Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

22 август 2014 г. 16:20 ч.

Светослав Александров. Днес, на 22 август, космическа ракета "Союз" излетя от космодрума Куру във Френска Гвиана. Тя изведе в космоса два спътника - петият и шестият спътник от глобалната навигационна система на Европа - "Галилео".

Навигационната система "Галилео" е европейският аналог на известната американска система GPS. Почти всички използваме GPS в днешно време, но проблемът е, че тази система е с военен произход и би могла да бъде изключена по заповед на Пентагона. "Галилео" дава на Европа независимост по отношение на навигационните услуги.

20 август 2014 г. 19:45 ч.

Светослав Александров. На 18 август руските космонавти Александър Скворцов и Олег Артемиев излязоха в открития космос.

Извънбордовата им дейност продължи общо 5 часа и 11 минути.

16 август 2014 г. 10:47 ч.

Светослав Александров. Екипът, който работи с марсохода на НАСА "Кюриосити", си е харесал скала на Марс, която изглежда като бяло паве. Вероятно тя ще бъде четвъртата скала, която ще бъде издълбана от марсохода с цел научни изследвания, ако бъде одобрена от инженерите.

Скалата е получила име Крал Бонанза.

Първоначално се планираше марсоходът да достигне до хълмовете Пахръмп, а това трябваше да стане до средата на месец август. За съжаление придвижването на марсохода през пясъчния терен принуди екипа да промени курса през изминалата седмица, след като "Кюриосити" влезе в долина, където пясъчни вълни покриват пътя и се разпростират до полегати предели. И така, новоизбраната скала не е в региона Пахръмп, но все пак тя напомня на този регион със своята яркост и позиция.

18 август 2014 г. 16:45 ч.

Светослав Александров. В световен мащаб от всички космически апарати, изпратени към Марс, две трети се провалят. Едва една трета достигат крайната си цел.

Това е доста сериозен процент на неуспеваемост. През 1997 година журналистът Доналд Неф измисля израза "Голям галактически таласъм", който олицетворява измислено чудовище, хранещо се с нашите космически апарати. Някои хора дори вярват, че има някаква загадъчна мисиите до Марс да се провалят често. Те обикновено намесват извънземните или някакви други свръхестествени сили.

През последните години процентът на успеваемост на марсианските мисии нарасна. През 2003 година НАСА изстреля марсоходите "Спирит" и "Опортюнити" и в началото на 2004 година те благополучно кацнаха на Марс, след което работиха дълги години (а "Опортюнити" още работи до ден днешен). НАСА реализира и мисиите "Марс Риконисънс Орбитър" и "Феникс". Големият марсоход "Кюриосити" също кацна успешно. Европа от своя страна реализира две мисии - "Марс Експрес", която все още работи до днес. "Розета", която наскоро стана известна с посещението си на кометата "Чурюмов-Герасименко", също прелетя край Марс транзитно и свърши научна работа.

Но в последните 15 години има и неуспехи. В края на 2003 година се провали японската мисия "Нозоми". Провал беше и опитът на Великобритания да кацне на Марс - "Бийгъл" изчезна безследно. Най-горчивият провал беше този на най-амбициозната мисия, целяща да достави на Земята проби от спътника на Марс - "Фобос-Грунт". Тази мисия се провали скоро след изстрелването през 2011 година. А покрай нея пропадна и опитът на Китай да достигне до Марс - "Юнгуо 1" бе прикачен към "Фобос-Грунт" и така бе обречен на неуспех.

Сега към Марс се е устремила Индия. Днес на официалната фейсбук страница на "Марсианска орбитална мисия" ни бе напомнено, че остават едва 38 дни до пристигането в орбита около Червената планета. Ще успее ли Индия?

15 август 2014 г. 00:55 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Марс Риконисънс Орбитър" понякога снима забележителни неща на Марс.

Например, на 3 юли 2014 година голямата камера HiRISE засне следата, оставена от голяма скала с неправилна форма, която се е търкулнала. Следата е доста дълга - цели 500 метра!