Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Категория:

На снимката: астронавтът на НАСА Алън Шепърд разгръща научна апаратура на Луната по време на мисия "Аполо 14" през 1971 година. Photo credit : NASA

25 януари 2019 г. 23:20 ч.

Светослав Александров. Ако има нещо, което е извън всякакво съмнение, то е, че Земята е много древна. Тя не е на хиляди години (най-малкото на 6 000), а на милиарди. Най-древните намерени скали се датират на 3.8 милиарда години. Освен тях обаче има малки кристали от минерал, наречен циркон, които се определят на 4.4 милиарда години. Определени съставки в попадналите на Земята от космоса метеорити се датират на 4.6 милиарда години - те са останки от зараждането на Слънчевата система. Благодарение на всички тези оценки, изследователите смятат, че нашата планета е на възраст от приблизително 4.5 милиарда години.

Историята на Земята може да се раздели на следните епохи: Хадейска (най-древна) - между 4.5 и 3.8 милиарда години, Архайска - между 2.5 и 3.8 милиарда години, Протерозойска - между 541 милиона и 2.5 милиарда години, Палеозойска - между 252 и 541 милиона години, Мезозойска - между 66 и 252 милиона години и Ценозойска - от 66 милиона години до наши дни. 

От всички тези епохи най-неясна е Хадейската - като изключим мъничките цирконови минерали, практически няма скални находки от нея. Невъзможно е да се намерят - Земята се е променила до неузнаваемост през тези милиарди години благодарение на тектоничната активност, ерозията, атмосферните промени, и вулканизма. Тези процеси са видоизменили повърхността и са унищожили почти всичко от най-ранния геологичен период. 

Но може би Земята не е най-подходящото място да намерим скали от Хадейската епоха. Вероятно не търсим там, където трябва. Учените знаят, че съвсем в началото след образуването на планетата ни от нея се е откъснала и Луната. При това Луната, за разлика от Земята, е затихнала, няма плътна атмосфера и резки промени. Някога тя е била много по-близо до Земята. В периода на активното бомбардиране от метеорити е възможно земни скали да са били изхвърлени и да са попаднали на лунната повърхност. При липсата на съществена активност, Луната може да е съхранила тези реликви. 

Има ли наистина на Луната скали от Хадейската епоха?

Категория:

Тази снимка на Ултима Туле бе заснета от "Ню Хърайзънс" на 1-ви януари, но бе получена чак на 19-ти януари. Photo credit: NASA/JHUAPL/SwRI

25 януари 2019 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Автоматичната междупланетна станция на НАСА "Ню Хърайзънс", която този месец направи първото в историята на човечеството посещение на обект отвъд орбитата на Плутон, успя да изпрати към Земята най-детайлната си към този момент снимка. 

По данни от НАСА горепосоченото изображение е заснето на 1-ви януари в 07:26 ч. българско време - само седем минути преди момента на най-голямото сближение. Резолюцията е 135 метра на пиксел. 

Категория:

Кадър от днешното излитане. Photo credit : Blue Origin

23 януари 2019 г. 17:45 ч.

Светослав Александров. Днес беше изключително важен ден за частната космонавтика, след като в 17:05 ч. българско време от космодрума на Блу Ориджин в Западен Тексас излетя успешно комерсиалната ракета с капсула "Ню Шепърд". Полетът стана факт след отлагания, които се проточиха в продължение на месец поради различни технически и метеорологични проблеми. 

След приключването на полета капсулата се завърна на Земята чрез парашутна система, а ракетата-носител извърши меко кацане самостоятелно посредством двигателя си. Блу Ориджин е другата американска компания освен СпейсЕкс, притежаваща ракети за многократна експлоатация, но докато "Фолкън 9" са орбитални ракети, "Ню Шепърд" летят на кратки суборбитални пътешествия. 

Категория:

Японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" засне тази снимка на Венера в инфрачервения диапазон на електромагнитния спектър. Photo credit : JAXA/Planet-C Team

24 януари 2019 г. 19:40 ч.

Светослав Александров. В края на 2015 г. японската автоматична междупланетна станция "Акатсуки" влезе благополучно в орбита около Венера и до ден днешен продължава да работи там. Днес, три години по-късно, учените от проекта вероятно успяха да разгадаят една от най-трудните загадки на венерианската атмосфера. Откритията са забележителни и дори имат значение за по-нататъшното търсене на живот около други звезди.

Венера е изключително странна планета. Тя прави едно пълно завъртане около оста си за 243 земни дни. Имайки предвид, че отнема 225 земни дни на планетата да обиколи Слънцето, това означава, че един венериански ден е по-дълъг от една венерианска година! 

Още по-странно обаче е поведението на атмосферата. Ветровете духат със скорост, достигаща до 360 км/ч, и благодарение на тях самата атмосфера прави едно завъртане около планетата шестдесет пъти по-бързо от околоосното въртене на Венера - това е феномен, който в науката се нарича "атмосферна суперротация". 

Категория:

"Джуно" засне тази снимка на Юпитер на 21-ви декември 2018-та. Image Credits: NASA/JPL-Caltech/SwRI/MSSS/Gerald Eichstädt/Seán Doran

21 януари 2019 г. 17:52 ч.

Светослав Александров. Космическата мисия на НАСА "Джуно", която обикаля около Юпитер от 2016-та година до ден днешен, успя да заснеме  на 21-ви декември тази забележителна снимка на турбулентното южно полукълбо на планетата.