. Италианците са изразявали голямо желание подобен тест да бъде проведен - прототип на "Скиапарели" е трябвало да бъде изстрелян с балон в земната стратосфера, за да се провери поведението на спускаемия апарат, парашута и ретроракетите в условия, близки до тези на марсианските.
Конструкторите на "Скиапарели" са настоявали тестът да бъде организиран и изпълнен от Шведската космическа корпорация, която има голям опит със стратосферни изстрелвания. Вместо това ЕКА, очевидно за да пести пари, е поверила теста на "организация, която няма достатъчен специфичен опит" според думите на Фламини - румънската Arca.
И така, в процеса на подготовката се оказало, че Arca не е способна да го проведе в срок. Тогава ЕКА се е задоволила единствено с компютърни симулации, направени от британска фирма.
"Именно по отношение на тези критични тестове се корени липсата на опит от страна на екипа на ЕКА", смята Фламини.
Източник: Repubblica