Тук днес трябваше да кипи живот и да има ежедневни полети към звездите, но вместо това футуристичният космодрум Спейспорт Америка пустее. Photo credit : Land Rover MENA
26 март 2018 г. 17:35 ч.
Светослав Александров. Много хора се смеят на руския космодрум Восточний, на неизпълнените обещания, на все още непостроените площадки за "Ангара" и на сериозната корупция. Но докато руснаците едва смогват да направят един нов космодрум на собствената си територия, американците имат коренно противоположен проблем - в САЩ има твърде много построени космодруми, но няма достатъчно ракети и кораби, които да летят от тях и да запълнят цялостния им капацитет.
Може би най-яркият пример затова е Спейспорт Америка в Ню Мексико. Макар че космодрумът е официално "открит" през 2011 година, дейностите на него днес са сведени до минимум. Това, което е най-лошото - космодрумът е построен до голяма степен с публични финанси - щатът Ню Мексико е дал над $220 милиона долара, част от които са били осигурени чрез увеличаване на данъците на жителите. Като резултат Спейспорт Америка е успешно построен, но неговата роля е сведена най-вече до туристическа атракция. Скъпо струваща и пустееща туристическа атракция. Както се изрази писателят Джак Мърфи по време на неговото посещение на Спейспорт Америка през 2017 година [1]: "Чувствам се като че ли съм посетил Джурасик Парк в деня преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат".
Името Спейспорт Америка винаги е било свързано с Върджин Галактик - космическата компания, основана от Ричард Брансън. Когато строежът на космодрума започва през 2006 година, очакванията са, че до 2009 година корабите "СпейсШипТу" ще са отдавна в експлоатация, а за откриването на космодрума през 2011 година вече трябва да са напълно готови за туристическия поток от хилядите желаещи да полетят в космоса. Това бе потвърдено и през 2014 година от думите на Кристин Андерсън, изпълнителен директор на Ню Мексико Спейспорт. "Мисля, че винаги се предвиждаше те да летят преди ние да сме готови", оповести тя по време на интервю с медиите. "Строежът на космодрум от нулата отнема време, но и строежът на космически кораб - също". Никой обаче не можеше да предвиди дългите забавяния в тестовите полети на "СпейсШипТу" и катастрофата на първия кораб "Ентърпрайз" от тази серия през 2014 година, при която загина един пилот, а друг беше ранен...
Днес все още чакаме "СпейсШипТу" да полети в космоса. В началото на януари 2018 г. бе проведен, надяваме се, последният планиращ полет на втория кораб "Юнити". До броени седмици трябва да започнат и ракетните полети. Отново нещата се случват след твърде големи забавяния. Миналата година Върджин Галактик се надяваше до края на 2017-та да има космически полети, а през първата половина на 2018-та самият Брансън да лети. Мисля че няма нужда да подчертавам докъде са стигнали нещата. Продължаваме да чакаме. Тук е коректно да бъде отбелязано, че Върджин Галактик понастоящем тества "Юнити" не на територията на Спейспорт Америка, а на космодрума Мохаве в Калифорния.
За такава мащабна сграда като космодрума Спейспорт Америка само един наемател не е достатъчен. Освен Върджин Галактик, през годините от това място трябваше да провеждат полети и Ъп Аероспейс и Армадило Аероспейс. Армадило обаче фалира. Последният полет на ракетата "СпейсЛофт" на Ъп Аероспейс беше през 2015 година. Оттогава насам не са много значимите събития, които са се случвали на територията на Спейспорт Америка. Може би най-същественото е, че през 2017 година беше проведен шампионатът за купата на Спейспорт Америка, в рамките на който 110 екипа изстрелваха ракети на височина до 9 километра. Ракетомоделизмът е чудесно хоби, но само то не може да издържа мащабен космодрум.
На 7-ми април обаче очакваме известно възраждане - компанията Ексос ще проведе своето дебютно изстрелване на възвръщаемата суборбитална ракета "Сардж" с комерсиални полезни товари. Но дали това би било достатъчно? Хубаво ще е ако Спейспорт Америка привлече устойчиви космически фирми, които имат вече разработен бизнес и реални постижения зад гърба си.
През изминалите няколко години прогресът в космонавтиката беше олицетворяван най-вече от две частни космически компании: това са Блу Ориджин на Джеф Безос и СпейсЕкс на Илон Мъск. Блу Ориджин вече провежда редовни суборбитални полети с кораба "Ню Шепърд", като на кораба пътуват комерсиални полезни товари. Засега полетите са безпилотни, но до края на годината или в началото на 2019-та компанията очаква да изпрати за пръв път човек в космоса. Блу Ориджин си има собствен космодрум в Западен Тексас. На сайта на Блу Ориджин пише изрично [2], че туристическите полети ще бъдат провеждани от Западен Тексас, а не от Ню Мексико.
Случаят със СпейсЕкс е по-интересен. През 2013 година компанията оповести, че е подписан тригодишен срок за лизинг на Спейспорт Америка. Трябваше да бъдат провеждани тестови полети на ракетата "Грасхопър" за изпробване на възвръщаеми технологии. Но до днес, 2018-та година, никакви тестове не са извършени на територията на космодрума. Понастоящем СпейсЕкс използва държавния космодрум Кенеди под лизинг. Оттам преди няколко седмици беше проведен и дебютният полет на тежкотоварната ракета "Фолкън Хеви". Що се касае до бъдещите полети на новите ракети BFR ("Биг Фолкън Рокет") и междупланетните кораби за мисии до Марс, тестовете ще бъдат провеждани от космодрум, който сега се строи в близост до населеното място Бока Чика в покрайнините на гр. Браунсвил в Южен Тексас. Това е поредният признак, че компанията не проявява интерес за сериозен ангажимент да изстрелва от Спейспорт Америка.
И така, какво ще се случва оттук насетне със Спейспорт Америка? Забележително, макар и дейността на космодрума да не успя да потръгне така, както се предвиждаше, преди няколко дни бе съобщено, че Ню Мексико ще налее още $17 милиона публични средства в проекта [3]. Ще бъдат извършени ремонти на критичните съоръжения, както и ще бъде построен нов хангар за тестване на спътници и горивна станция. Всички, които са въвлечени в инициативата, се надяват, че това ще е достатъчно, за да се привлекат още космически фирми, които с готовност биха плащали наем.
Е, какъв е изводът? Умни хора отдавна са установили, че ако дадено нещо не може да се издържа с частни средства, то може да се издържа с държавни :) Но да се надяваме, че работите ще потръгнат и че Спейспорт Америка няма да влезе в историята като най-недалновидното разхищение на средства за космически проект. Засега обачe положението е такова - космически кораби от това място все още не летят. Хангарът, който трябва да помества самолети-носители "УайтНайтТу" и кораби "СпейсШипТу", днес стои празен - с изключение на един-единствен макет на кораб. Гаражът, в който се поместват пожарните автомобили, продължава да бездейства - няма аварийни ситуации. Как може да има аварийни, като няма и регулярни...