Кадър от днешното изстрелване. Фото: Роскосмос, ЦЭНКИ
28 февруари 2021 г. 14:40 ч.
Светослав Александров. Днес, на 28-ми февруари, в 08:55 ч българско време от площадката №31 на космодрума Байконур, бе проведено изстрелване на руска ракета "Союз-2.1б" с ускорителен блок "Фрегат" и спътник "Арктика-М" №1.
"Фрегат" се отдели от третата степен на ракетата-носител както бе планирано девет минути след началото на полета. След неколкократни запалвания на ускорителния блок, "Арктика-М" №1 беше освободен в целевата си орбита в 11:14 ч. българско време. По информация от шефа на руската космическа агенция Дмитрий Рогозин, след изстрелването спътникът е разгърнал благополучно слънчевите си батерии, с него е била осъществена радиовръзка и наземното ръководство поело контрола на мисията.
Началото на проекта "Арктика" е положено в края на 2007 година, когато той е обсъден за пръв път на правителствено равнище. През 2008 година полетът на първия спътник "Арктика-М" е насрочен за 2013 година. Както често се случва в руската космонавтика, след това започва серия от отлагания, докато се стигне до днешната дата 28 февруари 2021. Голяма част от отлаганията са обусловени от забавяния в доставките на компонентите за сателита.
Защо е необходима специализирана спътникова групировка за Арктика? Традиционните метеорологични и комуникационни спътници се разгръщат в геостационарна орбита, където "висят" над екваториалните области и практически не могат да осигуряват добро покритие отвъд 60-тия паралел заради сферичната форма на Земята. Спътниците в полярна орбита от друга страна прелитат бързо и не са подходящи за постоянни наблюдения.
Затова дебютният сателит "Арктика-М" №1 беше изстрелян днес в особена високоелиптична орбита, наречена Молния. С перигей от 1 000 километра и апогей от 40 000 километра, както и наклон от 63.4°, орбитата ще позволи дъглосрочно наблюдение на арктическия регион.
Спътникът е базиран на универсалната платформа "Електро-Л", създавана от НПО "Лавочкин". Очаква се "Арктика-М" №1 да работи поне пет години. Той притежава мултиспектрално сканиращо устройство "МСУ-ГСМ" за метеорологични наблюдения. Спътникът ще провежда и научни изследвания във връзка с глобалното затопляне. Освен това той е екипиран с предаватели, които драстично ще подобрят комуникациите в арктическия регион.
Втори подобен спътник "Арктика-М" №2 ще бъде изстрелян в обозримо бъдеще. Планирани са още три спътника "Арктика-МС1", които ще се използват за комерсиални цели под патронажа на Газпром космически системи АД и ще служат за комуникация, както и три спътника "Арктика-МС2" за контрол на въздушния трафик, GPS и ГЛОНАСС покритие. Последни са спътниците "Арктика-Р", които, за разлика от останалите, няма да бъдат въведени в орбита Молния, а в 550 на 750 км. слънчевосинхронна орбита. Задачата им е да провеждат радарни наблюдения.
Видеозапис от днешното изстрелване - Youtube връзка