Огромната 64-метрова чиния на радиотелескопа в Калязин, Русия, беше преобразувана, за да може да получава сигналите от "ЕкзоМарс". Photo credit : ESA
25 август 2017 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. Този месец се случи нещо безпрецедентно за космонавтиката. За пръв път трите космически суперсили - американската космическа агенция НАСА, руската космическа агенция Роскосмос и Европейската космическа агенция обединиха наземните си станции, за да се свържат с автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър", която понастоящем обикаля около Червената планета.
"ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е уникален проект. Мисията е изстреляна на 14-ти март 2016 година и пристига в орбита около Марс на 19 октомври същата година. Понастоящем тя коригира орбитата си посредством силите на триене и съпротивление с марсианската атмосфера (процедура, която се нарича "еърбрейкинг" и е свързана с минимален разход на гориво). Ако всичко мине наред и "ЕкзоМарс" се озове успешно в ниска кръгова околомарсианска орбита, в началото на 2018 година ще започне да търси следи от живот на Марс посредством изучаването на редките газове в марсианската атмосфера като метан.
Автоматичната междупланетна станция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" е създадена и изстреляна съвместно от Русия и Европейската космическа агенция. Тя обаче е екипирана с радио, предоставено от НАСА и освен това на борда й работи инструмент, построен от български учени към ИКИТ на БАН.
Преди обаче станцията да започне основната си научна дейност, трябваше да бъде проведен критичен тест. Изпитанието трябваше да докаже, че цялата наземна апаратура е в готовност да реагира, ако някой ден се случи най-лошото - ако хардуерна или софтуерна повреда на борда доведе до постоянни рестартирания на компютъра. В такъв случай "ЕкзоМарс" ще навлезе в минимално функционален режим. Постъпващите на Земята радиосигнали биха били много слаби.
За да е адекватно изпитанието, то беше проведено на 13-ти август, скоро след марсианската опозиция, когато разстоянието между Земята и Марс е най-голямо.
Всичко премина успешно. Както се очакваше, голямата 70-метрова чиния на НАСА в Канбера, Австралия, успя да получи слабия радиосигнал и да изпрати команди.
35-метровата чиния на Европейската космическа агенция в Ню Норсия, Австралия, също успя да прихване сигнала и доказа, че може да предава команди - макар и само със скорост 10 bit/sec. Това би било напълно достатъчно в случай на авария, която ще наложи спешно изпращане на инструкции.
Но истинският успех бе, когато и руската 64-метрова чиния, намираща се в Калязин, на 200 километра северно от Москва, успя да получи радиосигналите от "ЕкзоМарс"! Тази радиочиния първоначално е конструирана с цел да служи като радиотелескоп, но отскоро е преобразувана, за да може да поддържа мисиите на Русия и ЕКА от програмата "ЕкзоМарс".
"Калязин успя да получи сигнала, което демонстрира, че всичките три мрежи са в състояние да подпомогнат ЕкзоМарс при най-лошия възможен сценарий, когато Марс отстои на най-голямо разстояние и сигналите са най-слаби", съобщи Даниел Фир, инженер на ЕКА, отговорен за сътрудничеството с други агенции.
За да може да бъде проведено изпитанието е била нужна много строга организация между трите агенции - НАСА, ЕКА и Роскосмос. Междувременно командният екип в Дармщат, Германия, е трябвало да изпрати команди, които да имитират поведението на "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" в случай на авария.
"Имахме фантастично обединение между нас, НАСА и руснаците", казва Даниел. "Изпитанието доказа, че всички сме в много добра форма, за да подпомагаме ЕкзоМарс сега и в бъдеще".
За повече информация: ЕКА