Автоматичната междупланетна станция на Русия и ЕКА "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" направи тази снимка на 22-ри ноември 2016 година. На нея се виждат прелитащи облаци над пресъхналите канали от лава на Марс. Това е съставна снимка - изготвена с помощта на филтри за червена, синя и инфрачервена светлина. Photo credit : ESA/Roscosmos/CaSSIS
19 октомври 2017 г. 16:55 ч.
Светослав Александров. Преди една година на днешния ден автоматичната междупланетна станция на Русия и Европейската космическа агенция (ЕКА) "ЕкзоМарс-2016"-"Трейс Газ Орбитър" запали двигателя си и влезе успешно в орбита около Червената планета. С благополучното пристигане беше даден шанс и на български учени да изучават Марс, защото на борда на "ЕкзоМарс" се намира построен в България инструмент - "Люлин-МО", който лети прикачен към руския научен пакет "ФРЕНД".
Днес, година по-късно, все още очакваме основната научна мисия да започне. Понастоящем "Трейс Газ Орбитър" коригира орбитата си посредством триенето в марсианската атмосфера - метод, който носи названието "еърбрейкинг" и позволява промените на орбиталните параметри да стават без преразход на гориво. Процесът обаче е бавен и все още не е приключил. Когато това стане (предполага се в началото на 2018 г.), автоматичната междупланетна станция ще се намира в кръгова 400-километрова орбита и тогава научните наблюдения ще започнат.
След като бъде даден ход на научната дейност, пакетите от европейски и руски прибори ще търсят следи от редки газове за марсианската атмосфера като метан, които биха могли да бъдат показател за наличието на живот. "ЕкзоМарс" е двуетапна програма за търсене на живи организми на Марс. Първият етап се реализира понастоящем с "Трейс Газ Орбитър", а през 2020 година ще бъдат изстреляни руска спускаема платформа и марсоход.
"ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" не пътуваше самостоятелно до Червената планета - към автоматичната станция летеше прикачен малък европейски демонстратор по навлизане, спускане и кацане, който носеше името "Скиапарели". Демонстраторът успешно се гмурна в марсианската атмосфера и изпрати оттам ценни научни и инженерни данни, които понастоящем се анализират от специалистите. Това са първите преки данни, изпратени от атмосферата на Марс от европейски космически апарат. По-голяма част от стъпките по спускането бяха изпълнени успешно без последния етап - установяването на повърхността с ретроракети. Така "Скиапарели" се заби в марсианската повърхност с твърде висока скорост, за да оцелее непокътнат и да излъчи радиосигнали след кацането. Въпреки разочароващия финал, получените от демонстратора данни ще помогнат за планирането на бъдещи спускаеми мисии.
През последната една година "ЕкзоМарс"-"Трейс Газ Орбитър" е в отлично състояние около Червената планета и учените нямат търпение всички корекции по орбитата да приключат успешно. Отдавна не е имало мисии, които имат за цел директно да търсят следи от живот на Марс. Поради това програмата "ЕкзоМарс" е една от най-важните изследователски програми. Чака ни една интересна 2018-та година, когато потенциалът на "Трейс Газ Орбитър" ще се разгърне напълно. Какво ли ще открие автоматичната станция? Тръпнем в очакване!