12 април 2014 г. 11:36 ч.
Светослав Александров. Днес се навършват цели 53 години от полета на първия космонавт на планетата - Юрий Гагарин. На 10 април се навършиха 35 години от полета на първия български космонавт - Георги Иванов. Това са две дати, които мнозина от нас не си спомняме, поради простата причина, че сме били родени тогава.
И докато животът продължава с вечния си мъдър кръговрат, съвсем естествено е, че не всички хора ще бъдат родени във времена, когато се постигат наистина велики постижения. Предишните поколения са виждали как мечтите им се реализират. Но по отношение на пилотираната космонавтика ние от по-младите поколения виждаме много мечти, много приказки, но малко реални действия. Къде са обещаните пилотирани полети до Луната и Марс? Но и сред по-предишните поколения лъха разочарование, защото те са видели първоначалният бурен тласък на космонавтиката, след което са видели и затишието. След последното лунно кацане през 1972 година пилотираната космонавтика си остава прикована в околоземна орбита и съществува усещането, че тя тъпче на едно място. Научно погледнато това не е точно така, дори и днес космонавти правят новости - например, през последите 10 години беше разработен в космоса революционен метод за лечение на рак, както писах наскоро. И въпреки това - не е като да сме свидетели на големите очаквания...
Преди време един човек, роден през 70-те години на миналия век, ми сподели с горчивина - бил съм твърде малък, за да съм свидетел на полетите на първите. А докато видим следващите големи събития в космонавтиката се очертава да бъде твърде стар. Политиците често казват - "човек ще се завърне на Луната докъм 2030 година" (както е според китайските планове) и ще стъпи на Марс след 2035 година (както е според плановете на НАСА). Наистина ли? 2030 или 2035 година е много дълго време дори за млад човек като мен. Какво да кажем за другите, които са се залъгвали със залъгалки, че ще има пилотирани марсиански мисии през 2010 година, а сега им се казва, че трябва да почакат още 20 години?
Окей - поемам дълбоко въздух. Бъдещето е трудно да бъде предсказано. Има твърде много фактори, а когато става въпрос за геополитика
(която влияе на космонавтиката), съвсем е трудно. Но не би било пресилено да се каже, че такова разочарование - след последния лунен полет през 1972 години да стоим приковани в околоземна орбита, не е съвпадало дори и в най-лошите представи на космическите ентусиасти.
Ще бъде ли отворен космосът за всеки човек? Това е целта на частни корпорации, които предлагат туристически билети. На илюстрацията - атмосферен полет на кораба SpaceShipTwo на Virgin Galactic. Credit : Virgin Galactivc
Свършилото - свършило. Не може да се върне времето назад. Но аз подозирам, че не просто фактът, че човек вече не ходи на Луната и не се е отправил към Марс е в основата на голямото отдръпване на публичния интерес към пилотираната космонавтика.
Според мен основната причина е, че космонавтиката не си е променила облика от 60-те години насам. Оттогава до ден днешен виждаме една и съща картина - в рамките на една година излитат неколцина професионални астронавти, специално тренирани според правителствена програма. Именно това ми се струва най-демотивиращо - харчат се милиарди долари, за да видим как излита неколкократно правителствено финансиран кораб с правителствено назначени лица. Хората не искат това. Съвременните деца искат при възможност да се качат на кораба и самите те да летят в космоса.
В този ред на мисли въпросът, който се задава тези дни, а именно - дали ще имаме трети български космонавт, би следвало да отстъпи на един друг въпрос. Да - можем да имаме трети български космонавт, стига най-накрая управляващите да си изпълнят ангажимента и да станем част от Европейската космическа агенция. Чухме вчера по предаването Панорама министър Стойнев, който каза, че това вече е предвидено. Ще видим дали ще стане или е поредното въздухарско предизборно обещание. Но дори и да изпратим астронавт по програма към Европейската космическа агенция, което е възможно, по-важният въпрос е - как да направим така, че ВСЕКИ човек да може да участва в космически проект? Как да може всеки да има възможност да лети в космоса?
Време е космическият туризъм наистина да потръгне. Но не за този туризъм, на който бяхме свидетели през последните години - свръхбогати милиардери плащат по $30 милиона, за да се качат на руски кораб "Союз" и да летят към "Международната космическа станция". Ясно е защо надеждите се залагат именно върху туризма - създаде ли се космически бизнес, той ще е по-малко зависим от капризите на политиците и от данъкоплатците.
Две частни фирми - Virgin Galactic и XCor Lynx искат до края на 2014 година да започнат да предлагат космически полети срещу заплащане. Това ще бъдат кратки, суборбитални полети - но космически все пак. Срещу $250 000, както е при Virgin Galactic, или срещу $95 000, както е при XCor, всеки ще може да лети, да види Земята от космоса и да усети безтегловност в продължение на няколко минути. И докато това е голяма сума, особено за българин, тя не е изцяло непостижима. И е далеч под сегашния праг от $30 милиона за място на руски кораб!
Полетите на тези частни кораби, особено в случая на тези на Virgin Galactic, бяха отлагани в продължение на дълги години. Надеждите бяха хора да почнат да летят като туристи още през 2007 година. А сега сме 2014-та и имаме седемгодишно закъснение.
Въпреки това нещата не са зациклили на едно място. През изминалата 2013 година корабът с име SpaceShipTwo летя за пръв път при самостоятелен атмосферен полет като част от тест. Но минаха повече от четири месеца преди втория пробен полет. Трети пробен полет беше проведен в началото на 2014 година. Според Джодж Уайтсайдс от Virgin Galactic наистина сме във финалните етапи преди комерсиалните услуги да започнат.
Надеждите са 2014 година да видим най-накрая първите космически полети и началото на комерсиалните пътнически услуги, но може да се наложи да бъдем още малко търпеливи. Макар и да има напредък, той е по-бавен, отколкото се очакваше.
Комерсиалните превозвачи наистина показват сериозни постижения през последните години. Корпорация СпейсЕкс, ръководена от един от съоснователите на PayPal - Елон Мъск разработи изцяло с частни пари малка космическа ракета "Фолкън 1". По-късно с финансовата помощ на НАСА компанията разработи и голяма ракета "Фолкън 9" и днес провежда товарни полети към "Международната космическа станция". Други частни превозвачи като Орбитал също са постигнали успехи и имат свои космически кораби, които в товарен вариант летят към "Международната космическа станция".
Тези успехи доведоха дори и до по-смели мечти. Предприемачи като Бас Лансдорп дори се надяват на базата на съществуващите кораби като СпейсЕкс да организират пилотирани експедиции до Марс в началото на 20-те години на този век и да колонизират планетата. Експериментът Mars One е набрал много кандидати за еднопосочна мисия до Марс.
И докато безспорно имаме основания да сме скептични към подобни смели мечти, защото това е трудно за изпълнение, едно е сигурно. Бъдещето на пилотираната космонавтика наистина лежи в частните ръце. Едва когато човек придобие възможността да лети в космоса като турист, само тогава ще видим повторното възраждане на пилотираната космонавтика и едва тогава човечеството като цяло наистина ще погледне към звездите.
Въпрос на време е кога ще стане това. Дали през 2014 година ще видим първите туристически полети, дали през 2015 или по-нататък - ще стане.