Мощното изригване би унищожило всякакъв живот на Проксима Б. Image credit: Roberto Molar Candanosa / Carnegie Institution for Science, NASA/SDO, NASA/JPL.
27 февруари 2018 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Екип от астрономи, ръководен от работещите в Карнеги Мередит МакГрегър и Алисия Уайнбърг, успя да открие мощно слънчево изригване от най-близката до нас звезда, Проксима Кентавър. Енергетичната радиационна експлозия е била засечена през март 2017-та година, а резултатите на научния екип са публикувани в списанието Astrophysical Journal Letters.
Откритието подлага сериозно съмнение възможността за живот на най-близката до нас извънслънчева планета - Проксима Б, която обикаля около Проксима Кентавър.
МакГрегър, Уайнбърг и техните колеги са открили огромното изригване след повторен анализ на наблюденията, направени от радиотелескопа ALMA през изминалата година. Този радиотелескоп е съставен общо от 66 антени.
Изригването на Проксима Кентавър е било 10 пъти по-мощно от най-мощните изригвания на нашето Слънце. Но като цяло яркостта на звездата Проксима Кентавър е нараснала над 1 000 пъти в рамките на 10-секунден интервал. Гигантското изригване на Проксима Кентавър е било предшествано от по-малко, а общо двете явления продължили не по-малко от 2 минути. Общото време, през което телескопът ALMA е наблюдавал звездата в периода между януари и март миналата година, възлиза на 10 часа.
"Вероятно планетата Проксима Б е била бомбардирана от високоенергийна радиация по време на това изригване", съобщава МакГрегър. "През милиардите години от формирането Проксима Б изригвания като това биха изпарили всяка атмосфера или океан и биха стерилизирали повърхността. Това предполага, че въпросът за обитаемостта може да включва много повече от това просто да измерим разстоянието между дадена извънслънчева планета и звездата, което да позволява съществуването на течна вода".
Предишна научна статия през ноември, която е използвала данните от ALMA, интерпретирала средната яркост на Проксима Кентавър и авторите й сметнали тогава, че колебанията в яркостта са причинени от множество прахови дискове около звездата, подобно на астероидния пояс в Слънчевата система и пояса на Куйпер. Авторите дори сметнаха, че тези дискове могат да са показател за още планети.
Но когато МакГрегър и Уайнбърг проверили повторно данните от ALMA като функция от наблюдаваното време, картината се изяснила. Никакви прахови дискове не променяли яркостта на Проксима, просто настъпила гигантска радиационна експлозия.
"Вече няма причина да смятаме, че съществува голямо количество прах около Проксима Кентавър. Нито разполагаме с информация, че звездата има сложна планетарна система като нашата", категорична е Уайнбърг.
Източник: Carnegie Science