Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

На снимката: пилотираният космически кораб "Крю Драгън", който през април пристигна на МКС. Photo credit : NASA

19 юни 2021 г. 15:30 ч.

Светослав Александров. Трудно ми е да повярвам, че ще напиша тези думи, но това е факт - след дълги години чакане, което за мнозина изглеждаше изтощително и безплодно, пилотираната космонавтика най-сетне навлиза в своето Възраждане през 21-ви век. Докъм средата на 2021-ва година общо 12 души полетяха в космоса на борда на два американски, един китайски и един руски космически кораб. От тях 10 живеят в орбита и са налице сериозни признаци, че през близките няколко години броят на постоянно пребиваващите души на орбитална станция (МКС, китайска или бъдеща частна) няма да падне под седем (стига да не настъпи неочаквана авария). 

При това не говорим само за СпейсЕкс и "Крю Драгън". Да, през изминалата година Илон Мъск обра овациите като първия предприемач, който сполучи да изпрати човек в орбита след приключването на програмата "Космическа совалка" на НАСА. Но не е само той. През 2021-ва година на финалната линия най-сетне започват да пристигат и закъснелите играчи, което показва, че предишното десетилетие, макар и да изглеждаше депресиращо заради липсата на пилотирани космически кораби (освен "Союз" и летящите нарядко китайски клонинги), не беше съвсем безплодно. Бавно и полека технологиите съзряваха и вече дойде времето да видим плодовете. 

Първата сглобена ракета "Спейс Лонч Систъм". Photo credit : NASA

Освен това новите разработки не са ограничени само до близкия космос - суборбиталки и станции в околоземна орбита. Даже забавената с десетилетие лунна ракета "Спейс Лонч Систъм" е вече готова - през изминалата седмица първата такава бе сглобена, поне що се касае до основната степен и двата твърдогоривни ускорителя, а през следващите месеци тя ще бъде стикована с кораб "Орион". В края на 2021 или в началото на 2022 г. ракетата ще изпрати кораба в безпилотен режим на път към Луната. Стига тази мисия да е успешна, през 2023 г. ще станем свидетели на пилотиран полет до окололунна орбита, а по-късно през десетилетието - на строежа на околунната станция "Гейтуей". 

Да, "Спейс Лонч Систъм" заслужава критика заради факта, че решението за строежа ѝ бе политическо мотивирано да пази работните места на специалистите от совалката на НАСА, поради което ракетата е създадена на базата на остарели технологии. Но заради политическото лоби, харесва ли ни или не, "Спейс Лонч Систъм" ще е част от облика на пилотираната космонавтика през следващите години, поне докато "Старшип" не се наложи като надеждна алтернатива. Нещо повече - наскоро програмата отбеляза първия си съществен успех, като първата степен на "Спейс Лонч Систъм" беше подложена на пълновременно статично огнево изпитание, при което не бяха констатирани отклонения. 

На кадъра: "Шенчжоу 12" се скачва с "Тянхъ". Photo credit : CCTV

През изминалото десетилетие китайската космическа програма, подобно на американската, премина през своята поредица от отлагания. Първият пробен полет на новата тежкотоварна ракета "Лонг Марч 5" през 2016 г. беше успешен, но вторият през 2017 г. завърши с катастрофа. Две години бяха нужни, за да могат китайските специалисти да отстранят дефектите и да стабилизират конструкцията на ракетата. След няколко безпилотни полета през 2019-2020 г., които включваха изпращането в орбита на спътник "Шичжиян 20" и на експериментален кораб от нов тип, както и на роботизирани мисии до Луната и Марс, през април тази година Китай изведе в космоса основния модул на първата си постоянно обитаема космическа станция. През юни беше изстрелян пилотираният кораб "Шенчжоу 12" с трима души на борда и станцията посрещна първия си екипаж.

