Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Миниатюрен спътник от типа "Спрайт" - устройство. Всички нужни компоненти за един космически апарат могат да се поберат на една мъничка платка с размер на пакетче за захар. Image credit : Zac Manchester

23 март 2019 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Току-що космосът стана още по-достъпен, след като миниатюрните спътници "Спрайт" с размер колкото едно пакетче захар (3.5 на 3.5 сантиметра) излъчиха първите радиосигнали след освобождаването си в орбита! Постижението е добре дошло както за обикновените хора, които вече ще могат да притежават свой собствен спътник дори и за под 1000 лева, така и за мечтателите на междузвездни мисии. Възможно е някой ден подобни фемтоспътници да са първите построени от човешка ръка апарати, които ще достигнат до далечните звезди и техните планети.

Ето как се стигна до успеха. Спътничетата "Спрайт" са създадени от Зак Манчестър, асистент д-р по аеронавтика и астронавтика в Станфорд, САЩ. Манчестър започва да работи по проекта още през 2009 година, а през 2011 г. създава първите прототипи на "Спрайт". Същата година ентусиастът успява да качи няколко спътничета на борда на последната космическа совалка. Три от тях са монтирани от външната страна на Международната космическа станция, а три години по-късно всички са все още в работоспособно състояние, независимо от излагането им на суровите космически условия. В прикачен вид "Спрайт"-ове летят и през 2017 година на борда на латвийско-немския спътник "Вента 2". 

Но изминава доста време, преди да станем свидетели на "Спрайт"-ове в свободен полет. Първият опит е през 2014 година, когато около 120 "Спрайт"-а са качени в космоса на борда на спътника "КикСат 1". Спътникът е кръстен от Манчестър с това име, защото инициаторът е получил пари за разработката му посредством платформата за групово финансиране KickStarter. Той е от типа 3-U CubeSat, което означава, че е изграден от три стандартизирани единици. Едната единица побира системите за електрозахранване, компютърните системи и комуникационните системи. Другите две единици побират механизма за освобождаване на "Спрайт"-овете. За съжаление "КикСат 1" се поврежда скоро след като достига космоса и нито един "Спрайт" не е освободен в орбита. 

Резервният спътник "КикСат 2" е готов за изстрелване още през същата 2014 година, но поради редица причини, най-вече свързани с придобиването на лиценз за полет, изстрелването става факт чак през ноември 2018 г. с американския космически кораб "Сигнус". На 13-ти февруари тази година "КикСат 2" е пуснат свободно в орбита, а на 19-ти март командата за освобождаване на "Спрайт"-овете от борда му е  изпратена. 

Вчера, на 22-ри март, радиолюбители съобщиха в Туитър, че миниатюрните спътници работят и излъчват радиосигнали на предвидената честота! 

Макар че този експеримент е просто демонстрационен, потенциалът за по-нататъшно приложение на фемтоспътниците е огромен - както за нуждите на частната космонавтиката, така и за междупланетни и дори междузвездни мисии! 

Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit : Breakthrough Starshot

Последната възможност се обмисля от инициаторите на амбициозното начинание Брейктру Старшот. Провеждането на космическа мисия до далечните звезди е изключително сложно начинание поради огромните разстояния между тях, което налага ускоряването на космическия кораб до непостижими към този момент скорости, сравними с тази на светлината. Тук обаче размерът има значение - за мънички космически кораби от типа на "Спрайт" подобни скорости ще се постигат много по-лесно. Чрез помощта на наземни лазери изследователите очакват фемтоспътниците да бъдат ускорени до 20% от скоростта на светлината. При такава скорост те ще прекосят орбитата на Плутон за три дни и ще достигнат до най-близката звезда за 20 години. Зак Манчестър смята, че междузвездните "Спрайт"-ове ще могат да бъдат екипирани със свръхлеки камери, които ще успеят да направят първите снимки на извънслънчева планета. 

Кой знае - може би още нашето поколение ще бъде свидетел на началото на първите мисии до друга звезда, а за децата и внуците ни тези мисии ще са в напреднал етап? 


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/