18 юли 2014 г. 18:50 ч.
Светослав Александров. На 21 юли 1969 година астронавтът на НАСА Нийл Армстронг прави първите човешки стъпки на повърхността на Луната. Неговите думи тогава са: "Една малка стъпка за един човек, огромен скок за човечеството".
Но понякога е трудно да си представим, че днес, когато празнуваме 45 години от първото пилотируемо лунно кацане, астронавти вече не летят до Луната и хората се чудят защо това е така. Толкова ли е трудно след близо половин век, на фона на целия този научен напредък, да не можем да се завърнем на Луната? Защо след първата "малка стъпка" имаше само още 11 стъпки на други астронавти (без да броим Армстронг)? Защо след последната експедиция през 1972 година никой изобщо не посети Луната?
Хората често правят сравнения между технологиите през 69-та година и тези в днешно време. Телефонът в моя джоб има повече памет от компютъра, управлявал космическия кораб "Аполо". Можем да се свържем с всеки човек от другата страна на земното кълбо. Как изобщо да повярваме, че преди 45 години хората са могли да стъпят на Луната с толкова по-несъвършена технология?
И наистина, някои не вярват. В началото на 21-ви век се появи първата продукция, че всъщност не е имало никакво кацане на Луната, а американците просто са фалшифицирали всичко във филмово студио - само и само за да се похвалят, че са по-добра световна сила от тогавашния СССР.
На снимката: астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин забиват американското знаме на Луната. Credit : NASA
Разбира се, всеки един грамотен учен ще осъзнае, че подобни конспиративни теории са глупави. Има твърде много независими сведения, че лунните кацания на програма "Аполо" са факт - обикновени хора са наблюдавали изстрелването в близост до стартовата площадка и пред телевизорите, наблюдавали са запалването на транслунните степени над Хаваите, завръщането на капсулите над Тихия океан от борда на кораби и самолети. Астрономически обсерватории от цял свят са следяли прогреса на мисиите, включително и сигналите от астронавтите са били прихващани. Лунните скали, донесени от астронавтите, са автентични и не могат да бъдат фабрикувани на Земята. Дори днес, когато японски, китайски и индийски автоматични станции отиват до Луната, всички чуждестранни космически агенции независимо твърдят, че лунните кацания са автентични. А навремето, когато хората са се разхождали на Луната, властите в тоталитарните държави на Източния блок са били в шок и не са знаели как да реагират - на територията на тези държави (вкл. България) лунното кацане изобщо не е било излъчено в реално време!
Но това не обяснява въпроса: как тогава е било възможно, а днес не е?
А отговорът не е чак толкова труден: въпросът не опира до таблети, мобилни телефони и по-бързи компютри. А до ракетна технология. За съжаление трябва да признаем, че ракетната технология не се разви със същите темпове, по които се разви микроелектрониката. Както и през 60-те години, така и днес, ние изстрелваме товар в космоса по същия начин - даже нещо повече - голяма част от действащите днес ракети като "Протон" или "Союз", та даже "Делта", са създадени през 60-те години и летят до ден днешен със съвсем малко модификации.
Повечето от ракетите, които летят днес, продължават да са за еднократна употреба - т.е. летят само веднъж, изстрелванията продължават да са скъпи. Не че не се правят опити статуквото да се промени. Например СпейсЕкс разработва новата си ракета "Фолкън 9" да бъде евтина и изцяло възвращаема, като всички части могат да се използват обратно. Но ще мине време преди технологията наистина да се развие и да се прилага. Корпорация Върджин Галактик пък работи с хибридни двигатели - и първоначалният тласък на масовия космически туризъм ще е факт благодарение на именно тези нови ракетни двигатели с изцяло нова технология. Във Великобритания се работи по "Скайлон"- космически самолет с изцяло нов тип, т.нар. "дишащ въздух ракетен двигател". Във всички случаи обаче става въпрос за следното - тези нови технологии все още са на експериментален етап и докато се наложат, ние все още ще използваме за космонавтиката технологии от 50-те и 60-те години на миналия век.
През 60-те и 70-те години в САЩ имаше ракета със способност да изстрелва 118 000 килограма в околоземна орбита. Днес такава ракета няма никъде по света. Ракетата е била разработена специално за мисиите "Аполо", била е изключително скъпа, но след приключването на програмата е била пенсионирана. Никъде не е имало нужда от нея - за изстрелване на приложните спътници не са нужни такива големи ракети. Днес също няма нужда от такава ракета.
Може ли да се осъществи пилотирана лунна мисия без голяма ракета? На теория може. Трябва обаче да се проведат 5-6 изстрелвания, които да изстрелят целия хардуер в околоземна орбита, след което да се сглоби. Това обаче никой не го прави. "Международната космическа станция" беше строена по този начин, но всички видяхме колко бавно се работи по такъв метод, с много отлагания и проблеми.
И защо да се минава през всичките главоболия, след като с едно изстрелване може да се изпрати не пилотиран, а роботизиран апарат, който да изучава Луната? На практика след близо 45 години, човечеството се върна там, но не пилотирано, а роботизирано. НАСА, Европейската космическа агенция, Япония, Китай и Индия успяха през последните няколко години да проведат свои собствени роботизирани мисии, които обиколиха Луната. В края на 2013 година Китай извърши успешно първото меко кацане на Луната след близо 40-годишно затишие. Китайците свършиха цялата мисия изцяло в роботизиран вариант, без участието на астронавт.
Засега роботизираните полети са по-удачни за изучаване на Луната и планетите - роботизирани апарати посетиха не само Луната, но и всички планети от Слънчевата система. Разбира се, не искам да кажа, че пилотираната космонавтика е отживелица. Смятам, че в един момент хора отново ще летят до Луната. Китайците имат подобни амбиции след 2028 година, а и преди това биха могли да направят пилотирано облитане на Луната с циркумлунарен "Шенчжоу". НАСА строи нов кораб "Орион", който ще направи първия си тестов полет в края на тази година, макар че хора няма да летят с него преди 2017 година. Частни компании като СпейсЕкс имат планове за полети отвъд околоземна орбита, дори до Марс.
Би било хубаво някой ден хора отново да летят до Луната физически, но кога ще стане, все още никой не може да каже.