Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

На тази снимка на повърхността на Ганимед, заснета от американската мисия "Галилео" през 1996 г., се забелязват характерните за луната широки хребети и нагъсто разположени кратери. Това загатва, че повърхността е непроменена от милиарди години. Photo credit : NASA / SCIENCE PHOTO LIBRARY

6 юни 2021 г. 13:45 ч.

Светослав Александров. Изминаха две десетилетия, откакто Галилеевите луни на Юпитер бяха изучавани подробно от космическа мисия. За последно това се случи в периода между 1995 и 2003 година, когато юпитерианската система бе изследвана от американската роботизирана станция "Галилео".

Последното посещение на най-голямата луна Ганимед от безпилотна експедиция беше на 20-ти май 2000. А следващото е утре, на 7-ми юни, когато мисията на НАСА "Джуно" ще премине на 1 038 километра от повърхността ѝ. 

Ганимед представлява вълнуваща изследователска цел. Този естествен спътник е по-голям от планетата Меркурий и представлява единствената луна в Слънчевата система, която притежава магнитосфера. Учените са открили, че под ганимедианската повърхност се крие огромен океан, който съдържа повече вода от всички океани на Земята. Счита се, че е възможно в него да има и живот. 

"Джуно притежава набор от чувствителни инструменти, способни да изучат Ганимед по начин, който никога не е бил изучаван преди", съобщава Скот Болтън, ръководител на роботизираната експедиция. "Прелитайки толкова близко ние ще въведем изследването на Ганимед в 21-вия век, както допълвайки бъдещите мисии с данни от нашите уникални датчици, така и подготвяйки следващото поколение мисии до юпитерианската система - като мисията на НАСА Клипър и мисията на ЕКА Джус". 

"Клипър" ще бъде изстреляна през 2024 година, а "Джус" (JUICE, съкращение от Jupiter Icy Moons Explorer) - догодина. 

Но дотогава има да почакаме още. Сега фокусът е насочен към "Джуно" и посещението на Ганимед на 7-ми юни, което е планирано за 19:55 ч. българско време.

Приборите на "Джуно" ще бъдат включени три часа преди облитането. Данни ще събират ултравиолетовият спектрограф UVS, приборът за картографиране на полярни сияния в инфрачервения диапазон JIRAM и микровълновият радиометър MRW. Камерата JunoCam също ще заснеме подробни снимки, които ще са сравними по качество с тези от предходните мисии "Вояджър" и "Галилео". След като фотографиите пристигнат на Земята, учените ще ги сравнят със старите изображения, наблюдавайки за потенциални промени на повърхността на Ганимед - например дали са се появили нови кратери.

Самото облитане ще е много бързо - всичко ще приключи за по-малко от 25 минути. Предполага се, че ще бъдат направени около пет снимки.

Няма да минат и двадесет и четири часа след облитането на Ганимед - и "Джуно" ще се сближи със самата планета Юпитер. Това ще е 33-тото научно посещение на газовия гигант. Така че пред мисията предстои натоварена седмица. 

За повече информация: НАСА


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/