Това е последната снимка на Меркурий от автоматичната междупланетна станция "Месинджър". Заснета е на 30 април 2015 г. Credit : NASA/JPL-Caltech/JHUAPL/CIW
1 май 2015 г. 11:45 ч.
Светослав Александров. Всяко хубаво нещо си има своя край, а за меркурианската мисия на НАСА "Месинджър" той вече дойде. Вчера автоматичната станция най-накрая излезе от орбитата на Меркурий и се разби на север от басейна Шекспир.
С това "Месинджър" се превърна в първия апарат, построен от човешка ръка, достигнал до повърхността на най-близката до Слънцето планета. Мисията на "Месинджър" бе изключително успешна. Автоматичната станция влезе в орбита на Меркурий на 18 март 2011 година и в продължение на малко повече от четири години изпращаше снимки и ценна научна информация, които доведоха до революция в нашето научно разбиране за историята, еволюцията и текущото състояние на Меркурий.
Преди "Месинджър" Меркурий е бил изучаван единствено от "Маринър 10" през 70-те години на миналия век, в рамките само на три кратки облитания. "Месинджър" бе първата дългосрочна меркурианска роботизирана експедиция.
Едно от най-значимите открития за мисията е, че дори на Меркурий, който се намира толкова близо до Слънцето, има огромни запаси от вода под формата на лед! Температурите на тази планета достигат до 427 градуса по Целзий, но на полюсите има региони, които са завинаги защитени от слънчеви лъчи. Освен това "Месинджър" загатва за наличието на органични вещества. Органичните вещества са структурните блокчета на живата материя, макар че се срещат широко и в цялата Вселена без да са непременно свързани с дейността на живи организми.
"Месинджър" откри също така, че повърхността на Меркурий е много богата на сяра. Нито една от останалите скалисти планети в нашата Слънчева система не е толкова богата на сяра. Екипът откри, че на Меркурий има около 10 пъти повече сяра, отколкото на Земята и Марс.
Учените също така установиха характеристиките на желязното ядро в центъра на Меркурий. То се оказа огромно! На практика кората и мантията на Меркурий са много по-малки в сравнение с тези на Земята. Освен това се оказа, че ядрото не е изцяло изстинало - нещо, което би се очаквало, понеже планетата е малка и се предполагаше, че след милиарди години вече би трябвало да е изстинала отвътре. Във вътрешността на Меркурий има все още течни региони!
"Месинджър" откри също така, че Южният полюс има магнитна "дупка" и поради тази причина е по-силно облъчван от заредени частици в сравнение със Северния полюс.
Откритията наистина са много и още нови предстоят да бъдат направени след по-нататъшно анализиране на вече събраните данни от "Месинджър".
Засега човечеството казва не сбогом, а довиждане на Меркурий. След по-малко от две години към най-близката до Слънцето планета отново ще се отправи нов роботизиран представител - съвместната мисия между Европейската космическа агенция (ЕКА) и Япония "БепиКоломбо".