Пилотът Чък Йегър пред самолета Бел-X1, с който за пръв път е преодоляна звуковата бариера
14 октомври 2017 г. 16:00 ч.
Светослав Александров. На 14 октомври 1947 година експериментален самолет полита над пустинята Мохаве. На борда е пилотът на военновъздушните сили на САЩ Чък Йегър. В рамките на този полет за пръв път управляван от човек летателен апарат преминава звуковата бариера.
Терминът "звукова бариера" като че ли намеква, че става въпрос за някаква физическа стена, която трябва да бъде прехвърлена. За мнозина инженери, работили по проблема, аналогията не е била съвсем погрешна - макар и от незапомнени времена се е знаело, че физически обекти могат да преодолеят скоростта на звука (все пак куршуми и снаряди са го правили в продължение на столетия!), не е било ясно дали човек би оцелял по време на такъв полет.
Познанието, че звукът има определена скорост, не е продукт на науката от 20-ти век (източник: НАСА). В продължение на векове хората са наблюдавали, че по време на буря първо се вижда светкавицата, а чак тогава чуваме гърма. Играчите на голф днес често си служат с "правилото на палеца". Когато забележат светкавица в далечината, започват да броят - едно, две, три. Ако преброят и петте пръста на ръката си и чуят гръм, те знаят - гръмотевицата е паднала на около миля разстояние от тях.
Точно 260 години преди полета на Йегър, именитият учен Исаак Нютон публикува първите си изчисления за скоростта на звука във въздух. Той обаче допуска съществена грешка. Нютон знае, че при предишни артилерийски опити скоростта на звука е била изчислявана на около 340 m/sec. Изпитанията на артилеристите са прости - човек стои в далечината и пресмята забавянето между блясъка, който се вижда при изстрелването на снаряд от оръдие, и гърма, който се чува впоследствие. Въпреки че тези опити са доста точни (днес сме наясно, че скоростта на звука във въздух с температура 20 °C е 343 m/sec), числото, което дава Нютон, е 298 m/sec. Грешката на Нютон идва от предположението му, че въздушната температура в звукова вълна е константа (изотермален процес). Век по-късно Пиер-Симон Лаплас успява да коригира тази грешка, като постулира, че звуковата вълна е адиабатна, а не изотермална. До падението на Наполеон поведението на звука във въздуха и неговата скорост стават ясни.
През 19-ти век се натрупва съществено количество експериментални данни. Безценни са опитите на Ернст Мах, на чието име е кръстено и Числото на Мах (отношението на скоростта на дадено тяло към скоростта на звука в средата, в която то се движи). Мах не просто дава първите ясни и категорични доказателства за съществуването на шокови вълни при свръхзвукова скорост. Той създава оптична постановка, позволяваща тяхното заснемане. Ето иконичната снимка на куршум при свръхзвукова скорост, направена от Ернст Мах през 1887 година:
Понеже поведението на куршуми при свръхзвукова скорост е най-добре известно през първата половина на 20-ти век в сравнение с всички останали тела, тяхната форма служи като основа за разработката на самолета Бел-X1. Този самолет действително е моделиран на базата на куршум от 50-калиброва картечница. Четири ракетни двигателя от серията XLR11 задвижват X1, работещи с етилов алкохол и течен кислород. За разлика от повечето самолети, той не се ускорява от писта, а е пускан във въздуха от корема на бомбардировач B-29 Superfortress.
Мъжът, който завинаги влиза в човешката история, носи името Чарлз Елууд "Чък" Йегър. Роден е на 13-ти февруари 1923 година и в рамките на жизнения си път се утвърждава като брилянтен изпитателен пилот и надарен механик. Любопитен факт: два дни преди историческия полет Йегър е хвърлен от гърба на коня си по време на езда със своята съпруга. Инцидентът оставя Йегър с две счупени ребра. Знаейки че при това положение никога няма да му дадат разрешение да реши, младежът тайно се консултира с лекар извън базата. За да не се издаде, че от болка не може да си вдигне ръката и да застопори страничната врата на самолета, решава да си помогне с дръжка от метла. Така благодарение на амбицията да влезе в историята, Чък Йегър изпълнява успешно свръхзвуковия си полет на 14-ти октомври 1947-ма година. И докато изпитателните пилоти често пъти загиват докато изпълняват мисиите си, Йегър лети в продължение на десетилетия, пенсионира се успешно и днес той е жив и в добро състояние, на достойната 94-годишна възраст. Нещо повече - активен е в социалните мрежи и има акаунт в Туитър: https://twitter.com/genchuckyeager Стереотипът за пилотите-изпитатели е, че те са сурови хора, но на Йегър определено не му липсва чувство за хумор - един от коментарите му е, че сексът е по-добро нещо от свръхзвуков полет.
Понеже проектът за свръхзвуков полет е координиран от военните, постижението не е показано своевременно в медиите. За пръв път на 22-ри декември 1947 година списание Aviation Week отразява новината неофициално, без разрешение от военновъздушните сили на САЩ. Официално потвърждение е дадено чак през юни 1948 година.