9 февруари 2021 г. 11:15 ч. Преди да започне днешният маратон с новите мисии, които очакваме да пристигнат на Марс, нека да ви напомня с пример защо изучаването на Червената планета е толкова трудно. Вижте тази статистика от всички марсиански мисии, изстреляни в периода между 1988 и 1999 година. Проведени са общо десет роботизирани експедиции. От тях само две са успешни - американските "Марс Глобъл Сървеър" и "Марс Патфайндър". Руската "Фобос 2" постига частичен успех. Всички останали са пълен провал.
Причините за провалите са комплексни. В случая с "Фобос 1" е допусната софтуерна грешка, която е довела до деактивацията на двигателите за контрол на ориентацията. В случая с "Марс 96", друга руска мисия, провалът настъпва още при изстрелването - второто запалване на горната степен "Блок-Д" не е осъществено по план. Японската мисия "Нозоми" претърпява множество проблеми - по време на първичното ускоряване към Марс се поврежда един от клапаните на двигателите, а няколко години по-късно, когато след дълго криволичене около Слънцето траекторията е коригирана, слънчево изригване съсипва електронните компоненти.
Тук е и куриозната загуба на "Марс Клаймит Орбитър", когато са объркани метричните с имперските мерни единици - един от най-известните провали в историята на НАСА.
В някои от случаите така и не става ясно какво точно се е объркало - "Марс Обзървър" преустановява контакт със Земята само три дни преди пристигането през 1993 г., "Марс Полър Лендър" не е оборудван със системи за предаване на информация по време на самото кацане през 1999 г., а "Дийп Спейс 2" са импакторни микросонди, които по незнайна причина не преживяват сблъсъка с Марс.
Червената планета не прощава грешки - надяваме се, че новопристигащите мисии са достатъчно добре тествани, а наземното ръководство е предвидило всичко, което би могло да се случи. Но гаранция няма.
