Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Венера, заснета от автоматичната междупланетна станция на Япония "Акатсуки". Photo credit : JAXA

5 септември 2017 г. 18:15 ч.

Светослав Александров. Венера, най-близката до нас планета, е доста странна в някои отношения. Тя се върти около оста си с много ниска скорост. Едно денонощие на Венера се равнява на цели 243 земни денонощия! Има и нещо по-забележително - атмосферата се върти в същата посока, в каквато се върти планетата (т.е. на запад), но с много по-голяма скорост. Така атмосферата прави едно пълно завъртане около Венера само за четири земни дни. Явлението носи названието "суперротация".

Япония изстреля автоматичната междупланетна станция "Акатсуки" през 2010 година и след дълго криволичене тя пристигна в орбита около Венера на 7-ми декември 2015 година, където продължава да работи до ден днешен. На 28-ми август научният екип публикува статия в престижното списание Нейчър Геосайънс. Оказва се, че докато "Акатсуки" е наблюдавала Венера от юли до август 2016 година, бил открит неочаквано силен поток на вятъра в екваториалните области.

Освен високата скорост на венерианските въздушни потоци, планетата е постоянно покрита с плътна облачна покривка. Облаците се намират на височина от 45 до 70 километра над повърхността. Ниските облаци не могат да бъдат заснети с камера, работеща във видимата област, но камерата на "Акатсуки" IR-2 прави наблюдения в близката инфрачервена област и безпроблемно може да вижда тези облаци, които са на височина под 60 километра. Наскоро научният екип е успял да създаде метод за проследяване на движението на облаците, което дава информация за хоризонталното разпределение на ветровете.

Силният екваториален поток бил открит на базата на снимкови данни от юли и август 2016-та, като също така се знае, че той се е задържал поне още два месеца. През месец март същата година на снимките от "Акатсуки" не е имало данни за неговото съществуване. В рамките на периода на активността на този поток скоростта на вятъра надхвърляла 80 m/sec.

Засега екипът не е наясно коя е причината, довела до образуването на този мощен въздушен поток. Възможностите обаче са малко. По-нататъшният анализ на събраните от "Акатсуки" данни би могъл да помогне за разбулването на загадките на суперротацията на Венера.

За повече информация: Нейчър Геосайънс


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/