Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Категория:

На илюстрацията: спускаемият апарат "Скиапарели" по време на работата на ракетните двигатели (които се запалиха за по-кратко време от очакваното). Credit : ESA

16 септември 2018 г. 20:20 ч.

Светослав Александров. Когато руско-европейската роботизирана експедиция "ЕкзоМарс-Трейс Газ Орбитър" излетя на 14-ти март 2016 г., към нея бе прикрепен малък демонстратор по навлизане, спускане и кацане "Скиапарели". На 16-ти октомври същата година демонстраторът благополучно се отдели от кораба-майка и започна самостоятелно спускане към марсианската повърхност. На 19-ти октомври той успешно премина през първите етапи: навлизане в горните слоеве на марсианската атмосфера и снишаване посредством парашут. За съжаление последният етап от демонстрацията, включващ работа на ретроракетите, не бе успешен, което доведе до катастрофално твърдо кацане. 

Въпреки всичко в последните минути от живота си "Скиапарели" успя да изпрати към Земята ценни научни данни. През август тази година в сп. Space Science Reviews бе публикувана научна статия от A. Aboudan и колектив, в която са описани резултатите от бордовия експеримент AMELIA. 

Категория:

Кадър от днешния полет. Photo credit : NASA TV

15 септември 2018 г. 19:15 ч.

Светослав Александров. Днес в 16:02 ч. българско време от космодрума Ванденберг в Калифорния излетя успешно космическата ракета "Делта 2". В орбита беше изведена роботизираната мисия на НАСА "АЙССат-2", която ще измерва с безпрецедентни детайли промените в ледената покривка на Гренландия и Антарктида. Това ще бъде постигнато посредством мощен лазерен инструмент, който ще може да засича съвсем дребни колебания във височината на леда - по-малки от дебелината на обикновен молив. 

Днешният полет бе последният за ракета от типа "Делта 2" - едно от най-успешните ракетни семейства в историята на американската космонавтика. "Делта 2" бе последният пряк наследник на носителите "Тор" и много от технологиите на ракетите бяха от 50-те и 60-те години на миналия век. Първоначално "Тор" влиза в служба през 1959 година за нуждите на военновъздушните сили. По-късно към "Тор" се добавят степени от "Вангард" и така се получават космическите ракети "Тор-Ейбъл". "Тор-Ейбъл" еволюират в "Тор-Делта", а накрая ракетите остават просто известни като "Делта". Те извеждат много американски мисии до 80-те години на миналия век, след което САЩ планира да ги пенсионира в полза на космическите совалки. Совалките са планирани да са бързи, евтини, възвръщаеми и надеждни. Това обаче никога не се случва. Много мечти загиват с катастрофата на совалката "Чалънджър" през 1986-та година, а от пепелищата на аварията се появява подобрена версия на невъзвръщаемите ракети "Делта", или иначе казано "Делта 2".

Започва най-великата епоха в безпилотната американска космонавтика.

Категория:

Една от последните снимки на "Опортюнити", заснета в началото на юни. Photo credit : NASA/JPL-Caltech

12 септември 2018 г. 08:10 ч.

Светослав Александров. НАСА оповести, че небето над марсохода "Опортюнити" вече се е прояснило достатъчно, за да има смисъл да се правят опити за активна комуникация с марсохода. Данни от орбиталната мисия "Марс Риконисънс Орбитър" показват, че коефициентът тау (който показва какво е запрашаването в марсианската атмосфера) е бил под 1.5 при две последователни измервания. Тъй като вече има по-голямо количество слънчеви лъчи, които попадат върху слънчевите батерии на марсохода, агенцията вярва, че той ще може да се свърже със Земята скоро. Съответно вече започна 45-дневният период, в който ще се правят активни опити за свързване с "Опортюнити". Команди посредством антените "Дийп Спейс Нетуърк" ще бъдат изпращани няколко пъти през деня, а не само три пъти седмично, както беше досега. 

Категория:

Наличието на множество драскотини около отвора, издълбан с бормашина, навежда руснаците да мислят, че той е бил направен в отсъствието на гравитация, където пробиващият не би имал опора. Photo credit : NASA

13 септември 2018 г. 00:10 ч.

Светослав Александров. Днес по медиите тръгна пиперлива теория относно причината за аварията на космическия кораб "Союз МС-09". Първоизточникът на тази пиперлива теория е "Комерсант" - иначе престижно издание в Русия. Подобно на много други публикации в руските медии, тази също се позовава на т.нар. "анонимен източник от ракетно-космическия отрасъл". Това са хора, които дават интервюта пред журналисти, без да застанат с имената си по ред причини. Ето каква е теорията, разказана от поредния източник.

Категория:

Термографска анимация на астероида Рюгу, изготвена с помощта на инструмента TIR (Thermal Infrared Imager). Анимацията обединява изображения, получени в края на юни. Image Credit : JAXA, Ashikaga University, Rikkyo University, Chiba Institute of Technology, University of Aizu, Hokkaido University of Education, Hokkaido Kitami Hokuto High School, AIST, National Institute for Environmental Studies, University of Tokyo, German Aerospace Center (DLR), Max Planck Society for the Advancement of Science, Stirling University.

9 септември 2018 г. 22:50 ч.

Светослав Александров. Навлизаме във вълнуващ етап на японската експедиция "Хаябуса 2", която понастоящем изучава астероида Рюгу. Първо на 20-21-ви септември ще кацне астероидоходът "Минерва 2", а по-късно на 3-ти октомври очакваме спускането и на европейския апарат "Маскот". Но макар че кацанията все още предстоят, "Хаябуса 2" вече прави забележителни открития на този малък астероид. 

Горната анимация показва температурните разлики на повърхността на астероида Рюгу в рамките на една обиколка около оста му, като червените региони са тези с най-висока температура. Дори тези структури, които се намират на сянка, могат да се забележат на изображенията от инструмента TIR (Thermal Infrared Imager). Данните позволяват на членовете на екипа да потвърдят, че разбирането им за формата на астероида е правилно, както и че характеристичните топографски местности като кратери и големи скали се проявяват и като разлики в температурите.