Снимка на пилотирания кораб "Юнити" по време на неговия полет на 20-ти май, когато двама души летяха в космоса. Photo credit : Virgin Galactic

Суборбиталките изглеждат да са вече напълно готови. Не всички признават техните полети за истински космически мисии, тъй като "Юнити" на Върджин Галактик и "Ню Шепърд" на Блу Ориджин не влизат в орбита, а преминават само условна граница от 80 или 100 километра, приемаща се за началото на космическото пространство. Но това не означава, че тези полети са тривиални - Ричард Брансън вече има загуба на експериментален кораб през 2014 г. със смъртен случай. Сега изглежда, че вторият кораб "Юнити" е завършен - той летя в космоса с хора на борда през 2018 и 2019 г., при които бяха открити някои слабости, а през тази година на 20-ти май корабът отново изпълни пилотирана космическа мисия. Джеф Безос е също готов с "Ню Шепърд" - макар и досега корабът да не е летял с хора, в периода между 2015 г. и 2021 г. той изпълни 15 успешни безпилотни мисии, което го превръща в най-тествания космически кораб преди да встъпи в служба. Дебютното му пилотирано изстрелване е насрочено за юли. 

Истинската интрига е кой от двата предприемача ще полети пръв със собствения си кораб - Брансън или Безос. Това ще стане ясно до няколко седмици.

 

Искате ли да си купите руски космически кораб "Союз"? Главкосмос дава тази възможност. Photo credit : Glavcosmos

И нека още не отписваме добрите стари "Союз"-и - има още хляб в тях. Вярно е, че "Крю Драгън" променя сериозно играта, а до месец-два очакваме да излети на безпилотен тест и корабът на Боинг "Старлайнър". През последните няколко години САЩ зависеше от Русия за превоза на астронавти до МКС, но руснаците от своя страна зависеха от американския долар. Слава Богу, американците все още не се отказват напълно от "Союз"-ите - през април американският астронавт Марк Ванде Хай полетя до орбита на борда на "Союз МС-18", а междувременно текат преговорите за изстрелването на още един американец през пролетта на 2022 година. 

Все пак спадът в западното финансиране е налице, което принуждава руснаците да търсят нови начини за печалба. Те включват заснемането на филм на борда на МКС, което ще стане през тази година (когато полети актрисата Юлия Пересилд), както и нови туристически мисии (сред които се откроява полетът на японския предприемач Юсаку Маедзава). Вярно е - ракетата "Фалкън 9" на СпейсЕкс и корабът "Крю Драгън" са възвръщаеми, а корабът на Боинг "Старлайнър" също ще е за многократна употреба. "Союз" си остава за еднократна употреба - но Главкосмос възнамерява да осребри това. Възвръщаемата капсула на кораба "Союз МС-08", който през 2018 г. достави на МКС Олег Артемиев, Дрю Фойстел и Ричард Арнолд, се продава - и вече всеки, който има достатъчно пари, може да придобие собствен космически кораб като сувенир. От това печели пилотираната космонавтика на Русия. 

Снимки от успешения тест на системата за аварийно спасяване през юли 2018-та година. Корабът "Гаганян" ще полети с хора на борда през 2023 г. Photo credit : ISRO

Не бива да забравяме и Индия. До днешна дата хора в космоса са изпращали само програмите на САЩ, Китай и Русия. Към тези три държави скоро може да се присъедини и четвърта. Индийската космическа програма претърпя своите забавяния поради пандемията от ковид, но все пак подготовката за първата самостоятелна орбитална мисия е в ход. Четирима индийски астронавти прекараха една година в Русия, запознавайки се с устройството на стари кораби "Союз" и упражнявайки се в руските тренажори. Наскоро те се прибраха обратно в Индия и ще започнат да се готвят за полет със собствения си кораб "Гаганян".

Изглежда, че дебютното изстрелване на кораба в безпилотен режим ще е факт в края на настоящата година, а второто ще е през 2022 година. Стига тези роботизирани мисии да са успешни, първият полет с хора ще бъде осъществен през 2023 година.

Индия има да извърви много път доготава - например, страната трябва да подобри способностите си за комуникация с корабите. Това означава, че първо следва да бъдат изстреляни няколко релейни спътника. Те трябва да бъдат приведени в експлоатация още преди безпилотните стартове, което загатва, че отлагания не са изключени. Но индийците са упорити - и ако пилотируемата космонавтика им е истински приоритет, безспорно ще успеят.


Искате ли да имате своевременен и бърз достъп до новините? Освен страницата на КОСМОС БГ във Фейсбук, присъединете се към канала на уебсайта в Телеграм - линк тук. 


Харесвате ли статиите на КОСМОС БГ? Можете да подкрепите Светослав Александров в Patreon, или да направите дарение чрез Epay или Paypal (за повече информация - на този линк). 


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/