Кучето Лайка е първото животно, което достига до орбита. Снимка: РКК Енергия
3 ноември 2017 г. 16:53 ч.
Светослав Александров. Днес е важна дата в историята на човешката космонавтика. Точно преди шест десетилетия СССР изненадва света с изстрелването на спътника "Спутник 2", на борда на който има живо същество - кучето Лайка. Стартът на "Спутник 2" е осъществен по-малко от месец след полета на "Спутник 1", първия изкуствен спътник в историята на човечеството.
Лайка е първото животно, което достига до орбита, но не е първото животно, което навлиза в космическото пространство. След 1947 година както САЩ, така и СССР изпращат ракети по суборбитална траектория. Първи са плодовите мушици, които през 1947 година американците изстрелват в космоса на борда на взети от войната немски ракети "Фау 2". Първият бозайник, който достига до космоса, е маймуната Алберт 2 през 1949 година (предишната мисия на Алберт 1 през 1948 г. е неуспешна). За съжаление Алберт 2 умира при кацането заради провал на парашутната система.
Докато американците експериментират с маймуни, по същото време в СССР се правят опити с кучета. Разчита се на мелези, даже на бездомни кучета, взети от улиците на Москва - логиката на учените е, че домашните кучета са изнежени, докато уличните са свикнали на сурови условия. На 22-ри юли 1951 година кучетата Дезик и Циган са изпратени благополучно в космическото пространство с ракета "Р-1" (съветски клонинг на "Фау 2"). Кучетата се завръщат успешно на Земята - това са първите животни, които пристигат у дома невредими след космическа мисия.
За съжаление Лайка няма това щастие.
Когато след полета на "Спутник 1" съветският лидер Никита Хрушчов поставя за задача да се изпрати животно в орбита възможно в най-кратки срокове, инженерите все още не са създали нужните системи за извеждане на спътник от орбита, обратно навлизане в атмосферата след орбитална мисия и меко приземяване. Но няма как - в условията на военната надпревара политическата воля трябва да бъде изпълнена. Подготвящите полета "Спутник 2" са наясно, че изпращат Лайка на еднопосочна мисия. Евгений Сабаров си спомня, че малко преди поставянето на кучето в контейнера и затварянето на шлюза го целуват по нослето за последен път. Уви, Лайка става една от многото жертви на тоталитарния режим.
"Спутник 2" с Лайка е изстрелян успешно на 3-ти ноември 1957 година и навлиза в орбита с параметри 225 на 1 671 километра и наклон 65.3 градуса спрямо екватора. Телеметричните данни показват, че по време на изстрелването сърдечният ритъм на кучето се покачва до 260 удара в минута - три пъти повече от нормалното. Вероятно Лайка се е изплашила от трясъка на ракетата. Като изключим това отклонение, Лайка достига до орбита в добро здраво. Първоначално съветските медии оповестяват, че след това кучето е живяло в продължение на една седмица, след което е евтаназирано.
Едва след рухването на СССР в началото на 90-те години са представени други варианти на историята. Според И. Афанасиев (2006) Лайка е оцеляла четири дни и е загинала от прегряване, докато според Б. Чорток (2005) прегряването и смъртта са настъпили едва на 5-тата и 6-тата орбита (източник: Зак). Изглежда че Лайка е загинала от мъчителна смърт, а не е била евтаназирана, както първоначално е съобщено.
Три години по-късно съветските учени успяват да изпратят кучета до орбита и да ги върнат обратно на Земята - това са Белка и Стрелка, на 19 август 1960 година. Това е първият успешен възвръщаем орбитален полет с живи животни на борда.
Благодарение на опитите с кучета в СССР и с маймуни в САЩ става ясно, че е възможно живите организми да летят невредими до орбита. Успехите както на изток, така и на запад проправят пътя към първите пилотирани космически полети в началото на 60-те.
А днес в продължение на вече цели 17 години има постоянно присъствие на хора в космоса - на борда на "Международната космическа станция".