Кадър от днешното статично огнево изпитание. Натиснете тук за запис (Youtube връзка). Photo credit : LabPadre Stream 

20 октомври 2020 г. 17:15 ч.

Светослав Александров. Поредната важна стъпка при разработката на амбициозния космически кораб на Илон Мъск за полети до Луната и Марс е вече изпълнена! За пръв път прототип на "Старшип", който е оборудван с повече от един двигател "Раптор", премина през статично огнево изпитание. 

Кадър от днешното изстрелване. Photo credit : SpaceX

18 октомври 2020 г. 16:35 ч.

Светослав Александров. Днес, на 18-ти октомври, в 15:25 ч. българско време от стартовата площадка "39А" на космическия център Кенеди (същата площадка, откъдето през 60-те и 70-те години са излитали пилотираните кораби "Аполо" до Луната), в космоса се отправи поредната ракета "Фолкън 9" с най-новите 60 спътника от програмата за сателитен интернет "Старлинк".

Прахосмукачка с обратно действие - така наричат учените механизма за събиране на проби към мисията "Озирис-Рекс". Photo credit : NASA/Goddard Space Flight Center

19 октомври 2020 г. 20:50 ч.

Светослав Александров. Дели ни едно денонощие от кулминацията на най-амбициозната възвръщаема мисия на НАСА след приключването на лунната програма "Аполо" през 70-те години на миналия век. Утре, на 20-ти октомври, "Озирис-Рекс" ще се спусне към повърхността на астероида Бену, за да събере проби с цел по-нататъшната им доставка на Земята. За да се стигне до този миг се трудиха хиляди хора, включително българи - като Светослав Александров, автор на този блог, Лъчезар Костов, Маринела Димитрова и много други участници в рамките на инициативата на американската организация CosmoQuest. 

Цялата поредица от 64 снимки, заснети днес от "БепиКоломбо" по време на посещението на Венера. Photo credit : ESA/JAXA/MTM

15 октомври 2020 г. 20:05 ч.

Светослав Александров. Европейската космическа агенция съобщи, че целият набор от снимки, заснети от японско-европейската автоматична междупланетна станция "БепиКоломбо" по време на днешното ѝ посещение на Венера, са свалени успешно на Земята. За голяма радост на космическите ентусиасти те са вече публично достъпни. Така тази мисия се откроява ярко в сравнение с практиките на ЕКА от недалечното минало, например пристигането на мисията "Розета" около кометата Чурюмов-Герасименко през 2014 г., когато нямаше никакви снимки в продължение на седмици и всички недоволствахме. Така че голямо БРАВО за европейската космонавтика по отношение на публичността!