Използват се „бисквитки“, за да бъде персонализирано съдържанието и рекламите на този блог-сайт. Също така се споделя информация за начина, по който използвате сайта, с партньорски социални медии, рекламни партньори и партньори за анализ. Моля, запознайте се с условията за ползване и политиката на поверителност на уебсайта: натиснете тук, за да прочетете условията за ползване - ще се отвори линк в нов прозорец. В случай, че не сте съгласни с тези условия, няма как да използвате блога пълноценно и не би следвало да го използвате занапред.

Начало

16 април 2014 г. 00:05 ч.

Светослав Александров. През нощта на 14 срещу 15 април общо осем спътника от руската навигационна система ГЛОНАСС излязоха от строй, съобщава Униан. Това е вторият мащабен срив за ГЛОНАСС в рамките на един месец, като предишният беше на 2-ри април и продължи над 10 часа.

През изминалата нощ космическите апарати с обозначения 747, 743, 717, 737, 738, 720, 732 и 735 отново са започнали да подават невярна информация. Този път системата е била извън строй за половин час. Но този момент има сериозен проблем и със спътник 730 - проблемите с него възникнали в късните часове на 14 април. До този момент работата му все още не е възстановена.

Русия смята, че за аварията са виновни промените, които се правят по ГЛОНАСС, по-специално преминаване към нова система за управление на мрежата.

Напомняме, че руската навигационна система ГЛОНАСС се създава като алтернатива на американската GPS. За пръв път в глобален мащаб системата започва да работи в края на 2011 година. До този момент ГЛОНАСС се счита за един от най-големите успехи на руската космонавтика след разпадането на СССР, защото Русия успява да изстреля достатъчно спътници, позволяващи глобално покритие на ГЛОНАСС.

Но през изминалите години Русия срещна големи трудности и премина през сериозни провали в опитите си да възобнови космическите си дейности.

GLONASS

Спътник от системата ГЛОНАСС. Снимка : Павел Колотилов

Преди няколко дни Русия оповести още едно космическо разочарование - с единствения за страната геосинхронен метеорологичен спътник "Електро-Л". Изстрелян едва преди три години, той преминаваше до съвсем скоро през продължителни тестове поради проблеми със сензорите. Наскоро изглежда, че са възникнали и сериозни проблеми със системите за ориентация и стабилизация. Руските метеоролози все още купуват снимки от чужди доставчици, за да могат да правят прогнози за времето на собствената си страна.

Може би най-големият провал за Русия през изминалите години бе аварията на "Фобос-Грунт" през 2011 година - автоматична станция, която трябваше да посети спътника на Марс - Фобос.

Както съобщава космическият анализатор Джеймс Оберг, тези трудности и аварии съпътстват руската космическа програма в продължение на много години. Единственият резултат от това е, че следват уволнения на ръководителите на космическите програми, след което идва нов военен генерал, който трябва да наложи по-строга дисциплина. Но до този момент тези мерки не са довели до очаквани резултати, а други космически анализатори считат, че проблемите в руската космическа програма са много по-дълбоки и няма как да се решат с постоянните уволнения и смени на ръководни постове.

Още по-сериозен проблем, продължава Джеймс Оберг, е неспособността на Русия да произвежда качествени електронни компоненти за космическите си апарати, както граждански, така и военни. Около 80% от компонентите в руските спътници са произведени в чужди държави.

Като резултат може да се каже, че в общия пазар на космически услуги Русия може да претендира да е лидер само в услугите по изстрелване на спътници, което е само 3% от целия пазар. И дори и само в тази категория Русия има само една трета от световния дял по изстрелванията.

Това не е спряло Русия да твърди, че има големи цели за космонавтиката. Както спомена наскоро вицепремиерът Рогозин, страната има за цел да усвои Луната за постоянно. Дали ще стане, това не е ясно - руските лунни мисии бяха оглагани неколкократно и изглежда да страдат от същите проблеми, каквито съпътстват цялата космонавтика.

Ще следим развитието на руската космонавтика с интерес.


http://www.space-bg.org/

http://www.cosmos.1.bg/