На снимката - астронавтът на НАСА Едгар Мичъл по време на престоя си на Луната на 6 февруари 1971 година. Credit : NASA
8 януари 2017 г. 10:30 ч.
Светослав Александров. 2017-та е знаменателна година за пилотираната космонавтика - навършва се половин век от началото на програма "Аполо". През тази и следващите няколко години ще отбележим някои важни годишнини - в това число 50-годишнината от първата пилотирана обиколка на Луната (декември 2018 г.), 50-годишнината от първото пилотирано кацане на Луната (юли 2019 г.), 50-годишнината от "успешния провал" на "Аполо 13" (април 2020 г.) и 50-годишнината от последното лунно кацане на "Аполо 17" (декември 2022 г.).
Програма "Аполо" обаче започва с трагедия и нейната 50-годишнина ще отбележим на наближаващия 27-ми януари. На този ден през 1967 г. загиват астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи след внезапно възникнал пожар в капсулата по време на наземен тест.
Ако всичко бе минало по план, техният кораб "Аполо 1" е трябвало да излети на 21 февруари 1967 г. и командир Грисъм е трябвало да тества командния модул в продължение на 14 дни - шест пъти повече, отколкото е необходимо за да се отиде, кацне и да се завърне от Луната. Вече били планирани и мисиите "Аполо 2" и "Аполо 3". А вместо това НАСА прекратява пилотираните си стартове в продължение на 20 месеца - за съжаление подобни дълги паузи в пилотираните изстрелвания се превръщат в традиция - две години отнема на НАСА, за да се съвземе от трагедията "Чалънджър" през 1986 г., две години отнема на агенцията, за да се съвземе от катастрофата на "Колумбия" през 2003 г., две години отнема и на Върджин Галактик да започне отново полети след катастрофата на "СпейсШипТу" през 2014 г.
Тестовият и никога неосъществен полет на "Аполо 2" е бил планиран за август 1967 година. През декември същата година трябвало да излети и "Аполо 3", по време на което Франк Борман, Майк Колинс и Бил Андерс трябвало да се отправят по-далече от който и да е друг преди тях - по силно елиптична околоземна орбита - на т.нар. "Мисия Е". Подобен полет проведе НАСА през 2014 г. с кораба "Орион" в роботизиран режим.
Аварията на "Аполо 1" обаче слага край на всички първоначално начертани планове, а екипажите са разформирани. В началото на 1968 година се случва неприятна изненада - ЦРУ получава сведения, че СССР планира да осъществи пилотиран полет до Луната. Затова същата тази пролет ръководството на програма "Аполо" се опитва да ъпгрейдне "Мисия Е" по следния начин - вместо орбитата да е с апогей около 6 400 километра, апогеят трябва да е 370 000 километра - на практика това е пътешествие с облитане на Луната. В края на годината има една добра и една лоша новина - добрата е, че през октомври 1968 г. лети екипажът на "Аполо 7" - първата мисия след аварията на "Аполо 1", която тества ракетата "Сатурн 5" в пилотиран вариант и капсулата на дългодневна мисия. Лошата новина е, че лунният модул за кацане на повърхността все още не е готов. Затова през ноември НАСА взима решение "Аполо 8" да лети без лунния модул, но астронавтите да влязат в орбита около Луната. През декември 1968 г. на Бъдни вечер Франк Борман, Джим Ловъл и Бил Андерс успешно влизат в окололунна орбита! Майк Колинз тогава не лети поради здравословен проблем и нужда от хирургична операция (източник: americaspace)
Лунното кацане пък е отложено за 1969 година. Спускаемият модул е най-накрая готов през пролетта и той лети по време на пробната мисия "Аполо 9" на 3 март 1969 година, когато астронавти са Джеймс МакДивит, Дейвид Скот и Ръсел Швейкарт. За пръв път корабът "Аполо" лети в цял комплект - команден, сервизен и лунен модул, макар и само в околоземна орбита на тестов полет. На 18 май излита и корабът "Аполо 10" с астронавти Томас Стафорд, Джон Йънг и Юджийн Сърнан. Той вече лети до окололунна орбита, където е проведен тест (без кацане) на лунния модул.
Всички тези тестове проправят път към полета на "Аполо 11" през юли 1969 година, когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин стъпват на лунната повърхност, а командир Майк Колинс им помага от орбита.
Съвсем ясно си личи, че "Аполо" не е била безпроблемна програма - тя също е била съпътствана от проблеми и отлагания подобно на всички останали мащабни космически проекти. Но поради характера на космическата надпревара проблемите са се решавали доста по-бързо, отколкото сме свикнали да е в днешно време.
Още статии по темата: Защо е толкова трудно да се завърнем на Луната?
Независими доказателства, че човек е бил на Луната