Марс и неговата атмосфера, заснети от индийската "Марсианска орбитална мисия". Photo credit : ISRO

10 октомври 2020 г. 16:00 ч.

Светослав Александров. През 2014 година индийската космическа програма сътвори история, след като автоматичната междупланетна станция "Марсианска орбитална мисия" пристигна около Червената планета и така Индия се превърна в първата азиатска държава, постигнала това. Днес, шест години по-късно, роботизираният апарат продължава да работи. 

Но след толкова време вниманието се насочва към един друг факт - и той е, че мисията почти не е допринесла за обогатяване на познанието ни за Марс. Към ден днешен от нея са публикувани само 27 научни статии - и повечето от тях касаят инженерни описания на инструментите, а не реални данни от планетата. За сравнение американската мисия "Мейвън", която също пристигна в околомарсианска орбита през 2014-та, е направила множество открития (най-вече свързани с това как Марс губи атмосферата си), а общият брой научни статии възлиза на повече от 500.

Ракетата "Амур". Илюстрация: Роскосмос 

7 октомври 2020 г. 17:10 ч.

Светослав Александров. На 5-ти октомври руската космическа агенция оповести план за създаването на възвръщаема ракета на име "Амур". Представена под надслова "безотказна като автомат Калашников", ракетата представлява копие на американската "Фолкън 9". Мнозина вече изразиха скептицизъм, че подобно на останалите руски проекти в бъдеще несвършено време, така и "Амур" надали някога ще напусне чертожната дъска... 

На илюстрацията: главната атмосферна сонда на "Пайъниър Винъс 2" разгръща парашута си през 1978 година. Credit : NASA

8 октомври 2020 г. 18:00 ч.

Светослав Александров. На 14-ти септември екип от американски и британски изследователи изненадаха обществеността, след като оповестиха, че атмосферата на Венера съдържа вещество на име фосфин. Тъй като на скалисти планети (т.е. от типа на Земята, Венера, Марс и Меркурий) се счита, че фосфинът може да възникне само посредством метаболитните процеси на живи организми, веществото се приема от някои изследователи като категоричен признак за наличието на живот. 

И докато изследователите умуват по въпроса "Има ли наистина живот на Венера или не?", през последните дни се появи нова информация, че е възможно американската мисия "Пайъниър Винъс" да е открила следи от фосфин, а вероятно и от живот, още през 1978 година. 

Кадър от днешното изстрелване на "Фолкън 9". Photo credit : SpaceX

6 октомври 2020 г. 16:00 ч.

Светослав Александров. След продължителни отлагания, които сполетяха последните два насрочени полета на СпейсЕкс, компанията на Илон Мъск се завърна в играта! При това го направи по блестящ начин - днес ракетата "Фолкън 9" не просто изведе 60 спътника от серията "Старлинк" в целевата им орбита, но също така първата степен се завърна безпроблемно върху плаваща океанска платформа, а една от половините на обтекателите бе прихваната във въздуха посредством специалния кораб с мрежа "Ms. Tree".