9 декември 2012 г. 02:00 ч.
Светослав Александров. Тези дни се навършват точно 40 години от последната пилотирана мисия до Луната - "Аполо 17". По време на тази мисия към естествения ни спътник били изпратени трима астронавти - Юджийн Сърнан, Роналд Еванс и Харисън Шмит. Докато Еванс обикалял около Луната в Командния модул на "Аполо 17", Шмит и Сърнан се спуснали на повърхността с лунния модул "Челинджър". Всичко започнало с изстрелване на 7 декември 1972 година, лунното кацане било осъществено на 11 декември, а завръщането на Земята на 19 декември довело лунната програма "Аполо" до успешен завършек.
Днес астронавтът Юджийн Сърнан е на 78 години, но твърди, че паметта му е все още достатъчно ясна, за да си спомни какво се е случило през онези дни. Тогава той е знаел, че това е последната мисия до Луната към програма "Аполо" и че са щели да минат години, преди да полети нов екипаж към естествения ни спътник. Но никога не е вярвал, че в продължение на следващите 40 години пилотираните космически кораби няма да полетят по-далече от ниската околоземна орбита. Нещо повече - вярвал е, че човек ще стъпи на Марс със сигурност до началото на 21-ви век.
Тази снимка е направенна от астронавта Харисън "Джак" Шмит и изобразява астронавта Юджийн Сърнан до американския флаг. Снимката е направена по време на първата лунна разходка на 11 декември 1972 година. Photo credit : NASA
За съжаление той, както и останалите оптимисти, останали дълбоко разочаровани.
Днес ние знаем, че програма "Аполо" е плод на редица политически фактори (един от които е Студената война) и благодарение на това съчетаване на тези политически фактори програмата била доведена до успех. В рамките на малко повече от едно десетилетие (от 1961 до 1972 година) космонавтиката на САЩ е вървяла с бурни темпове и е достигала все до нови и нови висоти - първи американец в космоса, първа американска космическа разходка, първи скачвания в космоса, първи човек около Луната, първи човек на повърхността на Луната. Измерено в днешни пари, за реализирането на лунните кацания са били заделени цели $150 милиарда долара - средства, които са били оправдани за тогавашния политически климат.
Но след като Нийл Армстронг успешно довел "космическата надпревара" до символичен завършек с победа за американците, трудно било да оправдаят наливането на още средства за амбициозни космически програми. Политиците са мислели: "Защо изобщо трябва да се каца на Марс - в политически контекст, това би било извоюване на същата победа на друга територия. Защо ни е?" В продължение на следващите години парите за космонавтика били орязвани все повече и все повече - и така в продължение на цели 40 години никой не се завърнал до Луната.
Но изследването на космоса продължило, макар и не с пилотируеми полети, а с роботизирани апарати. Години по-късно, през 1997, малкият самоходен апарат "Съджърнър" с размер на детска количка беше доставен на повърхността на Марс. През 2003 година на Червената планета бяха доставени два по-големи марсохода, а през настоящата 2012 година и големият марсоход "Кюриозити" с размер на лек автомобил кацна благополучно и вече започна научната си програма на Марс.
Успехите на роботизираните мисии, обаче, изглеждат да имат нежелан страничен ефект за привържениците на пилотируемите полети - роботите стават все по-добри и все по-добри с всеки изминал ден. Мнозина се питат защо изобщо да се дават пари за изпращането на хора в космоса, като роботите вършат добра научна работа и без човешко присъствие.
Все пак, дори и прикована към околоземна орбита, пилотираната космонавтика през последните години се характеризираше с някои интересни успехи - като например конструкцията на "Международната космическа станция", доведена до успешен завършек миналата година. За строежа на станцията са дадени около $100 милиарда долара днешни пари - т.е. по отношение на цената проектът е сравним с "Аполо". Но нека не забравяме, че станцията не е самостоятелна инициатива на САЩ, а гигантски международен проект и много държави са вложили средства и са допринесли за осъществяването му. На станцията бяха направени някои интересни открития за космическите влияния върху живите организми - които ще са полезни за далечни мисии в бъдеще. Роботите, колкото и добри да са, все още не могат да изместят човешкия мозък и ето защо не бива да се отказваме от пилотираните полети.
И така, кога човек ще се завърне на Луната и кога астронавтите ще поемат отново по стъпките на Сърнан и Шмит? А кога ще полетят до Марс? В настоящия политически климат не можем да се надяваме за повторение на програмата "Аполо". Евентуалните бъдещи пилотирани мисии до Луната и Марс ще бъдат проведени в международно сътрудничество, също като "Международната космическа станция". Или пък за тяхното осъществяване ще спомогнат частните фирми, които в последно време отбелязват забележителни успехи и вече изстрелват космически кораби в орбита!!! Обликът обаче на бъдещите лунни мисии, белязан от развитието на частната космонавтика и на международното сътрудничество, обаче ще е различен от облика на програма "Аполо". Днес космическа надпревара няма. Мисиите ще се провеждат по-бавно, по-методично и могат да минат години, дори едно-две десетилетия още, преди нов астронавт да стигне до Луната.
Но според мен това със сигурност ще стане. Има ли желание, човешкият изследователски дух ще намери начин.