Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

На илюстрацията: кометата Сайдинг Спринг при сближаването й с Марс, както и автоматичните междупланетни станции в орбита около планетата. Image credit : NASA/JPL

7 ноември 2014 г. 23:00 ч.

Светослав Александров. По време на прелитането на кометата Сайдинг Спринг край Марс, автоматичните междупланетни станции на НАСА и Европейската космическа агенция успяха да анализират основните свойства на ядрото на кометата, както и да разгадаят по какъв начин кометите влияят на марсианската атмосфера.

Кометата Сайдинг Спринг идва от далечния регион на Оорт, намиращ се на 50 000 астрономически единици от нас.  На 19 октомври тази година тя премина на разстояние едва 139 500 километра от Марс, което позволи на земни изследователски апарати да я изучат. Това бе първата комета от този далечен регион, изучена от космически апарати.

Данни, получени от космическите апарати на НАСА "Мейвън" и "Марс Риконисънс Орбитър", както и от европейския "Марс Експрес", показват, че отломките от кометата са довели до създаването на временен, но значителен слой от йони в най-външния слой на марсианската атмосфера - йоносферата.

Освен това прах от кометата е уцелил Марс и се е изпарил високо в неговата атмосфера, което вероятно е довело до значителен метеорен поток. Отломките довели до значителни временни промени в горната атмосфера и дори до дългосрочни пертурбации. Наземни телескопи, както и някои космически телескопи, също наблюдаваха уникалното съприкосновение между кометата и Марс.

Ултравиолетовият спектрограф на сондата "Мейвън" (която работи в орбита около Марс съвсем отскоро, пристигна едва в края на септември) успя да установи интензивна ултравиолетова емисия от магнезиеви и железни йони в атмосферата след метеорния поток. Понякога на Земята наблюдаваме метеорни потоци, но нито един от известните метеорни потоци, които наблюдаваме, не е довел до такъв ефект. Емисията е доминирала ултравиолетовия спектър в продължение на няколко часа, след което се е разсеяла през следващите два дни.

"Мейвън" също успя да определи точно състава на кометния прах. Анализ, направен от Неутралния Газ и Йонен Масспектрометър е установил осем типа метални йони - включително натриеви, магнезиеви и железни. Това са първите директни открития във връзка с химичния състав на комета от облака на Оорт.

Инструмент, построен от италиански и американски учени на "Марс Експрес", пък е успял да открие повишаване на електронната плътност в йоносферата след сближението с кометата.

"Марс Риконисънс Орбитър" успя да открие също така, че ядрото на кометата е много по-малко от очакваните 2 километра. Ротационният период на ядрото е осемчасов, което съвпада с предварителни наблюдения от телескопа "Хъбъл".

Космическите мисии ще продължават да наблюдават Марс, за да изучат в детайли какви ще са дългосрочните ефекти от преминаването на кометата.

Източник: НАСА


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/