На снимката: астронавтите Ед Уайт, Върджил Грисъм и Роджър Чафи влизат в космическия кораб на 27 януари 1967 година. Това е последната снимка на екипажа преди фаталната трагедия. Photo credit : NASA
27 януари 2017 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. В разгара на космическата надпревара през 60-те години всички в НАСА очакват, че преди кацането на човек на Луната ще има поне един фатален инцидент. Нагласите обаче са, че това най-вероятно ще стане по време на полет. Никой дори и не предполага, че катастрофална авария може да се случи още по време на тест - особено такъв, който е считан за напълно рутинен.
Тестът, планиран за 27 януари 1967 година, е известен като "плъгсаут тест". Смисълът му е да се провери дали космическият кораб би работил нормално, когато всичките кабели и връзки бъдат разкачени от него, а той остане да работи само на собствена мощност. Изпитанието е провеждано множество пъти при по-предишни кораби на НАСА от серията "Мъркюри" и "Джемини". Всичко е протичало нормално, а след тестовете хората са летяли в космоса и нищо съществено не се е случвало. На 27 януари 1967 година трябва да бъде проведен тест и за нов кораб от серията "Аполо". Няма повод за притеснение - нито космическата ракета, нито корабът са заредени с гориво. Освен това пиротехническите устройства са деактивирани.
На борда на "Аполо 1" обаче атмосферата е съставена изцяло от чист кислород. Една-единствена искра води до пожар в космическия кораб. Температурата бързо надхвърля 500oC. Отварянето на вратата на кораба отнема 90 секунди - тъй като тя е с дизайн да се отваря навътре, а самото атмосферно налягане вътре в кабината, което е по-високо от това навън, я застопорява. Закъснението се оказва фатално.
Всичко свършва за 17 секунди. Архивите на НАСА (източник) показват, че един от астронавтите, вероятно Роджър Чафи, оповестява: "Имаме огън в кабината". Радиокомуникацията е преустановена за 7 секунди, след което някои от астронавтите, неясно кой, предава последните думи по радиото, които са неясни и могат да бъдат интерпретирани като : "Лош пожар, нека да излезем", "Ние изгаряме", "Докладвам лош пожар" или "Излизам навън". След това е чут писък. Точно на 17-тата секунда радиото заглъхва. Ед Уайт, Върджил Грисъм и Роджър Чафи са мъртви.
Защо всичко това е допуснато?
Години преди фаталния инцидент, в СССР вече имат горчив опит с експеримент в чиста кислородна атмосфера. На 23 март 1961 година в съветската космонавтика е записан първият смъртен случай - космонавтът Валентин Бондаренко, на 23-годишна възраст и най-млад представител на отряда на космонавтите, подлежи на изпитания, след които премахва медицинските датчици от себе си и почиства кожата си с медицински памук, натопен със спирт. Бондаренко захвърля настрани памука и той попада върху плота на котлон, използван за подгряване на храна. Избухва пожар, който причинява 90%-ови изгаряния на кожата на космонавта. Бондаренко умира няколко часа след пожара.
Има обаче сериозни причини, за да се използва чиста кислородна атмосфера в космонавтиката (източник), а не смес от азот и кислород в съотношение, каквото е естествено за земната атмосфера. Първо, животоподдържащите системи са по-прости, ако се използва само чист кислород. Второ, при чиста кислородна атмосфера, приложена при ниско налягане, може да се използва по-лека структура за космическия кораб. Но може би най-важната причина е медицинска. При излизането в открития космос или на Луната със скафандър съществува риск разтвореният в кръвта и тъканите азот да се превърне в газ и да образува мехурчета, след което да попадне в някой жизненоважен орган и да го увреди. Поради това дори и днес, преди да излязат астронавтите от борда на "Международната космическа станция" (източник) се спазва много строг протокол - два часа и двадесет минути преди излизането астронавтите провеждат интензивни физически упражнения, след което дишат чист кислород, за да изгонят азота от тялото си. Такъв продължителен протокол би отнел много време за една мисия до Луната и затова е бил нежелан.
Освен това НАСА не иска да се стигне до повтаряне на предишен инцидент през 1961 година. Тогава по време на тест пилотът Г. Б. Норт губи съзнание и проблемът е свързан точно с атмосфера, богата на азот и бедна на кислород.
Между другото, през 1967 година, когато "Аполо 7" лети (първият полет след аварията на "Аполо 1"), също е използвана атмосфера от чист кислород (източник). Само че вече по различен начин - на Земята преди изстрелването е използвана смес от азот и кислород, като замяната с чиста кислородна атмосфера става след изстрелването, след като корабът е в космоса.
Както вече беше споменато по-горе, дори и днес на "Международната космическа станция" има ситуации, които изискват дишането на чист кислород.
Истинският проблем е, че корабът "Аполо 1" е имал твърде много технически дефекти, които е трябвало да бъдат отстранени своевременно. По време на теста на 27-ми януари, още в минутите преди пожара, астронавтите са се оплаквали от неприятна миризма и лоша радиовръзка между тях и наземните екипи. Счита се, че проблемите са били толкова сериозни, че дори и да не е имало катастрофална авария, полетът на "Аполо 1" е щял да бъде отложен, докато техническите дефекти бъдат отстранени.
Истината обаче е, че трагедията с "Аполо 1" води до това НАСА да разработи по-добри космически кораби. Уроците, научени по трудния начин, са приложими и до ден днешен. След трагедията голяма част от материалите на корабите "Аполо" вътре в капсулата са тествани за възпламеняемост. Разработени са множество нови материали, които са устойчиви на пожар. Например изолацията на кабелите на космическите кораби се произвежда от материали, които са негорими в чиста кислородна атмосфера. Даже дизайнът на полетните скафандри е сменен и те се изработват не от найлон, а от нови негорими материали.
Разбира се, променен е и дизайнът на вратата. След трагедията с "Аполо 1" вратата вече е направена да се отваря навън. При нужда астронавтите могат да излязат много по-бързо.
Заради героичната смърт на Чафи, Уайт и Грисъм днес астронавтите живеят много по-безопасно в космоса. Надяваме се в бъдеще да сме свидетели на по-малко трагедии и на много повече успехи.