Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Снимка от днешното изстрелване. Photo credit : CNSA/CLEP

23 ноември 2020 г. 23:55 ч.

Светослав Александров. Тази вечер в 22:30 ч. българско време от космодрума Уенчан излетя космическата ракета на Китай "Лонг Марч 5" с роботизираната мисия "Чанг'e 5" - първата възвръщаема експедиция до повърхността на Луната след приключването на американската програма "Аполо" и съветската "Луна" през 70-те години на миналия век! 

В около 23:15 ч. българско време беше потвърдено отделянето на автоматичната междупланетна станция от горната степен на ракетата-носител. "Чанг'e 5" понастоящем се намира във високоелиптична околоземна орбита и през следващите няколко дни се очаква да проведе самостоятелно запалване над двигателите си, за да се отправи към естествения ни спътник. Същевременно в 23:25 ч. беше оповестено и успешното разгръщане на слънчевите батерии - най-критичната начална стъпка непосредствено след изстрелването. 

Китайска роботизирана експедиция ще лети по схемата на "Аполо", а не както са го правили съветските инженери - чрез директно кацане на лунната повърхност. "Чанг'e 5" включва спускаем апарат, степен за отлитане от Луната, орбитален отсек и възвръщаема капсула. След като мисията навлезе в окололунна орбита на 28-ми ноември, спускаемият апарат и степента за отлитане ще се отделят от орбиталния отсек и на 29-ти ноември ще извършат меко кацане във вулканична местност, която е част от Океана на бурите на видимата страна на Луната.

Докато "Чанг'e 5" е на лунната повърхност, специална пробивна машина ще дълбае до достигането на дълбочина от 2 метра, а чрез роботизирана ръка ще бъдат загребани проби от почвата и скалите. Материалът ще бъде преместен в степента за отлитане, чрез която ще бъде изстрелян към орбиталния отсек. Там пробите трябва да бъдат прехвърлени в спускаемата капсула за превоз към Земята. Прибирането у дома трябва да е факт на 16-ти или 17-ти декември. 

Разбира се, мисията е твърде амбициозна и крие множество рискове. Провалът дебне екипа на всяка крачка. За всеки случай китайците са се застраховали и са построили резервна и идентична роботизирана станция - "Чанг'e 6". Ако "Чанг'е 5" се провали, "Чанг'e 6" ще трябва да се опита да вземе проби от същото място. Но ако настоящата експедиция се увенчае с успех, "Чанг'е 6" ще извърши първото в историята на човечеството кацане на Южния полюс на Луната през 2023 година.

Американските пилотирани мисии "Аполо", проведени в периода между 1969 и 1972 г., са донесли на Земята общо 383 килограма лунен прах и скали. Съветските роботизирани експедиции "Луна 16", "Луна 20" и "Луна 24" са успели да доставят около 301 грама. След приключването на "Луна 24" през 1976 г. не е имало други опити за превоз на материал от Луната към Земята. 

Не че НАСА се е отказвала от възвръщаемостта, но съвременните американски експедиции са фокусирани върху други небесни тела. Американската мисия "Дженезис" успя да достави на Земята проби от слънчевия вятър през 2004 г., а през 2006 г. беше донесен материал от кометата Уайлд 2 от мисията "Стардъст". Освен Щатите, през 2010 японската роботизирана експедиция "Хаябуса" се прибра у дома с микроскопични проби от астероида Итокава. 

Междувременно през октомври нова американска мисия "Озирис-Рекс" се спусна на повърхността на астероида Бену и взе проби от него, а през декември очакваме завръщането на Земята на японската автоматична междупланетна станция "Хаябуса 2" със скали и почва от астероида Рюгу. През февруари 2021 г. на Червената планета ще кацне марсоходът на НАСА "Пърсъвиърънс" - първата от общо три мисии, които ще кулминират с доставката на марсиански проби на Земята.

И през следващите години роботизираните мисии на САЩ и Япония ще са фокусирани върху астероидите и Марс, докато усвояването на Луната изглежда ще остане най-вече обект на държавната космонавтика на Китай. Не че американците са се отказали от естествения ни спътник, но в рамките на програмата "Артемида" НАСА по-скоро ще подпомага частни компании за транспорт на провизии и хора до лунната повърхност и обратно, вместо активно да дирижира кое как да се прави. Ако намерението на Щатите се увенчае с успех, някой ден до Луната ще летят комерсиални мисии също както днес до Международната космическа станция пътува частният пилотиран кораб "Крю Драгън". 

Видеозапис от днешния полет - Youtube връзка


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/