Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

На илюстрацията - "Фобос-Грунт". Image credit : Roscosmos

15 януари 2022 г. 20:45 ч.

Светослав Александров. На днешния ден преди 10 години в земната атмосфера изгоря "Фобос-Грунт" - последната планетарна мисия на Русия. От тогава до сега руснаците никога не са изстрелвали самостоятелно своя собствена роботизирана експедиция до Луната или планета от Слънчевата система - ярък контраст с успехите на други държави като САЩ, Китай и Индия. 

"Фобос-Грунт" бе амбициозен проект. Автоматичната междупланетна станция на Роскосмос трябваше да влезе в орбита около Марс, да се сближи с неговата луна Фобос, да кацне на повърхността му, да вземе проби и да ги достави на Земята. Но след изстрелването си с украинска ракета "Зенит" на 8-ми ноември 2011 г., "Фобос-Грунт" не успя да проведе самостоятелна маневра за отправяне към Червената планета и остана приклещен в ниска околоземна орбита. За причина на аварията се счита неочаквано рестартиране на бордовия компютър, което е следствие от факта, че е бил сглобен от компоненти, които не са изпитани адекватно за издръжливост към радиацията в космическото пространство. 

В интерес на истината след злополучната авария щастието на руснаците се усмихна. Европейската космическа агенция (ЕКА) потърси помощ от тях за реализацията на проекта "ЕкзоМарс" и през 2016 г. първата мисия "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" бе изстреляна с руска ракета "Протон". Тя продължава да работи до днес, като половината прибори на борда са руски, а останалата част - европейски. Също така през 2019 г. руска ракета "Протон" изпрати в точката на Лагранж Л2 от системата Земя-Слънце руско-немския телескоп "Спектр-РГ". 

Но е факт, че след 2011 г. Русия все още не е изстреляла своя собствена лунна или планетарна мисия, в която да има ръководна роля. Това може да се промени през настоящата година - през лятото страната предвижда да изпрати към Луната спускаем апарат, а през есента е плануван стартът на втората мисия от програмата "ЕкзоМарс", като този път спускаемият апарат "Казачок", за разлика от "Трейс Газ Орбитър", ще е построен от Русия, а не от Европа. Учени и космически ентусиасти основателно са на тръни, защото Русия никога не е имала напълно успешна спускаема мисия до Червената планета. 

Междувременно дори Индия се представя по-добре от Русия през изминалите десет години. Първата индийска мисия "Мангалиан", предназначена да изучава Червената планета, навлезе в орбита около нея през 2013 година, а през 2019 г. около Луната пристигна "Чандраян-2". И двете роботизирани експедиции продължават да работят и до ден днешен. 

Всичко това е показател колко сериозно изостават руснаците в сферата на научните и планетарни изследвания от останалия свят. 


https://www.space-bg.org/

https://www.cosmos.1.bg/