Компилация от снимки на облака на Марс, заснети от камерата VMC към мисията "Марс Експрес". Credit : ESA/GCP/UPV/EHU Bilbao , CC BY-SA 3.0 IGO
9 март 2021 г. 19:00 ч.
Светослав Александров. През 2018 година орбиталната мисия на Европейската космическа агенция "Марс Експрес" засне необичаен и издължен облак, носещ се над марсианската планина Арсиа. Размерите на облака са внушителни - той достига до дължина 1 500 километра. Днес мистерията на неговото съществуване е разгадана.
За да могат да разкрият механизмите на образуването на облака, европейските изследователи са комбинирали данни от камерата VMC на "Марс Експрес" с такива други космически мисии, включително индийската "Марсианска орбитална мисия", както и американските "Мейвън", "Марс Риконисънс Орбитър" и даже старата американска "Вайкинг 2".
"Ние се развълнувахме силно, когато се заровихме в наблюденията на "Вайкинг 2" от 70-те години на миналия век", съобщава Хорхе Ернандес-Бернал, водещ автор на научната публикация, приета за печат в Journal of Geophysical Research. "Установихме, че този гигантски, забележителен облак е вече бил заснет дори толкова отдавна - и сега го изучаваме в детайли".
Изследователите откриват, че това е най-големият орографски облак, наблюдаван на Марс. Облаците от този тип се образуват вследствие на принудителното издигане на вятъра благодарение на топографските структури (например вулкани и планини). В случая планината Арсиа нарушава структурата на марсианската атмосфера. Влажният въздух бива издиган нагоре от фланговете на хълма под формата на възходящи потоци и когато бъде достигната голяма височина, настъпва кондензация.
Облакът също така притежава ежедневен цикъл, който се повтаря всяка сутрин в продължение на месеци. Появата на облака започва рано сутрин преди изгрев от западния склон на Арсиа, след което през следващите два часа и половина се разширява. Ветровете достигат скорост 600 km/h, а височината на облака - 45 километра. Впоследствие облакът спира да се разширява, откъсва се от началното си местоположение и започва да се носи на запад, преди да изчезне напълно с настъпването на пладне и повишението на температурите.
Марс е единствената планета с климатична система, която наподобява тази на Земята, но разлики все пак се наблюдават. Орографски облаци се срещат често сред нашите планини, но никога не достигат до такива размери и не притежават такава динамика.
Изследователите са категорични, че получените данни ще подобрят нашите познания за климата както на Червената планета, така и на Земята.
Източник : ЕКА