Снимка от изстрелването на ракетата "Сатурн 5" с космическия кораб "Аполо 6" на 4-ти април 1968 година. Photo credit : NASA
4 април 2018 г. 17:15 ч.
Светослав Александров. Изстрелването на свръхтежка ракета е грандиозно събитие, което има потенциала да привлече интереса на много зрители. Полетът на "Фолкън Хеви" през февруари прикова вниманието на хиляди туристи, които отидоха лично на космическия център Кенеди да наблюдават какво се случва със собствените си очи. Милиони други гледаха през стрийма на СпейсЕкс или по телевизията. На следващия ден всеки срещнат говореше за успешната мисия на "Фолкън Хеви" и благополучното вмъкване на "Тесла Роудстър" на път към Марс.
На фона на това е трудно да си представим, че проведеният преди 50-години полет на свръхтежката ракета "Сатурн 5" е останал забравен и почти никой не му обърнал внимание. Но уви, точно това се е случило. Ето каква е историята:
Ракетата "Сатурн 5" излита по план на 4-ти април 1968 година. На борда няма хора. Полезният товар се състои от команден модул на "Аполо" и макет на лунния модул. Идеята на полета е да се тества т.нар. "транслунно вмъкване" - запалване на двигателя, за да се изпрати корабът на път към Луната, след което да се провери дали топлинният щит може да устои при завръщане от окололунно пътешествие.
За съжаление изстрелването остава засенчено от едно друго събитие. В същия ден, когато излита "Аполо 6", е брутално убит Мартин Лутър Кинг - Младши, американски баптистки пастор и ръководител на движението за граждански права на чернокожите. Днес младите хора обичат да идеализират 60-те години. Те смятат, че това са славни времена на грандиозно развитие на човешките технологии. Истината обаче е, че 1968-ма е една отвратителна година във всяко едно отношение и ако не е полетът на "Аполо 8" с хора до Луната в края на декември, надали може да се каже едно-единствено хубаво нещо за нея. Развитието на космическата програма "Аполо" се случва в една Америка, която е дълбоко разтърсвана от расови предразсъдъци. Но не само това. В края на януари 1968-ма година контролираният от комунистите Северен Виетнам, който преди това се е съгласил на примирие, изненадващо напада Юга и съюзниците от САЩ по всички фронтове. Американците са шокирани и неподготвени и оттук насетне започват да отстъпват - така Виетнамската война се превръща в едно от най-големите унижения за Съединените щати. В Европа пролетта на 1968-ма е белязана от т.нар. "Пражка пролет", когато чехите се мъчат да развият "социализъм с човешко лице". Никой все още не знае, че през август инициативата ще бъде брутално смазана от съветските танкове.
Тъй че надали можем да се сърдим, че изстрелването на "Аполо 6" на 4-ти април 1968-ма е помрачено от бурните събития по света. Но и в космическата сфера то е засенчено от излезлия ден по-рано филм "2001: Космическа одисея", за юбилея на който писах вчера на страниците на КОСМОС БГ (линк). И все пак полетът на "Аполо 6" проправя по свой начин пътя към по-нататъшното развитие на космонавтиката и изпращането на човек на Луната.
Мисията на "Аполо 6" не е чак толкова успешна, колкото тази на "Аполо 4" през ноември 1967-ма. Появяват се три сериозни проблеми в хода на полета. Първият настъпва две минути и пет секунди след старта, когато гигантската ракета "Сатурн 5" преминава през нежелани трептения и осцилации. Такъв тип осцилации притежават потенциала да повредят ракетата и даже да я разрушат. Добре че до такъв завършек не се стига.
Вторият проблем е свързан със загубата на структурните панели от адаптера на лунния модул. Първоначално е сметнато, че тази загуба е причинена от осцилациите, но впоследствие се оказва плод на производствен дефект. Той е коригиран лесно при по-късните мисии.
Третият проблем е може би най-сериозният. Два от общо петте двигателя на втората степен се изключват преждевременно и вместо да бъде постигната първичната 175-километрова кръгова орбита, накрая корабът достига орбита с параметри 172 на 223 километра. И това не е всичко - третата степен с единичен двигател J-2 за изпращане на кораба по посока на Луната не успява да се запали. За щастие мисията е спасена, след като е използвана двигателната система на сервизния модул на "Аполо 6". Благодарение на това командният модул е изпратен на разстояние 22 200 километра от Земята, преди да се завърне и да изпробва работоспособността на топлинния си щит.
Независимо от авариите на някои от двигателите на "Сатурн 5", полетът на "Аполо 6" дава достатъчно увереност на НАСА, че свръхтежката ракета е безопасна за пилотирани мисии. Взето е решение "Аполо 6" да е последната безпилотна мисия от програмата. След приключването на полета е даден ход на подготовката за пилотиран полет до Луната.