18 юли 2018 г. 22:00 ч. През последните няколко дни се вдигна много шум в медиите относно намесата на Илон Мъск в спасителната операция в Тайланд и неговата подводница, особено покрай скандала, в който предприемачът нарече Върн Ънсуърт "педофил". Това накара мнозина да се заинтересуват от подробностите какво точно се е случило. Такъв въпрос е зададен в сайта за въпроси и отговори Quora. "Каква е цялата история?", попита човек с никнейм Lusha.
На този въпрос отговори Джереми Арнолд, бивш бизнес анализатор, който представи хронология на цялата история - при това под ъгъл, който мнозина не забелязват.
Арнолд обръща внимание на три твърдения, които се тиражират в медиите и социалните мрежи:
1. Че се е включил в акцията, за да си направи пиар
2. Че неговата "скъпа играчка" няма стойност по отношение на спасителните операции
3. Че се е държал неучтиво към спасителите.
Всичко това - на фона на неговия гаф с "педофила".
За да разберем цялата истина, Арнолд разглежда цялата кореспонденция в Туитър.
Момчетата изчезват на 23-ти юни. Повече от седмица по-късно, на 4-ти юли, някакъв човек се обръща към Илон Мъск в публичния му профил в Туитър с въпрос: "Здравейте, господине, можете ли да помогнете по някакъв начин, за да изкараме 12-те тайландски момчета и техния треньор от пещерата?"
Друг читател на Quora обръща внимание на нещо, за което малцина си дават сметка. Трудно е да се поставим в обувките на Мъск - толкова богат и толкова известен. При такъв въпрос те поставят в ситуация, от която няма как да се измъкнеш по начин, който ще удовлетвори всички. Ако откажеш да помогнеш, ще те обявят за садист и безчувствен. Ако решиш да помогнеш, веднага те критикуват, че си правиш пиар на гърба на хората. Угодия няма!
Отговорът на Мъск на 4-ти юли е следният: "Подозирам, че тайландското правителство е вече в контрол на нещата, но бих бил щастлив да помогна, стига да има някакъв начин за това".
Изключително балансиран отговор. През следващите няколко дни Мъск прави следното: отваря дебат в Туитър, в който призовава читателите му да дадат идеи. На 6-ти юли Мъск оповестява, че изпраща към Тайланд инженери от СпейсЕкс и Боринг Ко, за да проверят дали могат да съдействат с нещо. Коментарът на Мъск продължава да е внимателен: "Има много сложности, които е трудно да се преценят, без да съм там лично".
Да сумираме случилото се до този момент: Отправят молба в социалните мрежи към Мъск дали може да помогне с нещо на хората. Той приема, отваря диалог за идеи, препраща идеите към експертите за становища и накрая изпраща най-добрите си инженери, за да помогнат. Нищо лошо - Мъск постъпва като лидер. Хората му се захващат за работа и стигат до идеята за построяването на миниатюрна подводница.
След този етап цялата идея е подложена на анализи от широката общественост в Туитър. И се почва... Човекът, стоящ зад името Вишну Нараянан казва: "Учил съм за инженер. Всеки, който има основни познания, знае, че подводницата на Мъск не помага в настоящата ситуация". Появяват се и много други коментари в същия стил. Разбира се, някой може да отвърне, че хората от СпейсЕкс са също инженери - строят ракети в буквалния смисъл. Няма значение кой е прав и кой е крив - историята подхранва множеството тролове в интернет, които знаят само да дават акъл, защото е най-лесно.
Но ситуацията се влошава, когато и медиите подхранват скептицизма. БиБиСи излиза с публикация със следното заглавие: "Офертата на Илон Мъск не е практична". Статията се позовава на т.нар. "шеф по спасителните операции". Мъск се намесва и отвръща, че въпросният човек не е никакъв шеф, а шефът е друг и носи името Дик Стантън. След което предприемачът изважда на бял свят кореспонденцията му с него.
От цялата кореспонденция е интересно последното изречение, написано от Мъск, относно подводницата : "Ако тя не е необходима или няма да помогне, ще е добре да го знаем. Но в противен случай би било много полезно, ако ни изпратите колкото се може инструкции за дизайна й".
Тук е любопитно да се спомене, че флотът на Тайланд е силно заинтересуван от подводницата. Мъск дори изпраща инженери към флота, за да ги научи как да си направят подобни подводници, за да се използват евентуално при бъдещи спасителни операции.
След това, на 9-ти юли, когато някои хора благодарят на Мъск за помощта, той отвръща: "Благодаря ви, но ние все още нищо не сме свършили. Други хора го направиха". В други туитове той е коментирал : "Изключително талантлив спасителен екип", "Продължавам да бъда изумен от смелостта, пъргавостта и издръжливостта на децата и гмуркаческия екип в Тайланд. Човешки характер в най-добрия си вид". По никакъв начин Мъск не е отнел от славата на хората, които са спасили децата.
И тогава на 14-ти юли каруцата се преобръща. Върн Ънсуърт, който е пещерняк, е имал щастието да изучи пещерната система, в която децата са заседнали. Неговите познания помогнали на спасителните екипи да определят къде точно бедстват децата. Тогава той дава интервю, в което казва следното по адрес на Мъск : "Може да си завре подводницата там, където го боли".
Именно тогава Мъск се ядосва и нарича Ънсуърт "педофил". Арнолд напомня, че коментарът на Мъск не е съвсем случаен. Тайланд е страна, известна със сексуалния си туризъм, а Чианг Рай, където живее Ънсуърт, е популярна дестинация за сексуален трафик и детска проституция. Разбира се, може би Мъск е изказал нещо твърде прибързано - вероятно Ънсуърт не се занимава с такава дейност... Но това е различна тема.
Арнолд казва, че докато американският президент Доналд Тръмп непрекъснато се оплаква как е жертва на "фейк нюз" (т.е. фалшиви новини), вероятно Илон Мъск има повече основания от него за това. Надали има друга публична личност, която да е била толкова силно атакувана в епохата на социалните мрежи. И тук е проблемът на медиите. Това, което Мъск прави, е важно, и определено си струва да бъде отразявано сред широката общественост. Проблемен е тонът, с който това се случва.
Анализаторът е категоричен, че Мъск трябва да си понесе последствията. Ако Ънсуърт е невинен, тогава той трябва да съди предприемача за обида. Или пък Мъск би могъл да даде някаква сума за благотворителна кауза по избор от Ънсуърт, за да си изкупи грешката. Но да го демонизираме за това, което се е случило, би било прибързано и няма да е в услуга на честността. Лошата журналистика, която влияе негативно на поведението на Мъск, идва отнякъде. Мъск иска честно отношение към него и това е разумно желание. Съответно има тънка линия между това да го боготворим и да го демонизираме и трябва да изискваме от медиите да се стремят към тази граница, смята Арнолд.
