Eкипажът на "СпейсШипТу". Майкъл Олсбъри е името на загиналия пилот, а Питър Сиболд е в болница с наранявания. Credit : Scaled Composites
3 ноември 2014 г. 18:00 ч.
Светослав Александров. Космическите полети са трудни. Това простичко твърдение се превръща в мантра всеки път, когато има авария на космически кораб с жертви. Космическата експанзия си има своята цена. Хора са загивали, хора загиват, хора ще загиват и занапред, ако искаме да усвояваме космоса. И ако някой загине, той се превръща в герой на космонавтиката.
Само че когато говорим за космически бизнес и космически туризъм, думичката "героизъм" не се котира много добре на пазара. Там има други думички, които са по-важни. На първо място идва думичката "безопасност", а след това "удобство". Компания Върджин Галактик трябва да докаже на клиентите си, че те ще са в безопасност, когато се възползват от нейните услуги. И ако полетът на "СпейсШипТу" беше тестов, а пилотът Олсбъри е знаел какви рискове поема, ставойки тестов пилот, може би трябва да си припомним, че това трябваше да бъде един от последните тестови полети. Върджин Галактик се надяваше до края на 2014 година да започне да провежда космически полети, а в началото на 2015 година да изстрелва и туристи. Какво щеше да се случи, ако имаше катастрофа при редовен полет?
И всъщност, дошло ли е времето за космически туризъм? Това е десетилетна мечта. Мечта, копняна и лелеяна откакто съществува научна фантастика. Да пожелаеш да летиш в космоса, да отидеш на космодрума, да си купиш билет, да летиш до космоса и да се върнеш. Трагедията със "СпейсШипТу" ни научи това, което знаехме от години - че космическите полети са трудни и рискови, че това не се е променило през последните години, че за огромно съжаление мечтаното космическо бъдеще все още няма да се сбъдне. Ние се надявахме и вярвахме (о да, наистина вярвахме), че догодина хора ще пътуват в космоса рутинно. Признаците бяха навсякъде - безспорния подем на частната космонавтика, успехите на Елон Мъск, "космическите" скокове - първи по рода си от Юстас и Баумгартнер. Тази година доживяхме и първата частна безпилотна експедиция до Луната. Как да не повярва човек?
Но сега е явно, че макар и да продължим да сме свидетели на напредък на космическите частници, дългоочакваният момент на космическия туризъм няма да се случи скоро. Няма да се случи тази година, няма да се случи догодина. Ще се случи най-рано след няколко години. Ако изобщо се случи в близко бъдеще.
Първите часове след трагедията бяхме свидетели на страховита критика спрямо Върджин Галактик. Че компанията не се вслушва в съветите на другите, че е било предупреждавано за възможността да се случи трагедия, че новото гориво не е било тествано. Медиите бяха безкомпромисни.
Започна и критика към самата идея на космическия туризъм. Адам Роджърс от Wired написа статия - "Не си струва да умираш за космическия туризъм". Накратко, авторът казва, че обича космоса и обича космически полети, но Олсбъри не е загинал за напредъка на космонавтиката. "СпейсШипТу" не е предназначен да покорява далечни светове, а е туристическо возило за богаташи, които желаят да дадат $250 000, за да си начешат крастата. Толкова струва космическият билет.
Нормално е да разберем защо някои хора мислят така. Несправедливо изглежда да живеем в свят, в който бедните гладуват, а богатите летят в космоса. Да - ако космическият туризъм на Върджин Галактик се сбъдне, в космоса ще полетят Леонардо Ди Каприо и Джъстин Бийбър. А дори и без Върджин Галактик, догодина Сара Брайтман ще полети в космоса. Защото има повече от $20 милиона и нейният личен избор е да ги даде на руснаците, които да я изстрелят в орбита до "Международната космическа станция". Тя го може, авторът на статията в Wired не го може. Аз също не го мога, макар че работя и си раздавам душа и сърце в работата, която върша. А не получавам голямо възнаграждение. Завистта е човешко чувство.
Но както споменава Кевин Бойд, това е само едната страна на нещата. Ако Адам Роджърс смята, че най-добрият начин да се изучава космоса, е посредством централно планиране и социализъм, а пък шоумени като Елон Мъск не могат да бъдат взети насериозно, то е хубаво да си припомним, че централното планиране не е това, което ще отведе хората към звездите. Достатъчно е да погледнем към пенсионираната космическа совалка на НАСА. Или към "Международната космическа станция". Това са проекти, които са реализирани с много пари, не са отговорили на очакванията и са реализирани с огромни забавяния и отлагания. Освен това - ако правителството дава пари, има космически полети. Ако не дава пари - е, всички видяхме краха на "Аполо" и прекратяването на пилотируемите лунни мисии.
Частната космонавтика, при все цялата критика към нея, драстично снижава цените. Ракетата "Фолкън 9", която от няколко години лети успешно и все още не е претърпяла провал, изстрелва кораби редовно до "Международната космическа станция" с полезен товар - при това за по-малко пари в сравнение с цената.
Дори и само поради това, смята Бойд, си струва да загине човек.
Струва си.
Компания Върджин Галактик вече е преживявала авария с човешки жертви веднъж - преди няколко години, при тест на ракетен двигател. Компанията е уверена, че ще премине и през тази криза.
Това е и посланието на страниците на Върджин Галактик : Ще продължим напред.
Някой ден космически туризъм ще има и всеки ще може да достигне до космоса.