На снимката: подготовката на кораба "Союз МС-04" за полет. Photo credit : Roscosmos
5 април 2017 г. 08:05 ч.
Светослав Александров. Когато на 20-ти април от космодрума Байконур излети космическият кораб "Союз МС-04", на борда ще пътуват само двама души - американският астронавт Джак Фишер и руският космонавт Фьодор Юрчихин. Третото място ще остане незаето и за сметка на това корабът ще пътува с по-голямо количество полезен товар.
До ситуацията се стигна след като миналата година Русия изненадващо оповести (източник), че има намерение да съкрати броя на постоянно пребиваващите руски космонавти на "Международната космическа станция" от трима на двама.
Това е логично следствие от системната криза в руския космически отрасъл. От една страна Русия ще спести пари от съкращаването на екипажа. Но има и друга причина - САЩ, Европа и Япония успешно построиха и монтираха своите сегменти на "Международната космическа станция". Русия е единствената държава, която не успя да построи своя сегмент, а изстрелванията на руските модули се бавят до безобразие. Според Сергей Крикальов, бивш космонавт и днес ръководител на пилотираната програма на Роскосмос, Русия ще възстанови екипажа си до тричленен в момента, в който бъде изстрелян следващият руски модул - Мултифункционалния лабораторен модул (МЛМ) "Наука".
"Наука" трябваше да лети още през 2007 година, но стартът периодично беше отлаган поради редица причини. За последно през 2013 година по време на изпитания беше открито, че в горивните резервоари на модула са попаднали незнайно как стърготини. Така че през последните няколко години инженерите бяха принудени да подменят джунглата от тръби, маркучи и клапани, за да се отърват от замърсяването. Работата изглеждаше на привършване и изстрелването на МЛМ "Наука" беше насрочено за края на 2017 година.
Но миналия месец ни беше съобщено, че проблемът със замърсяването се е завърнал отново (източник). Основният проблем е, че замърсените горивни резервоари не могат да бъдат подменени толкова лесно. Те са произведени в началото на 90-те години на миналия век, вече резервоари от такъв тип не се произвеждат, а съвременни резервоари като например тези, използвани на корабите "Прогрес", не могат да бъдат интегрирани към "Наука" без да бъде увреден модулът. Руските специалисти се надяваха, че има още няколко останали бройки от този тип резервоари и ако те бъдат монтирани към модула, той може да бъде спасен - стига, разбира се, и те да не са замърсени.
Но вчера, на 4-ти април, журналистът Анатолий Зак сподели, че положението е станало кошмарно (източник) - потвърдено е, че абсолютно всички резервоари са замърсени! Като резултат от това в началото на месеца е било взето решение шестте оригинални резервоара да бъдат разрязани, за да могат вътрешностите им с форма на хармоника да бъдат почистени. След това те ще бъдат заварени и повторно монтирани към модула.
Всичко това ще доведе до нови отлагания от поне няколко месеца, а може би и години. Проблемите с МЛМ "Наука" бавят и завършването на останалия сегмент от руската станция - ако "Наука" не излети, към МКС няма да могат да бъдат прикачени модулът "Причал" и "Научен и енергиен модул" - НЕМ. За съжаление и самата "Международна космическа станция" старее - тя ще бъде изведена от орбита в периода между 2024 и 2028 година.
Има шанс обаче руският сегмент да бъде разкачен и да служи като втора самостоятелна руска станция - "Мир 2". Ако работата по МЛМ "Наука" се проточи още, нищо чудно руснаците да отложат неговия старт за началото на следващото десетилетие и да служи като основа направо за "Мир 2", без да се ангажира МКС.